Определение № 723 от 09.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. Кюстендил, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500300 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от „ЕОС Матрикс ЕООД, чрез адв.П.В.,САК,съдебен адрес: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№22, ет.2, ап.3 срещу определение №396/31.03.2023г., постановено от Кюстендилския районен съд по ч.гр.д.№1632/2022г., с което е оставена без разглеждане частна жалба, с вх.№2484/13.03.2023г. съдържаща искане за изменение на Определение №237/21.02.2023г. в частта за разноските, поради процесуална недопустимост.Жалбоподателят възразява по размера на присъдено в полза на насрещната страна, в разгледаното - заповедно производство , адвокатско възнаграждение възлизащо на *** лв.Твърди, че така определения размер на възнаграждение е прекомерен с оглед характера на производството.Позовава се на обстоятелството, че в защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение е утвърден нарочен образец, бланкетно възражение.За попълване на възражението не се изисква никаква правна квалификация.От друга страна в Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, подаването на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадената заповед за изпълнение, не е уредено изрично.Въззивникът счита, че в тази хипотеза възнаграждението следва да бъде определено по реда на пар.1 от ДР на Наредба №1,като се има предвид характера на извършеното процесуално действие.Тъй като на основание Наредба №6/20.02.2008г. на Министъра на правосъдието, към заповедта за изпълнение се прилага бланка на възражение, то жалбоподателят 1 счита, че в този случай, възнаграждението следва да бъде определено на сума от 50.00 лв, както за изготвяне на книжа и молби в съответствие с предвиденото в чл.6, ал.5 от Наредба №1.Позовава се на съдебна практика – определение №2034/10.04.2017г. по гр.д.№181/2017г. на ОС – Благоевград, определение №33, постановено по ч.т.д.№14/2017г. – Варна, определение 19.11.2019г. по ч.гр.д.№14618/2019г. СГС, 10-ти с-в..Основание за искането си, за намаляване размера на възнаграждението извлича от нормата на чл.78, ал.5 ГПК.Извън горното, на основание чл.9 ГПК и изискването за посочване номера на банкова сметка, по която да бъде заплатена сумата, прави искане за задължаване на длъжника да посочи банкова сметка, по която да бъде заплатена сумата.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна К. Г. Д.. В срок от името на Д. чрез адв.К.Г. по делото е постъпило становище, за неоснователност на жалбата.Ответникът подчертава, че предмет на обжалване е определение, с което е отказано разглеждане на молба с правно основание чл.248 ГПК т.е липсва произнасяне по същество, за което жалбоподателят не е навел никакви доводи.Извън горното длъжникът счита, че присъденото адв.възнаграждение не е прекомерно, тъй като на основание чл.7, ал.7 от посочената Наредба №1/2004г. в производството по издаване на изпълнителен лист и в производството по чл.405, ал.3 и ал.4 ГПК, дължимото възнаграждение се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойността на претендираните суми.Претендира разноски за въззивното производство за сума, определена по реда на чл.38, ал.1 от ЗАДв .

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С оглед доводите и възраженията на страните в разменените книжа и, за да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:

Производството е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *** срещу К. Г. Д. за суми, както следва:*** лв, дължими по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VIZA MASTERCARD от 14.08.2008г. и **** лвдоговорна лихва, за периода от 14.08.2008г. до 14.08.2010г.Претендирани са и разноски 50 лв. юрисконсултско възнаграждения и 9**** лв. държавна такса.Представени са Договор за издаване на кредитна карта от 14.08.2008г., 2

Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г.

С разпореждане №3181/01.09.2022г. съдът е постановил издаване на заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2022г. до окончателното изплащане , както и разноски в размер на 9**** лв- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.Посочена е банкова сметка по която сумите да бъдат заплатени.Издадена е заповед за изпълнение №797/01.09.2022г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 30.12.2022г.В срок е подадено възражение регистрирано с вх.№11692/30.12.2022г.Възражението е обосновано с доводи за недопустимост на основание чл.411, ал.2 т.4 ГПК, недължимост на присъдените суми, поради изтекла давност и нищожни клаузи от потребителски договори.Направено е искане за заплащане на разноски по реда на чл.38 от ЗАдв, като е представен договор за правна помощ и съдействие, между К. Д. и адв.К.П.Г., за договорено възнаграждение, безвъзмездно на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв „( Доп – ДВ.бр.97/2012)., като са посочени и трите хипотези на възможно предоставяне на безплатна адвокатска помощ.Приложени са и 2 бр. пълномощни за процесуално представителство по ч.гр.д.№1632/2022г. по описа на РС – Кюстендил.

На 13.01.2023г. заявителят е получил съобщение- уведомление за подаденото възражение и указание за възможността, да предяви иск за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение. №797/01.09.2022г., в 1 – месечен срок от получаване на уведомлението

Тъй като искът не е бил предявен в указания 1 – месечен срок, с определение №237/21.02.2023г. заповедта за изпълнение е обезсилена, производството прекратено а заявителят „ Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *** осъден да заплати на длъжника разноски за производството в размер на *** лв , дължимо адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗАдв.

След съобщаването на прекратителния съдебен акт, заявителят е подал молба с която на основание чл.248 ГПК е претендирал за изменение на определението в частта за разноските, до сумата от 50.00 лв. по съображения идентични със съдържащите се в частната жалба.

3

Длъжникът е възразил по това искане, позовавайки се обстоятелствата, които са посочени в отговора на частната жалба.

С обжалвания съдебен акт молбата е оставена без разглеждане.Съдът се е мотивирал с дадените в т.7 от Тълкувателно решение №4/2013г. тъл.д.

№4/2013г.ОСГТК, указания по прилагане разпоредбата на чл.248 ГПК, приемайки, че такава възможност съществува само тогава когато съдът не се е произнесъл по разноските, за разлика от разглеждания случай.

С оглед на изложените обстоятелства и, като взе предвид, че:

На основание чл.415, ал.2 ГПК - когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

На основание чл.412 и чл.413 ГПК заповедта за изпълнение съдържа указание за задължението което следва да бъде изпълнено от длъжника и разноските, които трябва да бъдат платени, като не подлежи на обжалване извън постановлението за разноските.

В чл.81 , глава VІІІ, раздел І, част І ГПК – Общи правила е постановено, че във всеки акт с който делото приключва в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

На основание чл.78, ал.4 ГПК, също част от Общите правила на действащия ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото (в редакция ДВ 102/2022г) .

Въз основа на цитираните законови текстове следва извод, че при направено искане за заплащане на разноски и представени доказателства за направените разноски, прекратявайки производството, съдът е длъжен да се произнесе по разноските.Постановеният в заповедното производство, следствие от непредявяване на иск за установяване на вземането съдебен акт, в частта за разноските е валиден и допустим.

На основание чл.246 ГПК -след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.

С разпоредбите на чл.247 и чл.250 ГПК е предвидена възможност за поправка на допуснати в решението очевидни фактически грешки и за допълване на решението, а с разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК възможност, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от 4 постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Посочените законови разпоредби систематично предхождат разпоредбите от раздел ІV от глава ХVІІІ на ГПК – „Решаване на делата“, постановяване на определения, както следва:

На основание чл.252 ГПК съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които спорът не се решава по същество.На основание чл.254 , ал.2 т.5 ГПК в определението се посочва, в тежест на кого се възлагат разноските.

По аргумент от чл.253 ГПК следва, че определението, слагащо край на делото, не може да бъде изменено или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

Срещу определенията преграждащи по –нататъшното развитие на делото могат да бъдат подавани частни жалби – чл.274, ал.1 т.1 ГПК.Липсва разпоредба предвиждаща обжалваемост на определенията от този вид, само в частта им за разноските.

Няма спор, че на основание т.7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането.

Анализът на изложените факти и посочените правни норми, дава основание за следните правни изводи.

Предмет на разглеждане е жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да измени определение за прекратяване на производството по делото и обезсилване на заповед за изпълнение, в частта за разноските т.е не се касае за изменение на заповедта за изпълнение в частта за разноските, а за изменение на последващ издадената заповед за изпълнение съдебен акт.Това обстоятелство само по себе си сочи на неприложимост на посоченото от 5 първоинстанционния съд Тълкувателно решение.

Законови норми, касаещи отговорността за разноските са част от Общите правила и тяхното прилагане в заповедното производство е безспорно.Категорично в съдебната практика е призната възможността за изменение на прекратителен съдебен акт, в частта за разноските.Това следва от регламентиращите значението, съдържанието и възможността за изменение и обжалване на решенията и определенията, като акт на дейността на съда по приключване на делото, от сравнение на разпоредбите касаещи решенията с които спорът се решава по същество и определенията, с които спорът не се решава по същество, но се слага край на делото.

Според Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2017 г., ОСГТК в производство по частна жалба,доколкото съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно в изпълнение на задължението си по чл. 5 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК, при всички случаи на подадена частна жалба, съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, относими към преценка законосъобразността на извършеното процесуално действие. Страните не могат да влияят на съдържанието на процесуалните права и задължения. Поради това те нямат и възможност чрез съдържанието на подадените от тях жалби да ограничават осъществяваната от функционално компетентната инстанция проверка при разрешаване на процесуален спор т.е въззивният съд извършва пълна проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт.

Съобразявайки посоченото Тълкувателно решение, съдът прецени неправилен извода на съда за недопустимост на молбата за изменение на определението, поради налично произнасяне по разноските в заповедта за изпълнение.