Решение № 1221 от 21.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Русе, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20264520101234 по описа за 2026 година

Ищецът Д. С. Н. твърди, че считано от 02.12.2024г. до 24.02.2026г. работил при ответника на длъжност „**********”, като от 25.02.2026г. бил преназначен на длъжността „******”. Преди това работил при ответника, но трудовият му договор бил прекратен на основание чл.325, т.1 от КТ, поради придобиване на право на пенсия, считано от 27.11.2024г.

В началото на 2025г. работещите в дружеството започнали масово да прекратяват трудовите си договори поради неизплащане на трудовите им възнаграждения. Към настоящия момент единствените работещи при ответника са ищеца и оперативния счетоводител. От лятото на 2025г. започнали съдебни дела срещу ответника за заплащане на дължими трудови възнаграждения, както и дела на контрагенти на дружеството. Последното получено от ищеца трудово възнаграждение е за м.февруари 2025г. От тогава не е получавал трудови възнаграждения, но продължава да работи в дружеството и да изпълнява съвестно трудовите си задължения. Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Независимо от това от м.март 2025г. работодателят не му е изплащал трудовите възнаграждения. Тъй като последните не са му били заплатени в срок, ответникът му дължи и лихви за забава върху главниците на дължимите се месечни трудови възнаграждения. Към настоящия момент ответникът не му е заплатил цялото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ, които му дължи при прекратяването на трудовия му договор на 27.11.2024г. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от: 557.67 евро /1 090.70 лева/ - неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2025г.; 66.30 евро – лихва за забава върху главницата от 557.67 евро за периода 01.05.2025г. до 10.03.2026г.; 557.67 евро /1 090.70 лева/ - неизплатено трудово 1 възнаграждение за м.април 2025г.; 59.75 евро – лихва за забава върху главницата от 557.67 евро за периода 01.06.2025г. до 10.03.2026г.; 557.67 евро /1 090.70 лева/ - неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2025г.; 53.42 евро – лихва за забава върху главницата от 557.67 евро за периода 01.07.2025г. до 10.03.2026г.; 557.67 евро /1 090.70 лева/ - неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2025г.; 46.87 евро – лихва за забава върху главницата от 557.67 евро за периода 01.08.2025г. до 10.03.2026г.; 561.09 евро /1 097.70 лева/ - неизплатено трудово възнаграждение за м.юли 2025г.; 40.58 евро – лихва за забава върху главницата от 561.09 евро за периода 01.09.2025г. до 10.03.2026г.; 561.09 евро /1 097.70 лева/ - неизплатено трудово възнаграждение за м.август 2025г.; 34.20 евро – лихва за забава върху главницата от 561.09 евро за периода 01.10.2025г. до 10.03.2026г.; 561.09 евро /1 097.70 лева/ - неизплатено трудово възнаграждение за м.септември 2025г.; 27.62 евро – лихва за забава върху главницата от 561.09 евро за периода 01.11.2025г. до 10.03.2026г.; 561.09 евро /1 097.70 лева/ - неизплатено трудово възнаграждение за м.октомври 2025г.; 21.24 евро – лихва за забава върху главницата от 561.09 евро за периода 01.12.2025г. до 10.03.2026г.; 557.20 евро /1 089.79 лева/ - неизплатено трудово възнаграждение за м.ноември 2025г.; 14.56 евро – лихва за забава върху главницата от 557.20 евро за периода 01.01.2026г. до 10.03.2026г.; 557.20 евро /1 089.79 лева/ - неизплатено трудово възнаграждение за м.декември 2025г.; 8.02 евро – лихва за забава върху главницата от 557.20 евро за периода 01.02.2026г. до 10.03.2026г.; 616.02 евро - неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2026г.; 2.33 евро – лихва за забава върху главницата от 616.02 евро за периода 01.09.2025г. до 10.03.2026г.; 2 101.66 евро /4 110.48 лева/ - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск по прекратеното предходно трудово правоотношение на 27.11.2024г. между страните; 345.34 евро – лихва за забава върху главницата от 2 101.66 евро за периода от 01.01.2025г. до 10.03.2026г.; 3 604.53 евро /7 049.84 лева/ - обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и 592.29 евро – лихва за забава върху главницата от 3 604.53 евро за периода 01.01.2025г. до 10.03.2026г., ведно със законната лихва върху всички претендирани главници, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски, както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на редовно упълномощения от ищеца адвокат, който му оказва безплатна правна помощ.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.242, ал.2, чл.245, чл.224, ал.1, чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД

Ответникът „********” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ***********, ЕИК *********, представлявано от П. И. Д. и М. Н. М., в срока за отговор не изразява становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

С писмена молба след срока по чл.131 от ГПК и в първото съдебно заседание, единият от представляващите ответното дружество изпълнителният директор М. Н. М. изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

2

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Считано от 02.12.2024г. до 24.02.2026г. ищецът е работил при ответника на длъжност „**********”, като от 25.02.2026г. бил преназначен на длъжността „******”. Преди това работил при ответника, но трудовият му договор бил прекратен на основание чл.325, т.1 от КТ, поради придобиване на право на пенсия, считано от 27.11.2024г. Липсва спор по делото, че в началото на 2025г. работещите в дружеството започнали масово да прекратяват трудовите си договори поради неизплащане на трудовите им възнаграждения, а към настоящия момент единствените работещи при ответника са ищеца и оперативния счетоводител. От лятото на 2025г. започнали съдебни дела срещу ответника за заплащане на дължими трудови възнаграждения, както и дела на контрагенти на дружеството. Не се спори и че последното получено от ищеца трудово възнаграждение е за м.февруари 2025г., като от тогава не е получавал трудови възнаграждения, но продължава да работи в дружеството и да изпълнява трудовите си задължения. Липсва спор и че ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, дължими при прекратяването на трудовия му договор на 27.11.2024г. и които до момента не са му заплатени.

Според вписването по партидата на ответното дружество в ТР, същото се управлява заедно от П. И. Д. и М. Н. М..

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимите суми на трудовите възнаграждения на ищеца за периода м.март – м.декември 2025г. и за м.януари 2026г. възлизат в общ нетен размер на 6 108.05 евро, като в табличен вид същите за посочени по месеци. Лихвата за забава на изплащането на чистите суми на трудовите възнаграждения на ищеца, изчислена от датата на падеж на всяко задължение до 09.03.2026г. – датата преди завеждане на делото, възлиза в общ размер на 303.65 евро. По данни на счетоводството на ответното дружество нетните суми на трудовите възнаграждения на ищеца за процесния период от м.март 2025г. до м.януари 2026г. не са изплатени. Преди настоящото трудово правоотношение ищецът е имал предходен трудов договор с ответното дружество, който е бил прекратен със заповед от 26.11.2024г., считано от 27.11.2024г. В заповедта е определено изплащането на следните обезщетения на ищеца:

Обезщетение по чл.222, ал.3 в размер на 6 брутни работни заплати и Обезщетение по чл.224, ал.1 за 66 дни неизползван платен годишен отпуск. Дължимото обезщетение на ищеца по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни работни заплати възлиза на 9 549.84 лева / 4 882.76 евро/. Дължимата брутна сума на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ на ищеца за 66 дни неизползван платен годишен отпуск е в брутен размер на 4 567.20 лева /2 335.17 евро/. След приспадане на дължимият 10% данък по ЗДДФЛ – 456.72 лева, чистата сума за получаване от ищеца е в размер на 4 110.48 лева /2 101.66 евро/. Ответното дружество е предоставило на вещото лице при изготвяне на експертизата първични счетоводни документи – извлечение от разплащателна сметка, удостоверяващи изплащането на сума в размер на 1 500.00 лева /766.94 евро/ на ищеца за дължимите му се обезщетения. По данни 3 на счетоводството на ответното дружество с тази сума са изплатени част от дължимите обезщетения на ищеца по чл.224, ал.1 от КТ, а дължимата сума остава в размер на 1 334.72 евро. Ответното дружество е предоставило на вещото лице при изготвяне на експертизата първични счетоводни документи – извлечение от разплащателна сметка, удостоверяващи изплащането на още една сума в размер 1 000.00 лева /511.29 евро/ на 07.01.2025г. Това плащане вещото лице също е приспаднало от дължимото се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и остатъкът за плащане на същото е станал в размер на 824.43 евро. Лихвата за забава върху дължимата на ищеца сума на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 4 882.76 евро, изчислена за периода от 01.01.2025г. до 09.03.2026г. възлиза на 708.69 евро. Лихвата за забава върху дължимата на ищеца сума на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 824.43 евро, изчислена за периода от 01.01.2025г. до 09.03.2026г. възлиза на 166.87 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Въпреки депозираното становище от единия от управляващите ответното дружество и направените от него възражения, съдът намира, че същите не могат да бъдат съобразени, като изхождащи от нелегитимен представител, по съображенията изложени от самия М. М..

За да бъде депозирано становище и направени надлежно процесуални възражения от ответното дружество, те следва да изхождат от него от представляващ или упълномощен от него процесуален представител. Видно от вписването в Търговски регистър и направеното изявление от М. М., а и служебно известно е на съда от други дела с ответното дружество, последното се представлява заедно от двамата си представители П. Д. и М. М.. За да бъде оспорен предявен срещу дружеството иск, или признат, или пък каквото и да е становище по него да бъде изразено, то не може да изхожда само от единия от представляващите. При различно становище на двамата представляващи, следва да се приеме, че липсва формирано волеизявление на представляващия и ограничение не важи, т.е. всеки един от представляващите би могъл да получава документи и волеизявления до дружеството от други лица и с получаването им те се считат за надлежно връчени. Още повече, че що се касае до връчването на книжа по образувано съдебно производство е налице специална правна уредба в чл.50, ал.3 от ГПК, съгласно която връчване може да бъде извършено на всеки служител или работник на търговското дружество, който се намира в канцеларията му и е съгласен да ги приеме. Т.е. неоснователно е възражението на М. М., че не е изтекъл срокът по чл.131 от ГПК след като само на П. Д. е връчен препис от исковата молба и разпореждането на съда. По изложените съображения следва да се приеме, че ответното дружество и надлежно уведомено за образуваното съдебно производство и след това за насроченото открито съдебно заседание, дадена му е възможност за становище, но такова не е било подадено по делото. Т.е. липсват надлежно направени от ответника в производството възражения, които съдът да обсъди и съобрази при постановяване на решението си.

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че представените по делото писмени доказателства удостоверяват възникването на трудово правоотношение с ищеца и наличие на такова за процесния период, както и размера на дължимото му се трудово 4 възнаграждение. При липса на доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение или наличието на други обстоятелства водещи до недължимостта му /примерно ползване на неплатени отпуски, отпуск по болест и др./ следва да се приеме, че уговореното трудово възнаграждение на ищеца му е дължимо от ответното дружество – работодател. В този случай ищецът не следва да доказва полагането на труд и изпълнение на трудовите си задължения уговорени в трудовия му договор. В тежест на работодателя е да установи предпоставките за недължимостта на уговореното трудово възнаграждение, което в случая по развитите по-горе съображения следва да се приеме, че не е направено. Размерът и дължимостта на претендираните от ищеца трудови възнаграждения и обезщетения се доказват от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която дължимите суми на трудовите възнаграждения на ищеца за периода м.март – м.декември 2025г. и за м.януари 2026г. възлизат в общ нетен размер на 6 108.05 евро; обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ на ищеца за 66 дни неизползван платен годишен отпуск, след приспадане на дължимият 10% данък по ЗДДФЛ и извършените плащания възлиза в нетен размер на 824.43 евро и обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни работни заплати възлиза на 9 549.84 лева / 4 882.76 евро/. До размера от 6 108.05 евро предявените искове за претендираните трудови възнаграждения за периода м.март 2025г. до м.януари 2026г. следва да се уважат, а в останалата им част до пълния предявен размер от 6 209.46 евро да се отхвърлят, като неоснователни. Искът за претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ следва да се уважи до претендирания от ищеца брутен размер от 3 604.53 евро. Искът по чл.224, ал.1 от КТ следва да се уважи до размера от 824.43 евро, а в останалата му част до пълния предявен размер от 2 101.66 евро да се отхвърли като неоснователен. Върху главниците следва да се присъди и законна лихва считано от датата на предявяване на исковете – 10.03.2026г. до окончателното им изплащане.