Определение № 34424 от 23.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17210/2024
- Вид
- Определение № 34424
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34424 гр. София, 23.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110117210 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. И. срещу Столична община, Е. Г. Л.
– С., С. С. С., С. А. Д., К. И. И. и С. И. И., с която е предявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД*** г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: град София, район ***, ж.к. ***, с площ:
285 кв.м., с трайно предназначение на земята: урбанизирана, с начин на трайно ползване на територията: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: ***, идентичен с Поземлен имот с планоснимачен № ***, находящ се в гр. София, район ***, ул. ***, квартал 49, целият с площ от 301,40 кв.м. при съседи от всички страни – общински имоти, отредени в парцел II по плана на гр. София, м. ***. - север“. Поддържа, че със Заповед № РД-*** г. за отмяна на отчуждаване на недвижим имот на Кмета на Столична община е възстановена в полза на С. В.Г. и В.ка А.К. 1/2 идеална част от процесния недвижим имот (или по 1/4 за всеки от тях двамата), като другата 1/2 идеална част е останала в патримониума на Столична община. Посочва, че след смъртта на В.ка А.К., с нотариален акт № ***, т. VII, нот.д. № 1114/2003 г. по описа на нотариус peг. № *** при НК, нейните наследници са прехвърлили изцяло своите идеални части на Е. Г. Л. – С., която по този начин последната е придобила квотата в съсобствеността в пълния притежаван от наследодателката наследствен размер – 1/4 ид.ч. от процесния имот. Посочва, че след смъртта на С. В.Г., притежаваната от него 1/4 идеална част по силата на наследственото правоприемство е преминала върху неговите наследници по закон: С. С. С., С. А. Д., К. И. И. и С. И. И..
Иска се от съда да допусне и извърши делба на имота при квоти: ½ ид.ч. за Столична община, ¼ ид. ч. за Е. Г. Л. – С., 1/16 ид.ч. за Н. Г. И., 1/16 ид.ч. за С. С. С., 1/16 ид.ч. за С. А.
Д., 1/32 ид.ч. за К. И. И. и 1/32 ид.ч. за С. И. И..
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Столична община. Посочва се, че съгласно Акт № *** г. за частна общинска собственост Столична община притежава 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот. Поддържа се, че Столична община желае да реализира върху процесния недвижим имот инвестиционни намерения като се приложи ПУП и на място да се построи детска градина. Твърди се, че имотът е неделим по смисъла на чл. 19 ЗУТ, като се посочва, че общината има намерение да изкупи дела на останалите съсобственици.
Ответницата Е. Г. Л. – С., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск. Поддържа, че процесният недвижим имот е бил собственост на Ф.Г. С.а, съгласно Нотариален акт № *** г., т. XIII, дело 2342/1955 г., съставен от нот. Х.О.. Излага, че Ф.Г. С.а е починала като вдовица без деца на 24.11.1965 г., като оставила за наследници по закон В.Г. И. /брат/, Г.Г. И.
/брат/ и Ф.Г. И.а /сестра/. Твърди, че В.Г. И. е починал 1962г. и оставил за наследници по закон В.ка А.К. /дъщеря/ и С. В.Г. /син/. Ф.Г. И.а починала през 1964 г. и е оставила за наследник по закон Д.Б.П. /син/, който е починал 1970 г. и от своя страна е оставил за наследници по закон З.Б.П. /съпруга/ и Г.Г. И. – починал през 1962 г. Излага, че имотът, предмет на делбата, е бил отчужден със Заповед РД-***г. на Председателя на ИК на СНС, за мероприятие, което е било реализирано, без да засяга имота. В последствие по искане на С.
В.Г. и В.ка А.К. на основание чл. чл. 1, ал.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. със Заповед за отмяна на отчуждението № РД-***г., било отменено отчуждението на част от имот пл. № ***, от кв. 49 нов/стар 832, местност „Захарна фабрика-Зона Б-17“, ***.“, на ул. ***, целия с площ 301,10 кв.м. собственост на С. В.Г. и В.ка А.К., тъй като мероприятието за което е отчужден е реализирано, без да засяга имота, като имотът отговаря на изискванията за образуване на парцел и няма градоустройствени пречки за възстановяването му. Посочва, че съгласно чл. 6 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. заповедта за отмяна на отчуждението влиза в сила след възстановяване от собствениците на сумата от 5 338лв. в ТБ“Биохим“клон „Хемус“ на името и по сметка на Столична община посочена в Заповед за отмяна на отчуждението№ РД-***г. Посочва, че В.ка А.К. (с фамилия също Г.а), починала на 19.03.2003 г., като оставила за наследници по закон съпруг П.К.К., починал на 13.04.2008 г. и деца: Е. Г. Л. /дъщеря/ и Х.П.К. /син/, като последните са едноутробни брат и сестра.
Твърди, че ищецът и останалите ответници не са носители на правото на собственост на ид.ч. от делбения имот, тъй като същите не са наследници по закон на С. В.Г.. Оспорва родствената връзка между С. В.Г., Н.М.Х. и С.ка М. И.а, по удостоверение, изх. № РИЛ23Уг01-5140, в което е записано, че последните са сестри на С. В.Г.. Твърди, че след смъртта си С. В.Г. е оставил за наследници по закон децата на неговата сестра, а именно: Е.
Г. Л. – С. и Х.П.К..
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците С. С. С., С. А. Д., К. И. И. и С. И. И..
С отговора на исковата молба съделителката Е. Г. Л. – С. предявява инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС срещу Н. Г. И., С.
С. С., С. А. Д., К. И. И. и С. И. И., ЗС за признаване за установено, че Е. Г. Л. – С. е 2 собственик на ¼ ид.ч. на процесния недвижим имот на основание изтекла придобивна давност. Поддържа се, че от 01.02.2000 г. до смъртта си на 19.03.2023 г. В.ка А.К. е полагала грижи за 1/4 и.д.част, възстановена на С. В.Г. като за своя, заедно с възстановена й 1/4 ид. ч., като чистила ежеседмично боклуците от имота, косила тревата и бурените, поставила ограда (телена мрежа), възложила на фирма „ГЕОКАД“ геодезично заснемане, измерване и изработване на проект за нанасяне на процесния недвижим имот в кадастралната основа, представила проект за поставяне на преместваем обект, с които действия твърди, че е осъществявала непрекъснато, спокойно и явно владение върху общо 1/2 ид. ч. от недвижимия имот. Твърди се, че С. В.Г. е знаел за нейните непрекъснати грижи и установените фактически действия върху неговата 1/4 ид.част от имота, но не се е противопоставял и не е препятствал упражняваната от В.ка К. фактическа власт върху неговата идеална част от недвижимия имот. След смъртта на В.ка К. дъщеря й Е. Л. е продължила владението върху 1/4 ид.част от имота, собственост на С. Г., като е владяла имота в периода от 10.03.2003 г. до 10.03.2010 г. Поради това твърди, че присъединявайки владението на В.ка К., осъществявано в периода от 01.02.2000 г. до 10.03.2003 г., дъщеря й е Е. Л. е придобила имота по давност с осъществяване на 10-годишно давностно владение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на инцидентния установителен иск от Н.
Г. И., чрез адв. К., с който оспорва същия като неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците С. С. С., С. А. Д., К. И. И. и С. И. И..
По иска за делба в тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по отношение на имота, който съставлява годен обект на делба.
По установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на твърдените идеални части от процесния недвижим имот въз основа на изтекла придобивна давност, а именно – че е упражнявал фактическа власт върху процесня недивжим имот, предмет на делбата, пред останалите съсобственици с намерение за своене /включително чрез отблъскване на собственическите им претенции/ в продължение на десет години, считано до предявяване на иска за делба.
По доказателствените искания:
Следва да се приеме за съвместно разглеждане предявения от Е. Г. Л. – С. срещу Н. Г.
И., С. С. С., С. А. Д., К. И. И. и С. И. И., инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС. На ищцата следва да се дадат указания да впише исковата молба.
Представените с исковите молби и отговорите писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да се уважат направените с исковата молба по инцидентния установителен иск и с отговора на исковата молба доказателствени искания за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на всяка от страните, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба, като допустими 3 и относими към предмета на доказване по делото. Искането за допускане на още един свидетел на ищеца за установяване на същите факти следва да се отхвърли на основание чл.
159, ал. 2 ГПК.
Доказателственото искане на съделителката Е. Г. Л. – С. по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи Актове за раждане на Н.М.Х., С. М. И.а и С. В.Г. следва да се остави без уважение като ненеобходимо, предвид приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. служебно изискани от съда удостоверения за наследници на В.Г. И. и С.
В.Г..
Искането на съделителя Н. Г. И. по чл. 183 ГПК за задължаване на Е. Г. Л. – С. да представи удостоверение за наследници на Ф.Г. С.а № *** г. на СО, район *** и удостоверение за наследници на В.Г. И. № *** г. на СО, район „Илинеден“ в оригинал в нарушение на нормата на чл. 156 ГПК не е мотивирано и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
П Р И Е М А за съвместно разглеждане в настоящото производство инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, предявен от Е.
Г. Л. – С. срещу Н. Г. И., С. С. С., С. А. Д., К. И. И. и С. И. И..
УКАЗВА на ищцата в едномесечен срок от съобщението да впише исковата молба по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС. При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на всяка от страните при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба по инцидентния установителен иск и отговора на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ искането за разпит на още един свидетел на ищеца за установяване на същите обстоятелства, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания по чл. 190 ГПК и чл. 183 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2026 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
4
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________