Решение № 314 от 03.06.2026, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Разград, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20263330100448 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба на С. Г. А., с която е предявен иск срещу Й. Б. А. за приемане за установено в отношенията между страните, че не е налице съвместен принос при придобиване на собствеността през времетраене на брака им с ответника, на недвижим имот, придобит с Договор за продажба на държавен недвижим имат по реда на наредбата за държавните имоти от 20.10.1990 г. от Общински народен съвет гр. Разград, а именно: жилище-апартамент с идентификатор *** на АГКК, находящ се в ****************************************, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, с полезна площ от 62,51 кв. м., избено помещение № 8 с площ от 3,59 кв. м. и 3,66 % от общите части на сградата, както и 7,13 % от правото на строеж върху мястото от 69,70 кв. м., при съседи: за апартамента: ляво ап. 9, дясно ап. 7, горе ап. 11, долу ап. 5; за избено помещение: от ляво избено помещение № 9, от дясно избено помещение № 7.

Сочи, че с ответника сключили граждански брак на 04.10.1981 г. в гр.

Разград, от който имали две пълнолетни понастоящем деца.

В началото на брачния си живот живеели в гр. Разград във ведомствен апартамент под наем, предоставен от ведомството, в което работела. В началото на 1990 г. ответникът напуснал семейното жилище и оттогава били в трайна и непрекъсната фактическа раздяла, като ищцата сама отгледала родените от брака деца.

По време на брака с ответника, но след настъпилата през 1990 г. фактическа раздяла, придобила гореописания недвижим имот, съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имат по реда на наредбата за държавните имоти от 20.10.1990 г., сключен с Общински народен съвет гр.

Разград. Имотът бил платен изцяло с нейни лични парични средства и банков кредит, изплащан също от нея след фактическата раздяла, поради което счита същия за нейна лична собственост.

1

Поддържа, че ответникът под никаква форма не е имал принос към семейството след 1990 г., не бил влагал средства, труд, грижи за децата и не бил допринасял с труд в домакинството. По време на фактическата раздяла не били поддържали никаква връзка – емоционална или материална. Ответникът не поддържал никаква връзка и с децата им.

На това основание счита, че не била налице нито една от правните и фактически форми на съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл.

131 от ГПК не е депозирал отговор и не е взел становище по основателността и допустимостта на същата.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено обстоятелството, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак в гр. Разград на 04.10.1981 г., за който е бил съставен Акт 350 от 04.10.1981 г. От брака си страните имат две деца, пълнолетни понастоящем.

Установи се, че с Договор за продажба на държавен недвижим имат по реда на наредбата за държавните имоти от 20.10.1990 г., сключен между Общински народен съвет Разград и С. Г. А., въз основа на заповед № 3529 от 09.10.1990 г. на ищцата е продаден процесният недвижим имот, находящ се в ********************************************, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения с полезна площ 62,51 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 8 с полезна площ 3,39 кв. м. и 3,66 % от общите части на сградата, както и 7,13 % от правото на строеж върху мястото от 69,70 кв. м. Процесният имот е продаден на купувача за сумата от 13 058 лв., заплатени напълно със заемни средства от ДСК с нареждане от 18.10.1990 г.

Представена е вносна бележка за 5 982 лева, платени на Държавна спестовна каса от ищцата за погасяване на жилищен заем.

От приложеното платежно нареждане към ТД на НАП Варна, офис Разград се установява, че ищцата е заплатила задължение на ответника в размер на 796,32 лв. по акт на Община Разград за дължим данък.

По делото като свидетели са разпитани Д.С.Е. и Д.Е. Г.. Св. Е. е съседка на ищцата от 1992 г., а през 1993 г. станали много близки. С. придобила апартамента преди тя да отиде в нейния вход, жилището й било дадено от предприятието, в което работела - тогава Антибиотици. Ищцата работела в стола като касиерка и се възползвала от всяка възможност, която й била предоставена да замества – било домакина, било управителя. Тя не отсъствала от работа и заемала всякакви длъжности, за да плаща жилището си.

Свидетелката смята, че за допълнително поеманата работа са й плащали, за да може тя да си изплаща жилището и да гледа децата си, затова работела много.

Когато свидетелката заживяла в нейния вход, ищцата вече била закупила жилището, а като станала деноминацията на лева, тя изплатила заема за жилището. Когато се сменили парите, явно й било по-лесно да го закупи, възможно е родителите й да са помогнали, но тогава изплатила жилището.

Свидетелката няма информация съпругът на ищцата да е плащал нещо за това жилище или да е участвал с нещо в него, знае само за заемите му. Домът на С. бил скромен, но го поддържала и когато децата пораснали и започнали да 2 работят, тогава тя си направила ремонт на апартамента. Ремонтът също бил скромен, без намеса на съпруга й, като бил извършен изцяло с нейни средства и с майстор, който бил съсед от техния вход.

Св. Г. познава С. от 1989 г., били колежки в тогавашния завод Антибиотици и знае, че е семейна. Жилището го придобила, според практиката от това време, когато раздавали ведомствени жилища и разглеждали приоритетно молбите на родители с малки деца. Тя така взела жилището. Отначало плащала ведомствен наем, но впоследствие, след реформите започнали да предлагат жилищата за закупуване от хората. Според свидетелката ищцата по-скоро била в невъзможност, защото живеела с човек, който неглижирал задълженията си към семейството, бил и силно зависим от алкохола. Нямала много голям избор, освен да се възползва от възможността да закупи апартамента. Смята, че това е било през 1991 г., тогава й предложили да закупи жилището. По това време действително била семейна, но вече не живеела със съпруга си. И в момента свидетелката не знае да живеят заедно. Ответникът не фигурирал в живота на ищцата по друг начин, освен че имала статут на омъжена. Съпругът й нямал никакъв ангажимент към децата, не знае той да е помагал за издръжката им, не внасял никакви средства при отглеждането им или каквото и да било като битови отговорности.

Навремето имало локални магазини в ж. к. „Орел“, които били в партерните етажи на блоковете и магазинерите давали стоки на вересия. Нямало място, в което ищцата да влезе и да не й кажат, че той има задължения към магазина, които тя плащала. В завода, в който работели било възможно да работят в събота и неделя, когато имало някакви мероприятия в столовата, за които се заплащало допълнително. Ищцата постоянно се включвала в тези мероприятия, защото й плащали допълнително. Ищцата помагала и на свекърва си в с. Пороище, като отглеждали зеленчуци, за да може и с това да си помогне за децата. Не знае ответникът да е помагал както за жилището, така и за издръжката на децата. Този човек нямал внесен и лев към децата си.

Страните имали и дело за издръжка, но нямало никакви преводи от негова страна, макар че работел. Според свидетелката, ответникът не е участвал със заплатата си в това жилище. Ищцата живеела много тежко, нямало случай, в който да е получила финансов стимул и да не го е споделила със свидетелката.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищцата е направил искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение, което обаче не е заявено своевременно, а след приключване на съдебното дирене и даване ход по същество, поради което съдът не следва да се произнася по същото.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, съпружеска имуществена общност възниква върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите. В настоящия случай съпрузите са придобили по време на брака си процесния недвижим имот. В чл. 21, ал. 3 от СК се установява законово предположение за съществуването на този принос. Възможните форми на приноса се изразяват в прякото материално съдействие за придобиване на имуществото и в косвеното съдействие чрез влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството и др. Предмет на доказване в този случай е именно пълната липса на принос във всичките му възможни форми, посочени в чл. 21, ал. 2 от СК. Доколкото разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК изисква съвместен, но не и равен принос, успешният изход на спора по чл. 21, 3 ал. 4 от СК възлага в тежест на ищеца да докаже, че другият съпруг е бил напълно дезинтересиран от живота на семейството - било по причини от субективен характер, каквато е фактическата раздяла, било по обективни причини, че не е имал доходи и не се е грижил за децата и домакинството.

В настоящия случай, несъмнено е установено, че страните са сключили граждански брак на 04.10.1990 г., а на съда е служебно известно че между страните е образувано гражданско дело с предмет развод по чл. 49 от СК.

Действително, по време на брака между страните, същите са придобили процесния недвижим имот с договор за продажба на държавен недвижим имат по реда на наредбата за държавните имоти от 20.10.1990 г.

От събраните по делото доказателства, обаче несъмнено се изясни, че към момента на придобиване на имота страните са били във фактическа раздяла. Така от показанията на свидетелката Г. се изясни, че по времето, когато ищцата е закупила апартамента тя действително е била омъжена, но вече не живеела със съпруга си, като и в момента не живеят заедно и ответникът не фигурира по никакъв начин в живота на ищцата. Той не е имал никакъв ангажимент и към децата им, не е помагал за тяхната издръжка, не е внасял никакви средства за отглеждането им или за каквито и да било битови отговорности към семейството. А според св. Е., ответникът не е плащал нещо за това жилище, нито е участвал с нещо друго в него, но е имал заеми, плащани от ищцата.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото техните възприятия са преки и непосредствени. В случая ищцата по един категоричен и безспорен начин установи и доказва, че от придобиването на имота, ответникът е в продължително отсъствие от семейството. Същият по никакъв начин не е вложил труд, грижи за децата и работа в домакинството, както и не е участвал в изплащането на жилищния заем. Напротив, същият по никакъв начин не е полагал грижи както за децата си, така и по отношение изплащане на кредита за имота, каквото задължение е имал, нито е доказано да е влагал средства в поддържането на имота и неговото съхранение. Ищцата със свидетелски показания установи, че ответникът повече от тридесет години е абсолютно дезинтересиран, както от своето семейство, така и от процесния имот. Същият отсъства напълно от живота на ищцата и децата им и не се събраха доказателства да е предоставял средства, които да оборят доводите за липса на съвместен принос. По отношение на семейството, което са имали ищцата и ответникът, са налице безспорни доказателства, че издръжката на това семейство е поето изцяло от ищцата. Същата сама се е справяла, както с домакинството, така и с отглеждането на децата, които понастоящем са пълнолетни.

Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен, така както е предявен, като следва да се приеме, че на основание чл. 24, ал. 4, т. 1, предл. 1 във вр. с ал. 3 от СК ищцата е изключителен собственик на процесния недвижим имот, поради липса на съвместен принос от страна на ответника.

При този изход на делото ищцата има право на разноски, но такива не са претендирани, поради което не следва да бъдат присаждани.