Решение № 1118 от 20.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Перник, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20241720102351 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. В., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. *****, чрез пълномощника си адвокат Л. А. Г. срещу „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. "Оборище" № 13 Б, представлявано от С.Н.Т. с искане да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 19, ал. 1 и на чл. чл. 29, ал. 1 от Договор за потребителски паричен кредит от 12.02.2024г., сключен между „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. "Оборище" № 13 Б, представлявано от С.Н.Т., като кредитор и Д. Г. В., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. *****, като кредитополучател.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.02.2024г. ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски паричен кредит. По силата на договора, ищцата в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 500,00 лева. Лихвеният процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, бил 0,00% на годишна база. Срокът за погасяване на кредита бил 30 дни съгласно погасителния план към договора, като крайният падеж бил на 13.03.2024г. Годишният процент на разходите (ГПР) бил в размер на 0,00%.

В чл. 19, ал. 1 от договора било предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или трето физическо лице-поръчител.

При неизпълнение на това задължение в 3-дневен срок, съгласно чл. 29, ал. 1 от договора кредитополучателят дължал неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било предоставено договореното обезпечение. Неустойката реално се явявала част от задължението по 1 договора. Неустойката за непредоставяне на гаранция била начислена от кредитора и била включена като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора. Клаузите, уговарящи въпросната неустойка - чл. 19, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от договора, били нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Претендира разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на иска и моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като й бъдат присъдени сторените разноски в производството.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во 33Д.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 500 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 13.03.2024 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 0 %.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът Д. Г. В. и „Стик - Кредит“ АД е сключен договор №105277/12.02.2024г. за кредит, предоставен от разстояние, по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца кредит в размер на 500 лв. Установено е, сумата е отпусната от ответника и усвоена от ищеца. Договорен с годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42,58 %. В договора е установено, че потребителят се задължава да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, такси, неустойки, обезщетения и други разходи при условията, установени в договора и съгласно погасителния план. В клаузата на чл. 5 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин - банков превод или на каса Easy Pay.

С разпоредбата на чл. 19 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и 2 одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.

С разпоредбата на чл. 28 от Договора е договорено, че в случай, че потребителят забави плащането на погасителните вноски потребителят дължи на кредитора законна лихва за периода на забавата. В чл. 1, т. 10 от Договора е посочено, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания е 10 %.

В клаузата на чл. 30 от Договора е установено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължими суми в срок, освен останалите неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер от 1 % от размера на просрочената сума на ден.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита - арг. чл. 23 ЗПК.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното 3 привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В случая съдът намира, че при сключване на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото договорът е неясен относно задълженията, които поема потребителя, дължи ли последният договорна лихва и какъв е годишният процент на разходите по кредита. Същевременно в стандартния европейски формуляр, приложен на основание чл. 5 ЗПК към договора е установено, че годишният лихвен процент е 36 %, а годишният процент на разходите е 0 %. В договора е обективирана различна от вече изложената информация досежно разходите по кредита, като е установен годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.

При предоставяне на преддоговорна информация следва на потребителя да се предостави ясна и точна информация по отношение на всички съществени елементи на договора за кредит, като в процесния случай е налице несъответствие между представената преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр и сключеният договор за кредит по отношение на размера на лихвения процент и дали такъв е дължим. По този начин се създава неяснота относно задълженията по договора за кредит и годишния процент на разходите в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.

148 от ЗЗП/. Всякога кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за 4 платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 от ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/. В случая осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Така, поставяйки изискване за последващо осигуряване на поръчители или банкова гаранция, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника. Следва да се посочи също, че по отношение на първата алтернатива за обезпечаване на задължението /поръчителство от физическо лице/ поставените изисквания към поръчителя са многобройни и несъобразени с размера на предоставения заем, като за част от тях кредитополучателят не би могъл да получи информация в определения тридневен срок, доколкото това е свързано с евентуални запитвания от различни държавни институции /НОИ, НАП, БНБ и др./. Следва да се отбележи също, че да се вменява на кредитополучателя да изследва дали евентуалният поръчител не е заемател или поръчител по друг кредит с кредитора "Стик кредит" АД, който сам разполага с тази информация, се намира в противоречие с изискванията на добрите нрави. Тази информация кредитополучателят би могъл да получи много по- трудно от кредитодателя, който с оглед предмета на дейността си, има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на кредитополучателя, съчетано с определянето на изключително кратък срок за изпълнението им, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни и единствената й цел е да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Дори само поради тези особености на естеството на това задължение, нормата на чл. 19 от Договора за кредит накърнява добрите нрави, което я прави нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД /така т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.