Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 226 от 09.05.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 158/2024
Вид
Определение № 226
Подписан
09.05.2024
В сила
13.01.2026
Състав
Кирил Градев Стоянов, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Бургас, 09.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500158 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, вр.чл.129 ГПК и е образувано по частната жалба, подадена от адв. В. Д. от *АК „представител на ищцата“, срещу разпореждане № 643/22.02.2024 г. по гр.д.78/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е постановено връщане на исковата молба на Т. П. против В. П., образувана в гр.д.№78/2024 год. по описа на БОС, и прекратяване на производството по гр.дело № 78/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

В частната жалба е заявено искане обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на съществени процесуални правила, както и съдът „да постанови уважаемия ос да поработи“. Не е посочено в какво конкретно се състои незаконосъобразността и неправилността на обжалваното разпореждане, и кои съществени процесуални правила са били нарушени при постановяването му.

С оглед изложените оплаквания (при бланкетния характер на частната жалба) и след като се запозна с делото, съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд е образувано по исковата молба, подадена от Т. И. П. от гр. Ц., чрез адв. В. Д. от *АК, против В. Г. П. от с. гр., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от „над 240 000 лв“, „ведно с направените разноски и лихва законна от момента на изплащане на всеки от месечните траншове от кредита, считано пет години назад от настоящия момент до окончателното им изплащане“. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, бивш съпруг на ищцата, е сключил договор за ипотечен кредит с Банка ДСК ЕАД гр. Ц., по който ищцата е заплатила над 240 000 лв. в качеството си на ипотекарен длъжник и до един момент съпруга на ответника. С исковата молба са представени писмени доказателства – нотарален акт за учредяване 1 на договорна ипотека, договор за ипотечен кредит и нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, и са заявени искания по доказателствата и искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез възбрана на недвижими имоти „по списък към иска“ (какъвто списък не е приложен към исковата молба) , „а на първо време – нива от 6,060 дка, имот № 100544 по нот.акт № 60/25.10.95 г. на ЦРС“ (приложен към исковата молба).

Като е констатирал, че исковата молба е нередовна, с разпореждане № 204 от 18.01.2024 г. първоинстанционният съд е постановил оставянето й без движение с указания за отстраняване на нередовностите, като ищцата посочи: свой адрес; цена на иска; изложи конкретни факти, от които извежда правата си - кои вноски по кредита са погасени от нея и на каква стойност, погасявал ли е задължения по кредита кредитополучателят - ответник, какви са били вътрешните отношения между нея и кредитополучателя по конкретната сделка; уточни дали претендира присъждане на сумата от 240 000 лв. или само част от погасените задължения „за пет години назад от настоящия момент“; разноските и лихвите, които се претендират като дължими, следва да се опишат и посочат като конкретен размер; посочи своя банкова сметка; и представи документ за внесена държавна такса в размер на 4% върху цената на иска.

Указани са последиците от неотстраняване в срок на посочените погоре нередовности – прекратяване на производството. В разпореждането е посочено, че съдът ще се произнесе по искането за допускане на обезпечение след поправяне на исковата молба и внасяне на държавната такса.

В срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба по делото е постъпила писмена молба от ищцата, с която тя е посочила адреса и банковата си сметка. Със същата молба ищцата е преповторила твърденията си в първоначалната искова молба, че ответникът е сключил договор за ипотечен кредит с Банка ДСК ЕАД гр. Ц., по който ищцата е заплатила над 240 000 лв. в качеството си на ипотекарен длъжник и до един момент съпруга на ответника. Посочила, че цената на иска е 167 104,14 лв., от която сума: ищцата лично е заплатила 137 526,81 лв., а сумата от 29 577,33 лв. ответникът е осъден да заплати на бащата на ищцата, но не го е направил. Посочено е още, че остатъкът до 240 000 лв. кредитополучателят си е заплатил сам.

Посочено е също, че ищцата освен като съпруга, е плащала и като ипотекарен длъжник, като „това са им вътрешните отношения с ответника“. Заявено е искане съдът да определи дължимата държавна такса.

С разпореждане № 430 от 07.02.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че в предоставения на ищцата срок са изпълнени част от дадените й с разпореждане № 204 от 18.01.2024 г. указания по отстраняване на нередовностите на исковата молба, но значителна част от указанията не са изпълнени. С посоченото разпореждане на ищцата повторно е указано да отстрани нередовностите на исковата молба, като: посочи кои вноски е заплатила и как е образувана сумата от 167 104,14 лв.; уточни по падеж и размер претендираните лихви и вида и размера на претендираните разходи; уточни защо ответникът дължи сумата от 29 577,33 лв. и как е образувана; изложи твърдения за вътрешните отношения между нея и ответника, като съобрази нормата на чл.127, ал.1 от ЗЗД и обстоятелството, че са били в брак;

2 представи документ за внесена държавна такса в размер на 6 684,17 лв. по сметката на Окръжен съд Бургас за държавни такси с посочване на делото, за което се отнася. Указано е още, че уточненията трябва да бъдат придружени с препис за насрещната страна. Посочено е, че при неизпълнение на горните указания исковата молба ще бъде върната като нередовна, а производството ще се прекрати. По отношение на искането за снабдяване със съдебно удостоверение съдът е посочил, че ще се произнесе след поправянето на исковата молба и наличие на допустим иск.

С молба в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба упълномощеният от ищцата адвокат е уточнил, че цената на иска е 100 000 лв., като се съобразява изтеклата 5-годишна давност. Посочено е, че ще уточни как е образувана тази сума след представяне на документацията от ДСК. Заявено е, че чл.127, ал.1 от ЗЗД не се отнася за процесния случай, тъй като кредитът е ползван от ответника само за негови лични нужди - негов бизнес. По отношение на указанието на съда да конкретизира падеж и размер на претендираните лихви и разноски заявява, че това уточнение ще бъде извършено след представяне на документите от банката. По отношение на сумата от 29 577,33 лв. е заявено, че ответникът дължи стар дълг изплатен от бащата на ищцата по кредита, а последният е починал.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че и при второто уточнение във връзка с дадените за втори път на ищцата указания, нередовностите на исковата молба не са отстранени, тъй като са изпълнени единствено указанията за посочване цена на иска и за конктретизиране на отношенията между двамата съпрузи във връзка с усвояването на средствата по кредита. Съдът е приел, че неяснотата от фактическа страна и липсата на корелация между фактически твърдения и петитум, както и невнасянето на държавна такса поне върху двете ясно очертани суми (в размер на 4% както е указано с разпореждане № 204/18.01.2024 г.), водят до нередовност на исковата молба и представляват основание за връщането й от съда, поради което е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Независимо от бланкетния вид на частната жалба, съдът намира следното:

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице основание по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба.

Съгласно установената константна практика на Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно чл.129, ал.3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК не може да бъде приложена. Исковата молба не следва да бъде върната и поради неотстраняване на нередовности, за които на ищецът не са дадени конкретни и ясни указания.

В настоящия случай съдът намира, че при подаването й исковата 3 молба е страдала от нередовностите, посочени от първоинстанционния съд в разпореждане № 204 от 18.01.2024 г. и разпореждане № 430 от 07.02.2024 г.

Нещо повече, според настоящия състав, исковата молба само формално отговаря на изискването на чл.127 ГПК досежно изискуемите реквизити, тъй като цената на иска е неясно посочена, фактите, на които ищцата основава правото си, са неясни и неконкретни. Също толкова неконкретни са и исканията по доказателствата, като не са изпълнени изискванията на чл.127, ал.2 ГПК.

На второ място съдът намира, че дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба са конкретни, точни, ясни и подробни, съобразени с твръденията на ищцата в съответния момент.

На следващо място, съдът намира, че въпреки надлежно дадените от съда на два пъти указания и представените от ищцата чрез адв. Д. две уточнения, не само не са отстранени нередовностите на исковата молба, но и не е направен опит за отстраняване на част от нередовностите – при посочената трета цена на иска, не са конкретизирани вноските по кредита, за които ищцата твърди, че са погасени от нея, съотв.не е посочена тяхната стойност; не е внесена дължимата за предявения иск държавна такса, независимо от това, че във всяко от двете си разпореждания, съдът е указал на ищцата, че следва да заплати държавна такса (с разпореждане № 204/18.01.2024 г. - 4% върху цената на иска, а с разпореждане № 430 от 07.02.2024 г. - в размер на 6 684,17 лв, съобразно посочената от ищцата към този момент цена на иска). Ищцовата страна дори не е направила опит да посочи вноските по кредита, за които твърди, че е погасила, като е заявила, че „падеж и размер на претендираните вноски и лихви ще уточни след получаване от банката на документи по кредита“. По отношение на държавната такса е заявено, че такава ще бъде представена „след изчисляването й от съда при новата цена на иска от 100 000 лв“.

Това процесуално поведение на ищцовата страна съдът възприема като бездействие, тъй като като резултат е пречка за валидно започване на процеса.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 643/22.02.2024 г. по гр.д. 78/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5