Решение № 689 от 09.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Варна , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500033 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 274638/20.10.2020 г., депозирана от "Винтайм" ЕООД, с ЕИК 103195300, чрез адв. М.К. от ВАК, срещу Решение № 260463/30.09.2020 г., постановено по гр. д. № 20446 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 31 съдебен състав, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Винтайм“ ЕООД, ЕИК 103195300 , със седалище и адрес на управление гр. Варна, съд. адрес гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ № 128, офис 1, срещу А. И. К. с ЕГН ********** от гр. Варна, м-ст „Евксиноград“, ул. 14-та № 44, иск за заплащане на сумата от 1 839 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратено трудово правоотношение, възлизащо на тримесечното възнаграждение на ответника, на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с ал. 4, т. 2 от КТ, както и в частта, в която е ОСЪДЕНО дружеството „Винтайм“ ЕООД с ЕИК 103195300, да заплати на А.

И. К. с ЕГН ********** сумата от 547.62 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за месец май 2019г., на осн. чл. 128 от КТ, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 11.12.2019г. до окончателното й изплащане и 37.53 лв. лихва за забавено плащане на посоченото възнаграждение за времето от 26.06.2019г. до 27.02.2020г. на осн. чл. 245, ал. 2 от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че обжалваното решение е постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че за да отхвърли исковата му претенция за дължимо обезщетение, съдът е приел, че извършеното уволнение на служителя е било незаконосъобразно. В доклада по делото обаче, при очертаване на спорния предмет, както и при разпределяне на доказателствената тежест, първоинстанционният съд не е посочил, че обстоятелствата относно извършване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание - уволнение е сред обстоятелствата, които подлежат на доказване. Респективно, делото е било решено след изследване на обстоятелства, които не са били предмет на 1 установяване, поради неразпределянето на доказателствена тежест в тази насока. Твърди, че дори съдът в проектодоклада си по делото е посочил, че ищецът е ангажирал достатъчно доказателства.

Въззивното дружество намира, че в случай, че се установи спазване процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, решението на съда ще е незаконосъобразно, тъй като работникът едностранно е прекратил трудовият си договор, като не се е явявал на работа.

Счита, че след като не е спазен срокът за предизвестие, единственият възможен извод е, че се дължи обезщетение за това от страна на служителя.

Въззивникът моли за отмяна на решението и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати сума в размер на 547,62 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, като сочи, че не спори за дължимостта на същата, но незаплащането му се дължи на факта, че ответникът и до настоящия момент не е представил банкова сметка, по която да му бъде платено. Намира това за длъжниково бездействие, което не може и не следва да бъде толерирано. В условията на евентуалност и в случай, че претенцията на ответника бъде уважена, моли същата да бъде прихваната с дължимото от него обезщетение за неспазено предизвестие. Сочи, че по този иск не следва да се присъждат разноски, доколкото още с отговора на насрещния иск е посочил, че дължи сумите, поради което и претенцията не е спорна.

Предвид изложеното, моли да бъде отменено решението на ВРС в обжалваните му части, като ответникът А.К. бъде осъден да заплати на „Винтайм" ЕООД сума в размер на 1 839 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, в размер на 3 месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното й изплащане, от които суми да бъде приспаднат по компенсация размерът на заплатата за м. 05.2019г. на А.К.. Моли за отмяна и на решението в частта, в която са присъдени съдебно деловодни разноски на работника.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия А. И. К. .

В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, чрез адвокат К., поддържа въззивната жалба, като сочи, че по делото се е установило недобросъвестното поведение на въззиваемия, който сам е спрял да се явява на работа, за което не е уведомил работодателя си. Предвид това счита, че А.К. дължи обезщетение за неспазени срок на предизвестието си, като намира насрещните му искови претенции за неоснователни. Сочи, че дружеството не му е заплатило последно дължимо трудово възнаграждение, тъй като работникът не е предоставил банкова сметка, по която сумата да му бъде преведена, като не се е явил и в офиса на дружеството, за да получи възнаграждението си. Не оспорва, че дължи заплащане на трудовото възнаграждение за последния месец, но доколкото не разполага с банкова сметка на въззиваемия, не може да изпълни задължението си. Моли за прихващане на двете дължими между страните суми. Претендира присъждане на сторените разноски.

В проведеното съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, но чрез адвокат Н. оспорва въззивната жалба. Моли съда да се произнесе с решение, с което да остави жалбата без уважение. Претендира сторените разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, 2 и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира следното:

Производството по гр.д. № 20446/2019г. на РС Варна е образувано по иск на „Винтайм“ ЕООД, предявен срещу А.К., за осъждането на последния да заплати на дружеството работодател сумата от 1 839 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение, равняващо се на 3 месечни възнаграждения, на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от КТ.

Ищецът „Винтайм“ ЕООД твърди, че между него и ответника е бил сключен Трудов договор на 19.10.2018г., по силата на който К. е назначен на длъжността „Шофьор лекотоварен автомобил“. В трудовия договор било предвидено, че правоотношението между страните се прекратява с тримесечно писмено предизвестие, за всяка от страните. На 28.05.2019г. служителят не се явил на работа, като това продължило до 31.05.2019г., когато по реда на чл. 193 от КТ му били изискани писмени обяснения. Такива не били дадени от работника, поради което със Заповед № 110/25.06.2019г. ТПО е между страните е било прекратено.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че не оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор на 19.10.2018г., както и че е предвидено тримесечно писмено предизвестие за всяка от страните. Ответникът оспорва, че не се е явил на работното си място на 28.05.2019г., като твърди, че на 25.02.2019г. е подал писмено предизвестие до работодателя си, с което го е уведомил, че желае да прекрати ТПО, считано от 27.05.2019г. Твърди, че е предал това уведомление на служителите на дружеството – Р. и Ив., но не разполага с копие от същото. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че от него са искани писмени обяснения на основание чл. 193 от КТ, като твърди, че не е получавал никакви документи, а едва с получаване на исковата молба се е запознал с писмо с изх. № 290/31.05.2019г.

В срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск срещу „Винтайм“ ЕООД, с който е поискал дружеството да бъде осъдено да му заплати сумата от 547,62 лв., представляваща дължимото му трудово възнаграждение за месец май 2019г., както и сумата от 273,81 лв., представляваща дължимо обезщетение по реда на чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск. А.К. е предявил и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, с който е поискал от съда да приеме, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 28.05.2019г., поради подадено от него писмено предизвестие, като „Винтайм“ ЕООД бъде задължено да поправи основанието за прекратяване на ТПО, вписано в трудовата му книжка.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск. В него „Винтайм“ ЕООД сочи, че доколкото към исковата молба на работника не са представени никакви писмени доказателства, че писмено предизвестие е било отправено, то исковата претенция е недоказана. Относно твърдението, че не е заплатено обезщетение за неизползван годишен отпуск сочи, че видно от заповедта за уволнение, работодателят е предвидил заплащане на 3 обезщетението, но не го е заплатил, тъй като служителят не се е явил на работа и не е представил банкова сметка, по която да бъде извършено плащането. Сочи като аналогична и ситуацията с дължимото трудово възнаграждение за месец май 2019г. С отговора на насрещната искова молба дружеството е направило възражение за прихващане между вземането му към работника за обезщетение за неспазен срок на предизвестие и дължимото на работника обезщетение за неползван годишен отпуск и трудово възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото, a и от приобщения по делото Трудов договор № от 19.10.2018г., се установява по несъмнен начин, че между страните е учредено трудово правоотношение, по силата на ко е т о въззиваемият е бил назначен на длъжност „Шофьор лекотоварен автомобил“, както и че срокът за предизвестие при прекратяване на ТПО се определя на 3 месеца, за всяка от страните.

Видно от цитирания трудов договор, страните са предвидили, че основаното месечно възнаграждение на работника е в размер на 613 лв.

От Писмо с изх. № 290/31.05.2019г. е видно, че работодателят кани работника да се яви на 06.06.2019г. в търговския обект на дружеството, за да даде писмени обяснения относно неявяването си на работа от 28.05.2019г. до 31.05.2019г. Тази покана е подписана от управителя на дружеството.

От приетия от настоящата инстанция пощенски плик се установява, че поканата за предоставяне на писмени обяснения е била изпратена на ответника на 31.05.2019г., както и че писмото, в което същата е била приложена се е върнало на изпращача като непотърсено на 24.06.2019г.

Със Заповед № 109/25.06.2019г. на работника е наложено наказание Дисциплинарно уволнение. В заповедта е описано нарушението на трудовата дисциплина, довело до налагане на наказанието. Заповедта е подписана от управителя на дружеството, но не е подписана от работника.

Със Заповед № 110/25.06.2019г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя, поради неявяване на работа от работника в течение на два последователни дни. В заповедта е посочено, че на служителя се дължи обезщетение по чл.

224 от КТ в размер на 273,81 лв., представляващо неползван платен годишен отпуск за 8 работни дни. Така посочената заповед е подписана от управителя на дружеството, но не е била връчена на работника.

Пред първа инстанция са били разпитани двама свидетели на страната на ответника, а 4 именно К.Т.А. и М.Ж. К.а.

В показанията си свидетелят А. сочи, че все още работи като шофьор във „Винтайм“ ЕООД, като познава Ал., който работел в дружеството до февруари 2019г. Свидетелят твърди, че заедно с Ал. пътували към работното им място, като един ден последния носел бял лист, на който била написана молба с тримесечно предизвестие. Когато пристигнали в дружеството, Ал. се качил при началниците, а вечерта когато двамата се прибирали, споделил, че е подал предизвестието. Свидетелят сочи, че не е присъствал лично, когато ответникът подал заявлението. След уточнителни въпроси, свидетелят сочи, че Ал. е работел в дружеството до последния работен ден на месец май 2019г.