Решение № 5669 от 07.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5669 гр. С., 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100505145 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е след изпълнение от СРС на указанията в определение № 3950 от 03.05.2022 г. по чл.248 ГПК.

С решение № 72410 от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 10759 по описа за 2016 г.

СРС, Първо ГО, 49-ти състав се: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. С. П. и Г. В.

К., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено на правото им на собственост и за предаване на владението на следния имот: апартамент № 83, вх.Е, бл.807, кв.Люлин, състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 60, 47 кв.метра, заедно с избено помещение №, с площ от 3.29 кв. метра и с 2, 061% от вх. В и Г ид. части от общите части на сградата и 2.061 % за вх.В и Г идеални части от правото на строеж, при съседи:за жилището- на изток-зелена площ, на запад – ап.държавен и стълбище, на юг- зелена площ, на север- междублоково пространство, отгоре- ап., отдолу-ап.;за избеното помещение-изток-мазе № запад – мазе №, север-коридор, юг-улица.

1

В тежест на ищците/в полза на ответниците са присъдени разноски.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от :

1. Р. С. П. и Г. В. К., ищци пред СРС. Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност. Иска се решението да бъде отменено и да бъде уважена претенцията им по чл.108 ЗС.

Въззивната жалба, вх.№ 5076267 е подадена на 18.06.2020 г. От представения по делото акт за смърт се установява, че въззивника Р. С.

П. е починал на 04.10.2020 г., т.е. след подаване на въззивната жалба.

С разпореждане от 02.12.2020 г. СРС на основание чл.227 ГПК е конституирал наследници по закон на въззивника, а именно: Г. В. К.

/съпруга/ и С. Р. П. /син/.

Видно от данните по делото Г. В. К. се е отказала от наследството на Р. С. П. и отказът е вписан в особената книга на съда под № 1544 от 03.11.2020 г.

С нарочна молба от 01.02.2021 г. С. Р. П. е заявил, че не поддържа въззивната жалба вх.№ 5076267 от 18.06.2020 г. А с молба от 26.03.2021 г. е направил отказ от иска на основание чл.233 ГПК.

2. Г. В. К.. Решението се обжалва в частта в която искът по чл.108 ЗС по отношение на нея е отхвърлен. Излагат се доводи, че не е подписвала представените по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 03.06.2019 г. на името на адв. К.. Твърди, че не е упълномощавала нито адвокат, нито съпруга си да я представляват по делото, нито да предявяват иск от нейна страна. За заведеното дело разбрала след смъртта на съпруга й, който починал на 04.10.2020 г.

Направено е доказателствено искане за допускане на съдебно-графологична експертиза, която да установи, че положения подпис в договора за правна защита, както и подписът във въззивната жалба, подадена от нейно име и от името на съпруга й, не е положен от нея.

Иска се да бъде заличена като страна- ищец в настоящето производство във връзка с липса на дадено от нея съгласие за участието й като необходим другар по иска по чл.108 ЗС.

Иска се така постановеното решение да бъде обезсилено производството по отношение на нея да бъде прекратено.

2 и

Иска се така постановеното решение да бъде отменено или изменено в частта на разноските присъдени в нейна тежест, тъй като ответницата била представлявана от двама адвокати, които били упълномощени с едно пълномощно и един договор за правна защита за 1900 лв. Съгласно чл.78 ГПК разноски на страната се присъждали за един адвокат. В случая сумата била платена на двама адвокати, а била присъдена сума за двама адвокати, което било нарушение на чл.78 ГПК.

По въззивната жалба е постъпил отговор от В. Е. А., ответник пред СРС.

Излага се становище за недопустимост на въззивната жалба. Твърди се, че К. била подала две въззивни жалби, както и не бил спазен срока по чл.259, ал.1 ГПК. Счита, че въззивницата е била редовно уведомена за указанията на съда чрез адв. К.. Освен това К. била направила отказ от наследството на покойния й съпруг Р. П. и затова не била участник в процеса като негова наследница, а като самостоятелна страна – ищец по делото. Неправилно СРС бил съобщил на въззивницата за постановеното решение и й дал възможност да подаде втора въззивна жалба. Счита, че с подаването на въззивната жалба се цели избягване заплащането на съдебни разноски. Счита, че разноските с обжалваното решение са правилно разпределени.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без разглеждане и въззивната инстанция да приеме, че обжалваното решение е влязло в сила. Сочи, че наследникът на ищеца Р. С. П. е направил изявление за отказ от иска.

Третото лице помагач на страната на ответницата – С. С. Н. не изразява становище по въззивните жалби.

С определение № 3950 от 03.05.2022 г. въззивната инстанция констатира, че въззивната жалба на Г. В. К. съдържа искане по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Затова и производството по в.гр.д.№ 1289 по описа за 2022 г. беше прекратено и делото върнато на СРС за произнасяне по искането по чл.248 ГПК.

С определение от 31.10.2022 г. СРС е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК.

Постъпила е частна жалба срещу определението от 31.10.2022 г., подадена от Г. К.. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното определение във връзка с реалното извършване на разноските. Сочи, че е 3 направила отказ от наследството на Р. С. П., а другия му наследник - С. Р. П. бил направил отказ от иска на основание чл.233 ГПК и СРС с разпореждане от 06.12.2022 г. прекратил производството по отношение на него.

По частната жалба е постъпил отговор от В. Е. А., ответник пред СРС.

Излагат се доводи за неоснователност на частната жалба и правилност на така постановеното определение. Същевременно се иска от настоящата инстанция да провери допустимостта на същото.

Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и спорните в производството обстоятелства, както и, че за допустимостта на производството съдът следи служебно до приключването му, вкл. и за установяване предмета на въззивното обжалване, намери че следва да бъде допусната поисканата от въззивницата Г. К. съдебно-графична експертиза, която да установи дали положения подпис в договора за правна защита /л.136 по делото пред СРС/, както и подписът във въззивната жалба, подадена от нейно име и от името на съпруга й, е положен от нея.

От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото/пред въззивната инстанция/ съдебно-графична експертиза по безспорен начин се установи, че подписа под № 2 /този на Г. К./ във въззивната жалба, вх.

№5076267 от 18.06.2020 г., подадена от името и на Г. К., както и на мястото за клиент в пълномощното и договора за правна защита и съдействие от 03.06.2019 г. в което е посочено, че Г. К. упълномощава адв.К., не е изпълнен от Г. В. К..

Видно от данните по делото /пред СРС, л.161/ препис от обжалваното първоинстанционно решение е бил връчен на адв.К. като пълномощник на Г.

К..

При това положение съдът намира, че не е налице надлежно връчване на обжалваното решение, тъй като се установи, че К. не е упълномощавала адв.К. да я представлява в производството пред СРС.

Независимо от подадената на 01.02.2021 г. молба от надлежния процесуален представител на Г. К., л.163 по делото, към този момент липсват данни да й е било надлежно връчено първоинстанционното решение.

Върху подадената от адв.Т. на 26.03.2021 г./л.165 от делото пред СРС/ молба, на 15.04.2021 г. СРС е разпоредил препис от решението да бъде връчен 4 на Г. К.. Това е сторено на 10.05.2021 г., видно от намиращата се на л.167 от делото /пред СРС/ призовка.

Следователно, срокът по чл.259, ал.1 ГПК изтича на 25.05.2021 г./24.05. е официален празник/.

Налага се извод, че въззивната жалба е подадена в срок.

Доводът, направен от процесуалния представител на въззиваемата /ответник пред СРС/, в хода на устните състезания, че експертизата била установила, че молбата от 03.11.2020 г. /л.23 от първото въззивно производство/ е подписана от К., освен че е преклудиран е и неоснователен, както и не променя изхода, защото: видно от данните по делото тази молба е подадена в изпълнение указанията на съда относно молбата на Р. П. от 10.09.2020 г. за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване /л.16 от същото производство/. Към датата на съобщаване на тези указания Р.

П. е бил починал, т.е. К. е получила съобщението на съда като негов наследник /като такава е била конституирана от СРС с определение от 02.12.2020 г., виж л.26 от същото производство/. Впоследствие с молба от 01.02.2021 г. /л.30/ процесуалния представител на К. – адв.Т. е представил вписания в специалната книга на СРС, отказ на К. от наследството на Р. П.

/л.31/.

Ето защо настоящата инстанция приема, че въззивната жалба, подадена от Г. В. К. е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване, както и постановеното от СРС решение подлежи на инстанционен контрол.

Следователно въззивната жалба, вх.№ 25089729, подадена на 25.05.2021 г. е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато се касае до относителна процесуална предпоставка, решението е недопустимо, само ако заинтересуваната страна се позовала на 5 липсата на процесуалната предпоставка, но въпреки това то е било постановено.

В случая исковата молба е била предявена от Р. П..

Искане за конституиране на Г. К., съпруга на първоначалния ищец, е било направено от процесуалния представител на ищеца Р. П., в публичното съдебно заседание, състояло се на 17.04.2019 г., виж л.126 по делото пред СРС.

На 03.06.2019 г. /л.134 по делото пред СРС/ от името на Г. К., адв.Г. К. е подал молба като е представил договор за правна защита и съдействие, както и адв.пълномощно. Посочено е, че К. потвърждава и се присъединява към всички извършени до този момент процесуални действия и доказателствени искания.