Решение № 4870 от 06.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4870 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330106242 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. Ч., ЕГН ********** против ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България е сключен Договор за потребителски паричен кредит № *****г., който се явявал недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9. т. 10 и т. 11, във вр.с чл.26, ал.1 от ЗЗД. Сочи, че в погасителния план към договора не били посочени каква част от отделните задължения на длъжника по договора се погасяват с всяка погасителна вноска - главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба на кредитора, както и застрахователна премия, които формират размера на погасителните вноски, съгласно чл. 2 и 3 от договора. В договора не бил посочен размер на уговорената възнаградителна лихва за кредитора - нито като общ размер на вземането за целия период на договора, нито като месечно плащане, включено в погасителната вноска. - че съгласно чл. 2 на договора, се дължала и „такса ангажимент”, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като тази такса се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържа от общия 1 размер на кредита. - че в чл. 5 на договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. Уговорено било също така, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост. - че текстът на договора и условията по него, както и договорът за застрахователно посредничество са изписани на шрифт, който е по-малък от 12, като това обстоятелство можело да се установи и без назначаване на съответна експертиза, тъй като използваният от ищеца образец на договор е свободно достъпен в интернет на следния адрес -************- и след изследването може да се установи, че се касае за шрифт ****** размер 11.5. - че не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1. чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.

От ответника е постъпил писмен отговор. В същия са наведени възражения за недопустимост на исковата претенция, поради липса на пасивна процесуална легитимация, с оглед на което се прави искане за прекратяване на производството. Счита исковата претенция за нередовна, евентуално за неоснователна поради следните обстоятелства: в сключения на *****г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ - кредитор и М.

А. Ч. - кредитополучател, договор за потребителски кредит № ********., страните уговорили размер на кредита от 3 000 лв., при застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 853.92 лв., такса ангажимент от 105 лв., при 48 месечни погасителни вноски, всяка от които 138.35 лв., общият размер на плащанията възлиза на 6640.80 лв. Общият процент на ГПР възлизал на 46.68%, а лихвеният процент е 36.60%. В съдържанието на договора е инкорпориран погасителния план, като месечните погасителни вноски се дължат, считано от 15.04.2021 г. до 15.03.2025 г. В чл. 2 от Договора било предвидено, че същият се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК. В предварително предоставения на ищцата Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, копие от който е представено и с исковата молба, също изрично било разписано, че предложеният заем е с период на олихвяване 2

(част III, т. 1). В чл. 5 от договора страните са се съгласили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с договорените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора.

При просрочие на две или повече месечни погасително вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземане, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Сочи, че всички части от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-18466571 от 09.03.2021 г. са представени на шрифт ****** размер 12, като договорът е представен в електронен формат на потребителя и е подписан електронно от същия. Неправилно било твърдението на ищцата, че договорът за застрахователно посредничество е елемент от кредитното споразумение, поради което спрямо него също е приложимо изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Не се приема твърдението на ищцата, че шрифта на кредитното споразумение може да бъде установен и без експертиза, като според Решение № 50162 от 10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022г. на ВКС, 2 ТО, при съществуващ между страните спор досежно размера на шрифта на договор за потребителски кредит, преценката дали шрифтът на договора е по-малък от 12 не може да бъде изведена от прочита на представения документ, нито от използването на програма за конвертирането му, а може да бъде установен единствено посредством назначаване на съдебно- техническа експертиза. ако бъде допуснато изследване размера на шрифта на процесния договор то да се извърши въз основа на оригиналния електронен образ на документа, с който потребителят се е запознал и подписал. Възразява се срещу искането на ищеца изследването да се извърши при приложени на програма ******** Излага възражение срещу искането в обхвата на изследването да бъде включен и договор за застрахователно посредничество, тъй като същият не бил част от договора за кредит и по отношение на него приложими били изискванията на КЗ. Сочи да няма недостатък при изчислението на ГПР, тъй като счетоводно и юридически били използвани действителният размер на кредита и всички разходи за потребителя, като е посочен ГПР като процент (46.68 %). ГПР по 3 процесния кредит е посочен на стр. 1, раздел „Параметри и условия“, ред 9 46.68 % като същият включвал горепосочените два разхода възнаградителна лихва и такса ангажимент. в чл. 2 от и ред 5, стр. 1, раздел „Параметри и условия“ от Договор № *********** г. било посочено заплащането на такса ангажимент от 105 лева и се дължи за предоставена допълнително услуга по фиксиране на лихвения процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Тази такса е заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Стойността, целта и начина на удържане на цитирания разход са изрично описани и в част III, т. 4 от СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити. Посочено е също така, че таксата ангажимент била еднократна и представлявала 2% от размера на кредита, като била удържана от главницата. Освен това лихвеният процент бил посочен на стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред 10, а именно - 36.60 %. В клаузата на чл. 11 от договора било записано, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора разделен на 365 дни. Казва се, че в клаузата на чл.

3, изречение четвърто от Договор №*****г. изрично били посочени взетите предвид допускания при изчисление на ГПР, а именно - началната дата на начисляване на ГПР била датата на подписване на договора, като се приемало, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок и страните изпълняват точно задълженията си по него.

Посочено било също така в раздел „Параметри и условия“, ред 8 от Договора общата стойност на плащанията - 6 640.80 лева. Сочи, че в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (т.З, глава III) ищцата била изрично информирана, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит или друг договор за допълнителна услуга, като ищцата била предпочела вариант сама да заплаща ежемесечно дължимите застрахователни премии.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ е бил кредитор по договора за кредит и застрахователен посредник по застрахователното правоотношение и в качеството му на кредитор имал правото да получи съответното месечно плащане по кредита, а в качеството на застрахователен посредник имал законовото задължение да опосредява превода на сумата по 4 застрахователната премия от застрахования към застрахователите (чл. 337, ал.

2 от КЗ). Поради това в Договора било предвидено изплащане на застрахователната премия едновременно с месечните погасителни вноски клаузата на чл. 2, изречение трето. в Договора за кредит, на ред 3, е посочен и общия размер на застрахователната премия и същият е включен в общата стойност на плащанията. че ищцата е била изначално запозната с тежестта и реда за заплащане на разходите както по кредитното, така и по застрахователното правоотношение и е имал възможност да прецени дали да получи единствено кредит при предложените му параметри или допълнително да сключи и застраховка без същата да има отношение към условията по заема. Твърди, че застраховката „Защита на плащанията“ е допълнителна незадължителна услуга, коя се предоставя на потребителите единствено при изрично изразено от тях желание и съгласие и че плащането на застрахователната премия не било финансирано по сключения договор за кредит. Освен това настоява, че в Договор № PLUS-18466571 от 09.03.2021 г. била включена подробна и ясна информация относно разходите по кредита, формиращи ГПР и че ГПР, отразен в процесния договор за кредит, включва възнаградителна лихва и такса ангажимент, изчислен съобразно законоустановената формула в Приложение № 1 от ЗПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на исковете е 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9. т. 10 и т.

11.

Искът е допустим като предявен срещу надлежен ответник, като исковата молба е депозирана в съда на 8.04.2024г. На 06.06.2023г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ КЧТ, заличен търговец, на приобретателя „Юробанк България“ АД, срещу което юридическо лице е заведен и настоящият иск.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за потр. кредит между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен 5

Договор за потребителски паричен кредит № ****** г., по силата на който страните са уговорили размер на кредита от 3 000 лв., при застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 853.92 лв., такса ангажимент от 105 лв., при 48 месечни погасителни вноски, всяка от които 138.35 лв., общият размер на плащанията възлиза на 6640.80 лв. с посочен общ процент на ГПР в размер на 46.68%, а лихвеният процент е 36.60%.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи недействителността на договора за потребителски паричен кредит на сочените от него основания.