Определение № 1810 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1810 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501488 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М. В. М. от АК – Пловдив срещу Определение № 5 806 от 12.05.2026 г. по гр.д. № 15 039/2025 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молба вх. № 34 225/02.04.2026 г. на адвоката за изменение на постановеното по делото Решение № 2 927 от 23.03.2026 г. в частта за разноските, съставляващи присъденото му адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 85, 25 евро с ДДС.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Ответникът по частната жалба – Сити Кеш ООД, е депозирал отговор за неоснователност на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 2 927/23.03.2026 г. по гр.д. № 15 039/2025 г. по описа на РС – Пловдив съдът е уважил предявеният от М. К. А. срещу „ Сити Кеш „ ООД иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК, като е осъдил ответното дружество да заплати/върне на А. платената над чистата стойност на кредита парична сума в размер на 390, 72 евро / 764,19 лв. / по сключения между страните Договор за паричен заем Кредирект № 806003/31.01.2023 г..

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищеца по делото е адвокат М. В. М., оказаната от него на страната правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С казаното решение му е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждението от 85, 25 евро с ДДС, за заплащането на което е осъдено ответното по иска дружество „ Сити Кеш „ ООД. Този размер възнаграждение е съобразно оттеглената част от иска / за която производството е прекратено/, като целия размер възнаграждение за адвоката съдът е приел да е в размер на 122,71 евро / 240 лв. с ДДС / - отчитайки ниската 1 фактическа и правна сложност на делото, приключването му в едно съдебно заседание без явяването на адв. М. в него, несъбиране на доказателства – извън приложените към ИМ и отговора писмени такива – договора за кредит, ОУ на кредитодателя, СЕФ.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от адвокат М. Молба вх. № 34 225/02.04.2026 г. за изменение на първоинстанционното решение досежно присъдения му размер възнаграждение от 85, 25 евро, като искането е да му се определи такова в размер на 245 евро с ДДС. Молбата е оставена без уважение от районния съд с Определението № 5 806 от 12.05.2026 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържат възведените в производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК доводи - че претендирания размер възнаграждение от 204 евро / без ДДС / е съответно на фактическата и правна сложност на делото и вложения от адвоката труд, който е високо квалифициран. Позовава се на съдебна практика.

Ответникът по частната жалба е депозирал отговор, че адвокатско възнаграждение не се дължи, т.к. ищцата не е материално затруднено лице, както и защото самостоятелното предявяване на иска при наличието и на друго заведено дело от същия ищец срещу същия ответник с предмет иск по чл. 55 ал. 1 предл. трето от ЗЗД досежно друг договор за потребителски кредит между тях / цитира се гр.д. № 15 362/2025 г. по описа на РС - Пловдив / представлявало злоупотреба с право. Според ответното дружество делата следвало да се съединят за общо разглеждане в едно производство и да се постанови общо решение по тях, с което се присъди едно адвокатско възнаграждение и за двата иска. Относно размера поддържат, че общо определения и присъдения такъв по съразмерност е съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото – предвид наличието на значителна по обем съдебна практика по спорните въпроси и решаването на делото в едно съдебно заседание на база само представените с ИМ и отговора писмени доказателства – казани по горе, без събиране на други доказателства, което обуславя и ниския обем на положения от адвоката труд. Относно незадължителния характер на установените с НВАР № 1/9.7.2004 г. минимуми -в процесния и аналогични на него случаи, се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22.

Частната жалба е изцяло основателна.

Настоящата инстанция намира, че предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА са в случая налице, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.2 – ищецът да е материално затруднено лице. Наличието на това основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства.

Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Не е налице и твърдяната злоупотреба с право поради образуването на повече от едно дела с предмет иск по чл. 55 ал. 1 предл. трето от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми от потребителя М. А. поради недействителност на сключени от нея с ответното дружество други потребителски договори, респ. на отделни техни клаузи. Касае се за различни правоотношения, произтичащи от отделни, самостоятелни юридически факти / 2 договори /, пораждащи отделните материални права. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице. Освен това, дори отделните искове да бяха съединени и разгледани в едно общо производство, разноските- в т.ч. и възнаграждението по чл. 38 ал. 2 от ЗА, се определя за всеки отделен иск, т.к. предмет на всеки иск е самостоятелно материално правоотношение / макар и при идентичност на страните и сходство на предмета /, съответно не се касае за свързани или обусловени помежду си искове.

Относно размера на адвокатското възнаграждение

Възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗС не съставлява направени от ищеца – потребител разноски, а възнаграждение за положения от адвоката труд / основан на принципа за неговата възмездност /, поради което неговият размер винаги се определя от съда. При тази преценка съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. / сега с наименование НВАР № 1/2004 г. / – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. Съобразяват се фактическата и правна сложност на делото, от която пряко произтича и положения от адвоката труд, както и материалния интерес. Съобразява се и че извършената от адвоката работа включва не само предявяване на ИМ и процесуално представителство по нея, а и предварителна подготовка по казуса и проучване на доказателствата преди завеждането на делото. Отчита се и принципа, че във всички случаи / дори и при невисоки фактическа и правна сложност и материален интерес / трудът на адвоката е високо квалифициран и е в обществен интерес – в случаите, когато се престира безплатно в хипотезите по чл. 38 ал. 1 от ЗА. Ето защо, при липса на фактическа и правна сложност и при невисок материален интерес - кумулативно / какъвто е настоящия случай /, съдебната практика е обединена около сумата 400 лв. / 205 евро / минимален размер възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. Определянето на възнаграждение под този праг води до обезценяване и принизяване труда на адвоката като на квалифициран юрист, а също така застрашава и обществения интерес, т.к. все по малко практикуващи адвокати биха се ангажирали с престиране на безплатна правна защита по чл. 38 от ЗА.

Предвид изложеното съдът определя възнаграждението по чл. 38 ал. 2 от ЗА по делото в размер на 245 евро с ДДС - поддържаното от адвоката. То обаче се дължи съобразно уважената част на иска – т.е. в размер на 171, 50 евро. Или на адв. М. се присъжда възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на още 86,22 евро / 171, 50 – 85,28 /.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 5 806 от 12.05.2026 г. по гр.д. № 15 039/2025 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молба вх. № 34 225/02.04.2026 г. на адвокат М. В. М. от АК – Пловдив за изменение на постановеното по делото Решение № 2 927 от 23.03.2026 г. в частта за разноските, съставляващи присъденото му адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 85, 28 евро с ДДС, вместо което Постановява:

Изменя Решение № 2 927 от 23.03.2026 г., пост. по гр.д. № 15 039/2025 г. по описа на РС – Пловдив в частта за разноските - присъденото на основание чл.38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение на адвокат М. В. М. от 85,22 евро с ДДС, като Осъжда „ Сити Кеш „ ООД да заплати възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на още 86,22 евро с ДДС / освен присъдените 85, 28 евро с ДДС / на адвокат М. В. М. от АК – Пловдив, служебен адрес - гр.

**************************.

3

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4