Решение № 1240 от 01.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1240 гр. Бургас, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501615 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба вх.№ 3675/21.08.2023г. на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115И,представлявано от Николай Андреев – Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрк.Велика Томова, против Решение №186 от 03.08.2023 г . , постановено по гр. д. № 161/2023 г. на Районен съд Карнобат в частта, с която се отхвърля претенцията на Виваком срещу ПК Наркооп за неустойка в размер на 2758,90 лв.

Въззивникът твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно;сочи за неправилен извода на PC Карнобат, че уговорената в договорите между Виваком и ПК Наркооп неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Начислените на ответника неустойки са в размер на сбора от стандартните (без отстъпки) месечни абонаментни такси без ДДС за периода от прекратяване на договора до края на уговорения в него срок. Размерът на неустойката е даден в договорите като определяем по описания и във въззивната жалба начин. Предвид постигнатите между страните уговорки, подробно разгледани в исковата молба, и описаните в договорите стандартни месечни такси, на длъжника са начислени следните неустойки: Въззивникът претендира, че клаузата за неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, нито поради прекомерност на размера й. Това парично задължение на ответника било свързано с отпадане облигационната връзка между страните поради неизпълнение на договора, поради което автономно определената от страните клауза била във връзка с присъщите й санкционна и обезщетителна функции (в този смисъл сочи т. 2 от Тълкувателно решение N 1/2009 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). С оглед ясно уговорения размер на неустойката, обвързан от размера на месечните такси, и периода за дължимостта й - до края на договора, клаузата целяла да обезщетяване вредите за оператора и стимулира изпълнението на договора от абоната, поради което не била налице нищожност на клаузата (в този смисъл сочи - Решение N s 36/08.03.2017 г. по търг. д. № 318/2016 г. на (I ТО на 1

ВКС).Моли постановяване на решение, с което се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което така предявените претенции бъдат уважени.Моли присъждане на Виваком на сторените разноски във въззивното производство, включително юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред БОС в максимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№

3999/12.09.2023г. от ПК „Наркооп”, ЕИК: 000034287 , чрез адв.С. Х. Гонкова-Трайкова АК гр.Бургас, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и становището на страните решаващият съд е достигнал до обосновани изводи при точно прилагане на материалния закон, при съобразяване на указанията по т. 3 в ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС. КРС достигнал до извод, че в конкретния случай уговорената клауза за неустойка по процесните договори излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като до края на срока по договорите мобилният оператор продължава да получава абонаментната такса , включително за всички допълнителни услуги ,6ез да извършва насрещна престация. Следователно ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на ответника. В същото време въззиваемият намира,че тъй като във всеки един от процесните договори липсва уговорка за дължимост на неустойката от страна на мобилния оператор при негово виновно поведение,то това навеждало на извод за нарушаване на договорното равноправие и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето,а това представлява допълнителен довод за нищожност на клаузата за неустойка,дължима от абоната, по всеки един от процесните договори. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и се потвърди обжалваното решение;моли присъждане на разноските за адв.възнаграждение в размер на 800 лева.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Виваком България" ЕАД (с предходно наименование „Българска телекомуникационна компания" ЕАД),против Потребителна кооперация „Наркооп", с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК на обща стойност 2855,06лева за незаплатени услуги, фактурирани на клиентски номер 18000000199, по сключени три договора за електронни съобщителни услуги както следва: по договор № М00РС0000010352, по който се претендират незаплатени месечни задължения и 1833,10 лв. - неустойки, начислени за предсрочното му прекратяване по вина на длъжника, както и 2,22 лв. мораторна лихва за периода 22.10.2020г. - 21.01.2021г.; по договор № M00PC00000103534, по който се претендират незаплатени месечни задължения ,както и 555,48 лв. неустойки, начислени предвид предсрочното му прекратяване по вина на длъжника и 1,26 лв. мораторна лихва за периода 22.10.2020 - 21.01.2021; по договор № М00РС00000103466, по който се претендират незаплатени месечни задължения,както и 370,32 лв. неустойки,начислени предвид предсрочното му прекратяване по вина на длъжника и 0,98 лв. - мораторна лихва за периода 22.10.2020 - 21.01.2021.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът ПК Наркооп, представляван от адв.Гонкова-Трайкова, е подал писмен отговор,с който намира исковите претенции за допустими , но неоснователни.Направено е възражение за недължимост на неустойката за предсрочно прекратяване на договорите по вина на длъжника, поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал.1 предл. 3 от ЗЗД.

2

Районният съд е счел за основателна претенцията за незаплатена главница от 89,69 лева за ползвани електронни съобщителни услуги по процесните договори , до който размер е уважил установителния иск; над този размер до претендираната сума от 91,70 лева е отхвърлил иска, като в тези им части първоинстанционното решение не се обжалва от никоя от страните по делото.

Районният съд освен това е счел за неоснователна претенцията в общ размер от 2758,90 лева претендирана неустойка по трите договора за електронни съобщителни услуги, като е счел, че уговорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като съгласно клаузите на договорите, в случай на прекратяването им преди изтичане на уговореният срок по искане или по вина на абоната, включително и поради незаплащане на дължими суми, той дължи на мобилният оператор неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси, включително за допълнителни услуги със срочен абонамент без отстъпки за периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок по договора. Районният съд е изложил мотиви, че така уговорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото доставчикът продължава да получава абонаментната такса за целия период на договора под формата на неустойка, без самият той да предоставя насрещна престация, което в крайна сметка води до неговото неоснователно обогатяване. След като клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора е нищожна, то същата изначално не поражда действие и претенцията за неустойка в общ размер от 2758,90 лева по трите договора е отхвърлена от районния съд като неоснователна, в която част първоинстанционното решение е предмет на въззивно обжалване пред настоящия съд.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

По въведените във въззивната жалба доводи и съображения настоящият съд намира следното:

Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 13, ал. 1 от Закон за защита на потребителите, по смисъла на този закон "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.В случая ответната страна е Потребителна кооперация „Наркооп“,като процесните три договора са сключени от ищеца като ЮЛ и в рамките на неговата професионална дейност,поради което ответникът-въззиваем няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.Ето защо възникналите от процесните договори отношения между страните са извън приложното поле на Закон за защита на потребителите и ЗЗП не е приложим в случая закон.

Основателно е обаче защитното твърдение на ответника- за нищожност на въпросните клаузи за неустойка на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави. Съображенията на въззивната инстанция за това са следните:

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за 3 неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.

Съдът намира, че клаузите за неустойка при предсрочно прекратяване на всеки един от договорите за електронни съобщителни услуги противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран / стр. 5 от договорите/ от ".... всички месечни абонаментни цени, включително за допълнителни услуги със срочен абонамент, без отстъпки, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок", нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено досежно уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. В случая процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните абонаментни такси за периодите, оставащи до изтичането на срока на всеки един от договорите, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение.