Определение № 1800 от 29.12.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1800 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20254400501021 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от „Стик-Кредит”АД със седалище ***, чрез пълномощник, срещу определение рег.№ 5175/15.10.2025 г. по гр.д.№ 3572/2025 г. по описа на ПлРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение рег.№ 1324/12.09.2025 г. е оставено без уважение.Счита постановеният съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение рег.№ 5175/15.10.2025 г. по гр.д.№ 3572/2025 г. по описа на ПлРС, с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 ГПК.Прави се искане да се постанови решение, с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да се намалят значително.

За ответника по частната жалба – адв.С. Т., пълномощник на Г. В. Й., е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище, че счита частната жалба за неоснователна.Прави се искане да се отхвърли частната жалба против определение рег.№ 5175/15.10.2025 г., подадена от „Стик Кредит”АД, чрез пълномощник, като неоснователна.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

1

Предмет на обжалване е определението на ПлРС от 15.10.2025 г., с което е оставено бе уважение искането на „Стик - Кредит”АД за изменение на решението от 12.09.2025 г. в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата като неоснователно.

На първо място в частната жалба са изложени доводи относно материалната затрудненост на ищеца и задължението на съда да изследва този факти.

Неоснователно е доказателственото искане на частния жалбоподател да бъдат уважени доказателствените искания по т.2.1, релевирани за първи път с молба по хода на делото от 21.08.2025 г.

Правилно първоинстанционният съд е отказал да уважи доказателствените искания от молбата на частния жалбоподател по хода на делото от 21.08.2025 г.

В договора за правна защита и съдействие от 12.06.2025 г. е посочено, че се предоставя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Съдът не е длъжен да изследва наличието или липсата на предпоставките за безплатна правна помощ, като в процесния случай е представен договор за осъществявана безплатна правна помощ (определение № 203/17.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1518/2021 г., I т.о., определение № 643/07.12.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2370/2022 г., I т.о.).

Този извод следва от чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА, където са посочени предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Тези предпоставки в процесния случай са налице.

На второ място в частната жалба са изложени доводи, че правото на иск по настоящето дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество.

Неоснователно е искането да се приложат исковите молби, с които са образувани три дела от ищеца, како и представените по делото списъци по чл.80 ГПК, за да се прецени общия материален интерес на ищцовата страна 2 при съпоставка с размера на присъдените/претендирани разноски.

Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В процесния случай се касае до отделни правоотношения между страните, по които са образувани отделни производства.

На трето място по отношение на размера на присъденото възнаграждение са изложени доводи, че адвокатското възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

Основателно се сочи от частния жалбоподател, че определ eните в горепосочената Наредба размери на адвокатските възнаграждения нямат задължителна сила за съда, а те могат да служат за ориентир.

В §1а, ал.2, т.2 от ДР на Наредбата е посочено кои обстоятелства се вземат предвид за преценката за фактическа и правна сложност при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство за съдебната фаза.

В частната жалба се сочи, че в процесния случай освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от спецификата на спора: по спорните въпроси вече съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съгласно чл.7, ал.3 ГПК; според решения на СЕС от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 и от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 се дават указания на националните съдилища да изследват като основни критерии при разпределяне на разноски по дела като настоящето дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца; без да направи опит за доброволно уреждане на спора ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела с посочените номера, част от които вече са приключили с присъдени разноски в негова полза.

3

В процесния случай възнаграждението се определя съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от горепосочената Наредба с оглед на уважените установителен и осъдителен иск - с първия иск е признато за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е нищожен, а с втория е присъдена сумата от 960 лв., представляваща недължимо платена по договора.

С оглед на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, при уговорка за предоставяне на безплатна правна помощ, съдът определя възнаграждението, ръководейки се и от нормата на чл.36, ал.2 от ЗА да определи обоснован и справедлив размер.

В процесния случай делото е решено след проведено едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищцата се е явил.В хода на производството са извършени необходимите от негова страна процесуални действия за своевременно приключване на производството по делото с влязло в сила съдебно решение.

Ето защо правилно е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 476 лв.

В решението е допусната очевидна фактическа грешка в тази насока, тъй като основанието е по т.2, а не по т.3 на чл.38, ал.1 от ЗА.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 5175/15.10.2025 г. по

20254430103572 по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен. гр.д.№

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1800 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20254400501021 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от „Стик-Кредит”АД със седалище ***, чрез пълномощник, срещу определение рег.№ 5175/15.10.2025 г. по гр.д.№ 3572/2025 г. по описа на ПлРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение рег.№ 1324/12.09.2025 г. е оставено без уважение.Счита постановеният съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение рег.№ 5175/15.10.2025 г. по гр.д.№ 3572/2025 г. по описа на ПлРС, с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 ГПК.Прави се искане да се постанови решение, с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да се намалят значително.

За ответника по частната жалба – адв.С. Т., пълномощник на Г. В. Й., е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище, че счита частната жалба за неоснователна.Прави се искане да се отхвърли частната жалба против определение рег.№ 5175/15.10.2025 г., подадена от „Стик Кредит”АД, чрез пълномощник, като неоснователна.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

1

Предмет на обжалване е определението на ПлРС от 15.10.2025 г., с което е оставено бе уважение искането на „Стик - Кредит”АД за изменение на решението от 12.09.2025 г. в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата като неоснователно.

На първо място в частната жалба са изложени доводи относно материалната затрудненост на ищеца и задължението на съда да изследва този факти.