Решение № 187 от 18.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. П., 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20225200500370 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260238 от 19.11.2020г, постановено по гр.д.№361/2012г.по описа на Районен съд-П. съдът е осъдил „Т.к.-И.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град П., ул.“П.“ №2, представлявано от изпълнителния директор К.С. да заплати на В. В. Х. с ЕГН ********** от С.З. , ул.“Ц.И.А. II“ № 160, вх.Б, ап.41 и Р. В. М. с ЕГН ********** от град С.З. , бул.“Ц.С.В.“№117, вх.А, ап.8 на основание чл.31, ал.2 от ЗС по равно сумата в общ размер на 6 305.38лв. / или по 3152.69лв. на всяка една от тях/, представляваща обезщетение за лишаването им от ползването на съсобствения им имот за периода от 01.02.2009г до 31.08.2009г, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда-01.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 597.51лв. Отхвърлил е иска над размера от 6 305.38лв. до претендирания размер от 10 500лв. като неоснователен.

Със същото решение е осъден „С.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град В. , район О., ул.“И.С.“№2, представлявано от управителя Б.П. да заплати на В. В. Х. с ЕГН ********** от С.З. , ул.“Ц.И.А. II“ № 160, вх.Б, ап.41 и Р. В. М. с ЕГН ********** от град С.З. , бул.“Ц.С.В.“№117, вх.А, ап.8 на основание чл.31, ал.2 от ЗС по 1 равно сумата в общ размер на 4 609.20лв./ или по 2304.60лв. на всяка една от тях/, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения им имот за периода от 01.09.2009г. до 01.02.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -01.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата както и разноски по делото в размер на 611.49лв.като е отхвърлил иска над размера от 4 609.20лв. до претендирания размер от 7 500лв. като неоснователен.

Осъдени са В. В. Х. с ЕГН ********** от С.З. , ул.“Ц.И.А. II“ № 160, вх.Б, ап.41 и Р.

В. М. с ЕГН ********** от град С.З. , бул.“Ц.С.В.“№117, вх.А, ап.8 да заплатя на „С.“ЕООД с ЕИК ********* сумата от 751.61лв. разноски по делото.

Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „Т.к.-И.ЕАД , чрез процесуалния представител адвокат Т. , с която се оспорва изцяло постановеното от Районен съд-П. решение като се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Сочи се, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон по отношение нормата на чл.31, ал.2 от ЗС както и направеното възражение по чл.64 от ЗС.

Поддържа се в жалбата, че ищците не са доказали предпоставките за уважаване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС, а именно, че общата вещ се ползва само от някой от съсобствениците, че неползващият съсобственик е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение за ползите , от които е лишен, като е прието, че целта на тази покана е ползващият лично вещта съсобственик да бъде уведомен за желанието на останалите да ползват имота , а не за желанието им да получат обезщетение. Сочи се, че според трайната практика на ВКС фактът на отправяне на покана не поражда автоматично задължение за обезщетение, защото лишените от ползване трябва да уведомят лично служещия си с общата вещ съсобственик за намерението си да се ползват от нея.Доколкото между страните е налице съсобственост, възникнала в резултат на реституционни претенции и наследяване, както и нотариална покана от неползващия съсобственик, в която обаче не е изразено желание за ползване на общите вещи, а само искане за заплащане на обезщетение , то не са били налице предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение.

Поддържа се оплакване, че ищците по никакъв начин не били доказали, че „Т.К.

И.“ ЕАД използва изцяло земята, представляваща УПИ II ГУМ доколкото съгласно ЗКИР и към момента освен поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** в УПИ II попадат и други поземлени имоти по КККР на град П..

Сочи се във въззивната жалба, че районният съд неоснователно не е съобразил разпоредбите, относими към начина на ползване на съсобствения имот, тъй като в случая имотът е изцяло застроен, застрояването е прилежащо към сградата както преди възникване на съсобствеността, така и след това. Категорично се оспорва изложеното, че процесното УПИ II се ползва изцяло от „Т.К. И.“ЕАД. Видно заключението на СТЕ, неоспорено от страните, след направени изчисления извън сервитутите е установена площ от 792 кв.м., която не може да се приеме за свободна площ, тъй като представлява изградена тераса , 2 функционално свързана със сграда с идентификатор ***. Изградената тераса е изграден обект и е пряко свързана със сградата, а отделно от това тази тераса е покрива на подземния паркинг.В заключението на вещото лице изрично било посочено, че в УПИ II-210 извън застрояването може да се ползват свободни площи само в имот с идентификатор ***, който не е предмет на иска , а и този парцел не е собственост на жалбоподателя. В жалбата се инвокира оплакване, че районният съд изобщо не е обсъждал, приетата СТЕ, изготвена от вещото лице Б.Г.,а в същото време се кредитират обясненията на вещото лице Б., която е следвало да даде становище досежно наемната цена.

Твърди се в жалбата, че съгласно действащият към 1985г Закон за собствеността незастроеният терен е бил държавна собственост и е застроен отново от държавата.

Съгласно приложения протокол за приемане и въвеждане в редовна експлоатация на сградаТърговски дом в град П.- писма и заповеди от 1985г. Общинският съвет е предал безвъзмездно незастроен терен от 3 941 кв.м.- държавен имот за извършване на съвместно строителство на обект Търговски дом, и след построяване на сградата е бил съставен Акт за притежаван държавен имот от отдел финанси- държавни имоти при Общински съвет гр.П., Акт №7113 от 01.04.1986г. При това положение не е било необходимо учредяване на суперфиция, тъй като правото на собственост на Държавата тогава върху терена е включвало и правото да се изгради самата сграда. Според жалбоподателя никога не е стояло на разглеждане евентуално суперфициарно право на дружеството ,първо защото такова не е оспорвано никога и второ защото при реализирането на строителството 1985г. не е било необходимо такова учредяване. С оглед приложението на разпоредбата на чл.64 от ЗС е налице нормативно създаден ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради-чл.22, ал.7 от ЗУТ. За прилежаща площ към сградите следва да се приеме площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради води до извода за приложимост на нормите на Наредба №7 от 2003г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея. Твърди се, че предвид установеното по делото право на собственост на жалбоподателя върху изградените в имота сгради и рампи към тях, той има качеството на суперфициарен собственик и съгласно чл.64 от ЗС има право да ползва земята, върху която са построени сградите , както и да ползва земята , доколкото това е необходимо за ползването на постройките по предназначение.

Поддържа се, че в обжалваното съдебно решение никъде съдът не коментира СТЕ, както и другите парцели , попадащи в обхвата на УПИ II, не се коментира изобщо нормата на чл.64 от ЗС във връзка с изградените сгради към момента на реституция 1998-1999г.В обобщение в жалбата се твърди, че правата на суперфициарния собственик да ползва част от чуждия имот произтичат от закона и в този смисъл ползването не е без основание, тоест няма необосновано разместване на имуществени права , поради което и не се дължи обезщетение за това ползване по чл.31, ал.2 от ЗС. Жалбоподателят категорично оспорва твърдението, че е ползвал или ползва терен извън застрояването. Твърди също така, че 3 никога не е пречил, респ. не е възпрепятствал ищците да ползват каквото и да е. Извън сградите жалбоподателят не ползва нищо за негови лични нужди .Не е извършил ограждане на земята, няма прегради извън застрояването, с които да пречи на ищците да ползват свободния от застрояване терен ,ако обаче има такъв. Жалбоподателят обобщава, че ползва земята под сградата единствено и само в качеството на суперфициарен собственик съгласно чл.64 от ЗС доколкото това е необходимо за използване на постройките по предназначение, поради което и не дължи обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС.Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови , друго по съществото са спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.Претендират се сторените във въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от ответниците по жалбата Р. В. М. с ЕГН ********** от град С.З. , бул.“Ц.С.В.“№117, вх.А, ап.8 и В. В. Х. с ЕГН ********** от С.З. , ул.“Ц.И.А. II“ №160, вх.Б, ап.41 е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град В., ул.“И.С.“№2, представлявано от Б.П., чрез пълномощниа адвокат Д. Т., с който се изразява становище, че въззивната жалба е основателна и първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

С нарочна молба вх.№5124 от 28.07.2022г. жалбоподателят обосновава правния си интерес от обжалване изцяло на решение №260238/19.11.2020г по гр.д.№361/2012г по описа на РС-П. с твърдение, че след направената от него апортна/ непарична вноска/ в капитала на „С.“ЕООД второто дружество се явява негов частен правоприемник, което е основание за обжалване на решението в цялост.Имотите като част от процесния имот III-Градски универсален магазин в кв.254 по плана на град П., за който Общината е съставила Акт за собственост №087/09.03.1998г и е включила в капитала на „Т.К. И.“ЕАД –гр.П. са съответно апортирани в капитала на „С.“ЕООД – град В.. Дружеството „С.“ЕООД към момента е собственик и притежава законно изградените сгради в процесния недвижим имот.На следващо място обосновава правния си интерес от обжалване на цялото решение с довод,че през целия период от образуване на производството, до настоящия момент двете дружества – ответници в първоинстанционното производство, са представлявани от един и същ процесуален представител, както и защитата им е осъществяване почти идентично през цялото съдопроизводство дотук. Таксите, дължими за производството и за двете дружества за заплащани само от „С.“ЕООД.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез пълномощника си адвокат Т. поддържа въззивната жалба.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът по жалбата „С.“ЕООД , чрез процесуалния си 4 представител адвокат Т., поддържа писмения отговор.

В съдебно заседание ответниците по жалбата – физически лица Р. Василена М. и В.

В. Х., чрез пълномощника си адвокат Ш., поддържат писмения си отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Тъй като жалбоподателят изрично заяви, че обжалва изцяло решението на районния съд, тук е момента да се разгледа допустимостта на въззивната жалба по отношение на целия първоинстанционен акт.