Решение № 105 от 17.03.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. П., 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101549 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Образувано е по молба на адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 3, ап. 11, в качеството му на пълномощник на Д. К. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Р.“ № 42, ет. 2, ап. 4 и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 3, ап. 11, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С.Р.Я. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И.М.Ш..

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2805685, сключен на 17.07.2023 г. с „Кредисимо“ ЕАД, за сумата от 900 лева. Сочи, че в чл. 4 от цитирания договор е предвидено предоставянето на обезпечение на кредита, в резултат на което е сключила Договор за предоставяне на поръчителство от 17.07.2023 г. с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, по който е следвало да заплати сумата от 500 лева. Релевира, че по Договор за потребителски кредит № 2805685 от 17.07.2023 г. е заплатила сума в размер на 70 лева, представляваща лихва по кредита, а по Договор за предоставяне на поръчителство - сумата в размер на 300 лева.

По отношение на Договор за потребителски кредит № 2805685 от 17.07.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ищцата твърди, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото в него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формирането му - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, като в процесния случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант и дали същата е отразена в ГПР по 1 кредита. В тази връзка посочва, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал.

4 ЗПК, първият ответник не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши, в качеството й на кредитополучател, за заплащане на възнаграждение на втория ответник, в качеството му на поръчител. Навежда, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, като е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Релевира, че едноличен собственик на капитала на второто ответно дружество е първото ответно дружество, поради което печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Кредисимо“ АД, в резултат на което със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ АД. Т.е. с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Твърди още, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение, което представлява „заблуждаваща търговска практика“.

Предвид изложеното, изразява становище, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в резултат на което договорът за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

По отношение на Договор за предоставяне на поръчителство от 17.07.2023 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ищцата твърди, че същият е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави – нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Респективно, че е налице не еквивалентност на насрещните престации, същата задължава ищеца да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на над 40 % от сумата по отпуснатия кредит, като не получава насрещна престация.

Релевира, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като води до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР, защото по своята същност уговореното възнаграждение за поръчителство представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР, съответно води до заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. И по отношение на договора за предоставяне на поръчителство релевира, че едноличен собственик на капитала на второто ответно дружество е първото ответно дружество, поради което печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Кредисимо“ АД, в резултат на което със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ АД. Твърди още, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, като същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата, като потребител, както и че процесният договор не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му.

2

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата в размер на 70 лева, недължимо платена лихва по недействителен Договор за потребителски кредит № 2805685/17.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата; и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 300 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 2805685/17.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2805685/17.07.2023 г., сключен между дружеството /кредитодател/ и Д. К. Б.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 17.07.2023 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Д. К. Б.. Посочва, че договорът за кредит е сключен между страните за главница от 957,30 лева, която е била усвоена в цялост от ищеца, както и че е уговорено между страните предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 13 месеца, при ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,20 %. Сочи, че общият размер на изначално дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза на 1199,72 лева, от която сума 900,00 лева - главница и 242,42 лв. - договорна възнаградителна лихва. Твърди, че договорът е погасен доброволно предсрочно от ищеца, предвид което, съгласно уговореното между страните, ищецът не е заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва.

Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит № 2805685/17.07.2023 г. същият е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 70,00 лв., която е разпределена за погасяването на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение, като с това изявление признава неизгоден за дружеството факт, а именно постъпването по негова сметка на горепосочената сума за погасяване на дължими суми от страна на ищеца.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като сочи, че в Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като твърди, че същото не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди още, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на дружеството - кредитодател, към момента на сключване на договора за кредит, като оспорва, че за ищеца е имало задължение да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. В тази връзка сочи, че съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към договора Общи условия за предоставяне на кредити, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита, като няма задължително условие кредитът да е обезпечен. Посочва още, че кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай кредиторът ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит, съгласно вътрешните си правила за оценка и 3 управление на риска. Предвид изложеното поддържа, че възнаграждението за поръчителство не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.

Оспорва, че към момента на сключване на процесните договори за кредит дружеството е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. В тази връзка признава, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но сочи, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност, като „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

В хипотезата на наличие на свързаност на двете ответни дружества и наличие на скрито обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, твърди, че това обстоятелство не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД.