Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 427 от 06.04.2022, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 273/2022
Вид
Решение № 427
Подписан
06.04.2022
Състав
ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА, МАРИЯ ЛЮБОМИРОВА ЖЕЛЯЗКОВА, МАРИЯНА ДИМИТРОВА ШИРВАНЯН

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 415в · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 1 и 3 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 63, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
  • чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………...... гр. Варна,

..............................г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

ТАНЯ ДИМИТРОВА

С участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря Румела Михайлова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 273/2022 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „МГЛ БИЛД“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Маламир“ № 30, ет.1, ап.1, представлявано от управителя И. С. Ц., подадена чрез адв. Е.Е., против Решение № 1103 от 14.12.2021 г., постановено по АНД № 3352/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-013584 от 14.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (Д “ИТ“), като е намалена наложената имуществена санкция от 3 000 лв. на 1 500 лева.

С жалбата се настоява, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че същото е необосновано. Според касатора, изводът на въззивния съд, че М. е постъпил на работа на 04.03.2021 г., се опровергава с подписаната от него молба от 08.03.2021 г., в която е посочил, че желае да бъде назначен на работа, считано от 09.03.2021 г., което се потвърждава от сключения трудов договор от същата дата. Сочи се, че въпреки Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011 г. на ВАС, са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН - уведомлението е било подадено на 09.03.2021 г., съответно е било връчено на работника на същата дата, поради което не са настъпили вредни последици и същото е с ниска степен на обществена опасност. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс, която се отличава от чл. 28 ЗАНН и чл. 415в от Кодекса на труда (КТ), и регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение, въпреки че признаците на състава на това нарушение са осъществени. В този смисъл твърди, че ограничението за прилагане на чл. 415в КТ за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл. 9, ал. 2 НК. На следващо място се поддържа, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Изтъква се, че отговорност за недопускане до работа при липса на сключен трудов договор не е била ангажирана, поради което декларираното от работника е ирелевантно. Искането е решението на ВРС да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което да отмени издаденото НП. В хода на делото процесуалният представител на касатора поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Дирекция

„Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представител – О. – К. излага становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставане в сила на обжалваното решение на ВРС като правилно и съобразено с процесуалните правила и материалния закон.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното пред ВРС НП №

03-013584 от 14.04.2021 г., издадено от Директора на Д „ИТ“ – Варна, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на „МГЛ Билд” ЕООД, ЕИК ****** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.

Нарушението според НП се изразява в това, че „МГЛ Билд“ ЕООД в качеството на работодател, е допуснало лицето М.И М., ЕГН **********, на длъжност „работник строителство” в строителен обект „Жилищна сграда”, находящ се в гр. Варна, ул. ”Искър” № 3, където дружеството извършва строително-монтажни работи, преди на лицето да е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал.

3 КТ, заверено от ТД на НАП. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 09.03.2021 г., в обект – въпросната „жилищна сграда“, където същото лице е установено да полага труд, към който момент е следвало да бъде предоставено на лицето копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Като доказателства е посочен Констативен протокол от 09.03.2021 г., Трудов договор № 8 от 09.03.2021 г., Справка от НАП с изх. № 03388213024975/09.03.2021 г. За извършеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-013584 от 09.04.2021 г. В съставения АУАН е направено възражение от управителя на дружеството, че нередностите са били отстранени по време на проверката, вследствие на което не са възникнали вреди за никоя от страните. Наказващият орган е обективирал и извод, че нарушението не представлява маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне на работна сила преди връчването на копие от уведомлението до ТД на НАП, с оглед защита на трудовите и социалните права на работниците и служителите.

ВРС приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи производството – АУАН и НП са съответно съставен и издаден от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 ЗАНН, спазени са изискванията, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, посочена е правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.

Районният съд стига до извод, че извършването на нарушението безспорно се установява по делото, като е налице съставомерност на деянието, регламентирано в чл. 63, ал. 2 КТ. За категорична установеност по делото, че „МГЛ Билд” ЕООД в качеството му на работодател е допуснал до работа ММ. преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено в ТД на НАП, въззивният съд се е позовал на събраните доказателства. Правилно, според ВРС, административнонаказващият орган е стигнал до единствения възможен извод за извършено нарушение. Възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила – липса на реквизити на трудово правоотношение, въззивният съд е приел за неоснователно, предвид, че вмененото административно нарушение не касае възникването на трудово правоотношение. Позовал се е на посоченото от М., че полага труд не от 09.03.2021 г., а от 04.03.2021 г.

Изложени са мотиви, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Посочено е, че нарушението не се отличава с нищо от същите от съответния вид, както и че се касае за забава от над един ден в сключването на договора и подаването на уведомлението, поради което е без значение дали същото е било отстранено още в същия ден или не.

За да измени НП, въззивният съд приема, че необосновано в случая е наложена санкция над предвидения в закона минимум, доколкото по делото не са ангажирани доказателства дружеството да е било санкционирано и друг път за същото или за друго нарушение на КТ, поради което е редуциран размерът на наложената имуществена санкция от 3 000 лв. на законовия минимум – 1 500 лв., който размер се явява, според ВРС, съответен на извършеното нарушение.

С обжалваното решение на ВРС е осъдена Д „ИТ“ Варна да заплати на „МГЛ Билд“ ЕООД сумата от 160 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, а „МГЛ Билд“ ЕООД е осъдено да заплати на Д „ИТ“ Варна сумата от 40 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението на ВРС е правилно.

Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложими по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е обсъдил доводите на страните, като направените от ВРС изводи се явяват достатъчни за формиране на крайния извод за наличие на основания за отмяна на НП. В мотивите на решението е направено изложение на установените фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Не са налице касационните основания по чл.

348 НПК за отмяна на съдебния акт.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ВРС, като препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК към мотивите на въззивното решение.

Необосноваността не е сред касационните основания и не може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда това основание, посочено в касационната жалба. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, а необосноваността представлява касационно основание по АПК.

Безспорно се установява по делото извършването на вмененото нарушение. Към момента на извършената от инспектори по труда проверка – 09.03.2021 г., 14:00 часа, уведомлението за сключения на 09.03.2021 г. трудов договор между дружеството касатор - „МГЛ Билд“ ЕООД и М.И М. не е било заверено от ТД на НАП Варна – същото е заверено по-късно - в 15:37:06 часа, същия ден, а работникът М. е бил допуснат преди заверката до работа на строителен обект, изпълнението на който е възложено на касатора. От Констативен протокол от 09.03.2021 г., справката за приети уведомления от 09.03.2021 г., трудовия договор и показанията на свидетеля-актосъставител се установява описаната в АУАН и н НП фактическа обстановка във връзка с процесното нарушение.

Неоснователно касаторът възразява, че при описанието на нарушението не са посочени основните елементи на трудовото правоотношение.

Вмененото на дружеството административно нарушение се състои в нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 КТ - работодателят да не допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави уведомлението по чл. 62, ал. 3 за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП. Фактът на наличието на трудово правоотношение към 09.03.2021 г. не е спорен. Правилно ВРС приема, че АУАН и НП съдържат описание на всички елементи от състава на конкретното нарушение, предвид обстоятелството, че нарушението не касае възникването на трудово правоотношение, което не се оспорва и за което по преписката са налични писмени доказателства, респ. за законосъобразността на НП не се изисква тяхното пълно описание.

Доколкото е установено, че на 09.03.2021 г. М. е полагал труд и в Констативния протокол от 09.03.2021 г. М. е посочил, че има сключен трудов договор, а последният е регистриран в ТД на НАП след извършената проверка от органите на Д „ИТ“ Варна, то безспорно се установява извършването на 09.03.2021 г. на вмененото на работодателя нарушение с процесното НП. Дали М. е постъпил на работа още на 04.03.2021 г. и дали е бил сключен трудов договор към 04.03.2021 г. е ирелевантно обстоятелство за вмененото нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ. Твърденията на касатора за сключване на въпросния трудов договор след проверката са защитна теза и се опровергават от доказателствата по делото.

Както се посочи, изрично М. е заявил и е отразено в Констативния протокол от 09.03.2021 г., че е налице сключен трудов договор, а и към административната преписка е приобщена молба от 08.03.2021 г. на М. за сключване на трудов договор.

Неоснователно касаторът поддържа и че са налице предпоставките за квалифициране на процесното нарушение като маловажно. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството-касатор е изрично изключено от законодателят от кръга на нарушенията по КТ, за които може да бъде приложена разпоредба за маловажност на нарушението - чл. 415в, ал.2 КТ, което сочи на степента на обществената опасност на процесните деяния, респ. значимостта на охраняваните права.