Решение № 2874 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2874 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100512957 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищците „Грийн Фит“ ЕООД и И. Й. И. срещу решение № 16166 от 28.08.2025 г., постановено по гр. дело № 41701/2024 г. по описа на СРС, 126 състав, с което са отхвърлени предявените от „Грийн Фит“ ЕООД срещу „Ауто Франс 3000“ ООД главни осъдителни искове с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 322 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 3930,68 лева, обезщетение за имуществени вреди поради неизпълнение на задължението на ответника да осигури гаранционен сервиз съгласно договор за продажба на автомобил от 03.12.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.03.2019 г. до окончателното плащане, за сумата от 1463 лева, мораторна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди за периода от 20.07.2015 г. до 20.03.2019 г., за сумата от 1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди поради неизпълнение на задължението на ответника да осигури гаранционен сервиз съгласно договор за продажба на автомобил от 03.12.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.03.2019 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 372 лева, мораторна лихва върху претендираното 1 обезщетение за неимуществени вреди за периода от 20.07.2015 г. до 20.03.2019 г., както и евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 3930,68 лева, обезщетение за имуществени вреди, причинени от бездействието на служители на ответното дружество да осъществят съдействие по предоставяне на гаранционно обслужване на автомобил Renault Master Fourgon TFG 1 323 D6, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.03.2019 г. до окончателното плащане, за сумата от 1463 лева, мораторна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди за периода от 20.07.2015 г. до 20.03.2019 г., за сумата от 1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени с оглед бездействието на служители на ответното дружество да осъществят съдействие по предоставяне на гаранционно обслужване на автомобил Renault Master Fourgon TFG 1 323 D6, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.03.2019 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 372 лева, мораторна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 20.07.2015 г. до 20.03.2019 г.; както и с което са отхвърлени предявените от И. Й. И. срещу „Ауто Франс 3000“ ООД осъдителните искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства, дискомфорт и притеснения, причинени от противоправното поведение на служители на ответното дружество във връзка с повреди на товарен автомобил Renault Master Fourgon TFG 1 323 D6 от 03.12.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.02.2019 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 372 лв., мораторна лихва за периода от 20.07.2015 г. до 20.03.2019 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че ответникът е предоставил на купувача вещ с недостатъци, което обуславя отговорността му да поправи настъпилите в тази връзка вреди за ищеца, които са преки и непосредствени. Въззивниците считат, че договорната и гаранционната отговорност съществуват самостоятелно, поради което продавачът може да отговаря за вреди и извън гаранционните условия на сделката при неизпълнение на задължението на ответника да поправи автомобила и да предостави услугата „денонощен асистанс“.

При условията на евентуалност въззивниците считат, че е налице противоправно поведение на ответника и същият следва да отговаря на плоскостта на непозволеното увреждане, доколкото ответникът не е осигурил услугата „денонощен асистанс“, а служителите му не са оказали на ищеца необходимото съдействие за ремонт на автомобила. Намират, че претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от управителя И. И., се доказва от събраните гласни доказателства, като право на обезщетение за неимуществени вреди има и дружеството предвид накърнената му репутация. Ето защо молят за отмяна на първоинстанционното 2 решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „Ауто Франс 3000“ ООД не е подал отговор на въззивната жалба. В писмено становище преди откритото съдебно заседание по делото излага доводи за неоснователност на жалбата и моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „КЕОС София“ ЕАД (с предишно наименование „Рено Нисан България“ ЕАД) е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо. Въззивният съд намира, че всички предявени искови претенции от „Грийн Фит“ ЕООД срещу „Ауто Франс 3000“ ООД следва да бъдат квалифицирани по чл. 82, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, като по делото не са надлежно предявени искове на извъндоговорно основание. В исковата молба са изложени твърдения единствено за договорно неизпълнение на ответника – да изпълни своевременно задълженията си по гаранционните условия на сключения договор за продажба на автомобил, като е отремонтирал повреденото МПС със закъснение, в причинна връзка с което ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди под формата на разноски за хотел, пътна помощ и гориво в чужбина, както и за автобусни билети за връщане на водача на автомобила в България, докато повреденият автомобил се е намирал в сервиз в Австрия, с обща цена на тези претенции от 2138,68 лв.; респ. под формата на допълнителни разходи за извършване на поетата от дружеството доставка на 3 хранителни продукти на обща стойност 1392 лв. (разходи за изпълнение на маршрута от друг автомобил, гориво, такса за преминаване на Дунав мост) и пропуснати ползи от по-малкия размер на платеното от трето лице възнаграждение в размер на 400 лв., както и неимуществени вреди от накърнена репутация на ищеца като търговец, за чието обезщетяване се претендира сумата от 1000 лв.

В обстоятелствената част на исковата молба, както и в уточнителна молба от 06.06.2019 г. е посочено, че претендираните вреди са последица от неизпълнението на договорното задължение на ответното дружество да предостави навременно гаранционно обслужване, като същевременно ищецът „Грийн Фит“ ЕООД счита, че може да претендира обезщетенията и на извъндоговорно основание при условията на евентуалност, но не излага надлежни твърдения за осъществено от ответника деликтно поведение, в причинна връзка с което да са настъпили вредите. Описаните недостатъци на вещта и бездействието на дружеството да предостави ремонт на автомобила в рамките на гаранционното обслужване попадат изцяло в рамките на посоченото договорно неизпълнение, поради което правилната правна квалификация на претенциите е обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договорни задължения по чл. 82 ЗЗД, а не по чл. 45 ЗЗД. В случая не са предявени два различни иска за едни и същи суми в условията на евентуалност, тъй като те се основават на абсолютно идентични твърдения и дали същите следва да бъдат подведени под фактическия състав на договорното неизпълнение или на непозволеното увреждане е въпрос на квалификация на исковата претенция, която се дава от съда (арг. чл. 146, ал 1, т. 2 ГПК).

В този смисъл разгледаните по същество евентуални искове на деликтно основание са идентични по основание на разгледаните главни искове, поради което се явяват недопустими. Ето защо, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК решението в частта, с която са отхвърлени претенциите на „Грийн Фит“ ЕООД срещу „Ауто Франс 3000“ ООД с правна квалификация чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД следва да бъде обезсилено и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

В останалата допустима част обжалваното решение е правилно, поради следните съображения:

За основателността на предявените от „Грийн Фит“ ЕООД срещу „Ауто Франс 3000“ ООД искове в тежест на ищеца е да докаже, че по възникналото между страните облигационно отношение ответникът е поел задължение да осигури своевременно гаранционен сервиз за отстраняване на фабрични недостатъци в гаранционния срок на автомобила, предмет на сключения между страните договор за продажба, като в причинна връзка с неизпълнението на поетите задължения ищецът е претърпял предвидими имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изпълнение на 4 договорните си задължения, респ. погасяване на дълга.

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че в изпълнение на договор – поръчка за доставка на фабрично нов автомобил № 2246385/03.12.2014 г. „Ауто Франс 3000“ ООД е доставило и продало на „Грийн Фит“ ЕООД нов товарен автомобил Renault Master Fourgon TFG 1 323 D6. В раздел V на договора е предвидена гаранционната отговорност на продавача, който в срок от 36 месеца или до достигане на пробег на автомобила от 100000 км. е длъжен да осъществява гаранционно обслужване на продадения автомобил съобразно условията на гаранцията на производителя (предадени на купувача при получаване на автомобила – л. 56 от делото на СРС), като отстранява за своя сметка настъпилите в рамките на гаранционния период повреди чрез извършване на необходимите ремонти.

Според общите гаранционни условия (представени от ищеца – л. 65-68 от делото на СРС и неоспорени от ответника), клиентът получава безплатно отстраняване на всеки дефект на материала или на монтажа (за части и вложен труд) в автомобила, констатирани по негова инициатива по надлежния ред, както и евентуално поправяне на вредите, причинени на други части на автомобила от проявата на този дефект.

Гаранцията не покрива непреките последици от един евентуален дефект (невъзможност за ползване на автомобила за времето на престоя и други подобни), разноските на клиента, направени за извършване на предписаното от производителя техническо обслужване на автомобила и др. В ОУ е посочено, че приложимите гаранционни условия са тези на държавата на първа регистрация на автомобила (в случая България), като извън тази държава техническото обслужване на автомобилите и гаранционните условия могат да бъдат различни.