Решение № 2984 от 05.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 05.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 1025 по описа за

2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от А.К.М.-Д. против П.НА Р.Б.обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 5400лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.03.2018г. до изплащането.

Ищцата излага, че против нея било образувано ДП № 11938/ЗМ268/2014г. по описа на ГД „Национална полиция” при МВР, по което с постановление от 30.06.2016г. й било повдигнато обвинение за престъпление по чл.214, ал.1 НК и взета мярка за неотклонение „подписка”. Била й направена и полицейска регистрация. СРП внесла обвинителен акт с образувано НОХД № 20104/2016г. на СРС, 7 състав, по което проведени две съдебни заседания и на 20.06.2017г. постановена оправдателна присъда. Присъдата била потвърдена с решение от 13.03.2018г. по ВНОХД № 6032/2018г. по описа на СГС. Твърди като последица от воденото против нея наказателно производство да е претърпяла неимуществени вреди. Била под постоянен стрес, изнервена и притеснена; имала нервен стомах и от напрежението повръщала; чувствала се унижена при полицейската регистрация; обвинението накърнило доброто име и достойнството й на честен човек и отговорен гражданин без криминално минало; изпитвала страх и безпокойство от възможността да бъде осъдена на лишаване от свобода и конфискувано имуществото й, както и че ще навреди на близките си; негативното емоционално състояние се отразило на отношенията й с приятеля, с когото се разделили. Работела на ръководна позиция в търговско дружество, свързана с чести пътувания в чужбина, които ограничила поради наложената й мярка за неотклонение; била разконцентрирана и неефективна в работата; криела от колегите си за повдигнатото обвинение, защото това би подронило престижа й във фирмата. След като уведомила за обвинението работодателя и невъзможността да пътува безпрепятствано в чужбина й били отнети част от задълженията на длъжността, което довело и до значително намаляване на доходите й. Имала намерение на купи имот, но се отказала поради несигурното бъдеще от изхода на наказателното дело. За тези болки и страдания претендира от ответника обезщетение от 30 000лв. Наред с това във връзка със защитата в наказателното производство заплатила възнаграждение за адвокат от 5400лв., от които 600лв. в досъдебното производство и по 2400лв. за съдебното в първата и въззивната инстанция, съставляващи имуществени вреди в причинна връзка с незаконното обвинение.

Ответникът оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, както и претендираното за тях обезщетение да е прекомерно. Навежда наказателното производство да е проведено в разумен срок и спрямо ищцата взета най-леката мярка за неотклонение, които обстоятелства се явяват съществени в преценката за размера на обезщетението. Оспорва и да дължи обезщетение за имуществени вреди съизмеримо с платено адвокатско възнаграждение в различните фази на наказателното производство, съответно навежда възражение за неговата прекомерност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че деянието не съставлява престъпление.

От приложеното НОХД №

20104/2016г. по описа на СРС, 7 състав, и ДП №11938 ЗМ 268/2014г. на ГДНП, се установява, че досъдебното производство е образувано на 19.03.2014г. и първоначално водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209,ал.1 НК. С постановление от 30.06.2016г. ищцата била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.214, ал.1 НК за това, че през 2011г. в местността „Драганово гърло”, с.Яьовец, обл.Видин с цел да набави за другиго /Х.” АД/ имотна облага-сумата от 45 202.60лв., принудила Н.Б.и Л.Б.чрез заплаха да извършат нещо против волята си, а именно да продадат собствен имот на „К.” ООД за 14 000лв., като продажната цена е преведена от купувача „К.” ООД към „Х.” АД, заемодател и ипотекарен кредитор за имота по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117/06.08.2009г. за погасяване на задължения на посочените лица по договори за кредит, и по този начин им причинила имотна вреда на стойност 45 202.60лв. С постановлението била взета мярка за неотклонение „подписка“. Досъдебното производство приключило на 26.07.2016г., когато на ищцата предявено разследването.

СРП внесла обвинителен акт с образувано НОХД № 20104/2016г. по описа на СРС, 7 състав, по което проведени три съдебни заседание и на 20.06.2017г. постановена присъда, която ищцата била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за престъплението поради несъставомерност на деянието. С определение от същото съдебно заседание марката за неотклонение „подписка” е отменена. По подаден протест от прокурора с решение № 350/13.03.2018г. по но ВНОХД № 6032/2017г. по описа на СГС, присъдата е потвърдена и влязла в сила на 13.03.2018г.

При горното е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предпоставящо възникване отговорността на държавата в лицето на П.НА Р.Б.за обезвреда причинените на ищцата вреди.

Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното поведение на длъжностно лице.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други обстоятелства, предвид естеството на източника на увреждането и възможните вредни последици от него, като тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на воденото наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.

Ищцата е била привлечена като обвиняема в извършването на престъпление за изнудване по чл.214, ал.1 НК, за което предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от една до шест години /тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК/ и глоба от 1000лв. до 3000лв., с възможност за конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. Естеството на престъплението и предвидената за него наказуемост са обстоятелства от житейска гледна точка достатъчни за пораждане негативни лични психически изживявания-стрес, напрежение, тревога и притеснения, чувство на несигурност. Спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „подписка”, изразяваща се в задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, довела до ограничение правото й на свободно придвижване и в този смисъл накърняване на конституционно признати права. Това ограничение търпяла до 20.06.2017г., когато с определение на СРС мярката била отменена.

Ищцата е с чисто съдебно минало, не е осъждана за престъпления или други правонарушения и не е била преди това обект на разследване.

Досъдебното производство е продължило малко повече от 2 години, но ищцата не е била обект на активни процесуални действия по разследването, тъй като първоначално е водено против неизвестен извършител. В качеството на обвинеяем е привлечена на 30.06.2016г. и около месец след това разследването приключило. Съдебната фаза на наказателното производство се е развило в две съдебни инстанции в периода м.09.2016г. с внасяне на обвинителния акт от СРП до

13.03.2018г., когато постановената оправдателна присъда е влязла в сила. При разглеждане на делото са проведени три съдебни заседания, а въззивното производство приключило с провеждането на едно съдебно заседание. Общата продължителност на наказателно преследване по незаконното обвинение е около две години, която е в границите на разумния срок.

Разпитаните по делото свидетели Н.К.-Р.и

Б.Б.описват ищцата като честен, добър и отговорен човек, стриктна и взискателна в работата си, след смъртта на съпруга си отглеждала сама детето си с помощта на своите близки. Сочат, че повдигането на обвинението в престъплението било шок не само за нея, но и за тях, въпреки, че отпреди това споделила на св.К.притесненията си за възможността да бъде наказателно преследвана. След това и в течение на цялото наказателно производство до влизане в сила на оправдателната присъда била много притеснена и изнервена; от напрежението се чувствала зле и често пиела билки за успокоение; споделяла, че се страхува от това да бъде осъдена и да влезе в затвора; несигурността за бъдещето я разколебало в намерението да закупи имот; криела от родителите си и тези на бившия си съпруг за обвинението и делото, защото силно се притеснявала как ще им се отрази и дали няма да променят отношението си към нея.. Заемала в търговско дружество мениджърска позиция, изпълнението на която било свързано с пътувания в чужбина, но поради наложената мярка за неотклонение била затруднена в това, тъй като трябвало да иска разрешение. Невъзможността безпрепятствано да пътува в чужбина довело до ограничаване от работодателя на задълженията й, което от своя страна довело до намаляване на доходите й. Била притеснена колегите в работата да не разберат за обвинението, особено предвид това, че се касае за изнудване. Видно от показанията на св.Б.поддържала с него много близки лични отношения и имали намерение да заживеят заедно, но нестабилното й емоционално състояние, напрежението, което чувствала, постоянните разговори за делото, довели до раздялата им.

Преценени в съвкупност горните обстоятелства обосновават извод за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000лв., предвид продължителността на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение и неблагоприятните последици за личността, общественото положение, доброто име на ищцата и отражението върху професионалното развитие, до който предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва да се уважи. Безспорно са накърнени доброто име, честта и достойнството й, но същевременно следва да се отчете, че незаконното обвинение е било достояние само на най-близкото обкръжение и с оглед показанията на свидетелите не е повлияло на положителната им оценка за личността й, а намерила подкрепа в тяхно лице. Авторитетът й всред колегите е бил съхранен, тъй като не са знаели за наказателното производство.

Не е изгубила и доверието в работодателя, като е продължила да изпълнява задълженията си, но с намален обем, което се отразило най-вече на получаваните допълнителни доходи под формата на годишни доходи. Поради това съдът счита, че за разликата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.

Ищцата претендира сумата от 5400лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за защитата по досъдебното производство и по наказателното производство в неговата съдебна фаза.

В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че платените възнаграждения от пострадалия за адвокатска защита в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, макар и да не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното обвинение, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. Съгласно ТР № 1/11.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. ОСГК на ВКС при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Когато по такъв иск съдът определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от платения в наказателния процес, той не упражнява правомощието се по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение.

Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4b03556-abbf-4b22-89ba-3625649c2a23