Решение № 1545 от 10.07.2023, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. Бургас, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20222120104413 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Модул“ ЕООД ЕИК 103846775, със седалище и адрес на управление: град Аксаково, местност Чанлъка, представлявано от управителя на дружеството Милен Радев Маринов, чрез адвокат Г. К., против А. М*** Л. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, к*** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 17 745, 66 лева, представляваща обезщетение за престой на автомобил за период от 6 месеца, отдаден под наем от ищеца на ответната страна, която не е била правоспособен водач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноски, направени по водене на делото и разноски, направени в заповедното производство.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът излага, че представляваното от него дружество развива търговска дейност като отдава автомобили под наем под търговската марка „Топ рент а кар“. На 28.08.2020г. бил сключен договор за наем на автомобил с марка „Рено“, модел „Каптюр“, с ДК № *** за срок от 1 ден /24 часа/, с дата за връщане на 29.08.2020г. в 15:00 часа. Автомобила е бил нает от ответницата А. М*** Л., с ЕГН: **********, която също е вписана в договора и като наемател. При подписване на договора за наем на колата, наемателят се е запознал с Общите условия /ОУ/ по договора, подписала ги е и ги приема за валидно обвързващи я като страна по наемното правоотношение. Веднага след оформяне на документацията, ответницата наемател получава владението на наетия автомобил, ведно с пълния набор от документи на 1 колата, договор за наем и общи условия към него. На следващия ден след подписването на процесния договор за наем и предаването на колата, т.е. 29.08.2020г. дружеството - ищец е уведомено, че на 28.08.2020г. в 23:30 часа, отдадения под наем и гореописан автомобил е бил спрян от служителите на МВР за проверка. В хода на проверката е установено, че водачът на автомобила и страна по договора за наем - ответницата А. Л. е неправоспособен водач по действащите закони в Република България, тъй като е притежавала само свидетелство за управление, издадено от Великобритания и то със статут на „учебна“ шофьорска книжка и с валидност само на територията на Великобритания. Извършеното от страна на ответника нарушение на ЗДвП е довело до налагане на принудителна административна мярка срещу посоченото па - горе и наето МПС и съответно срещу собственика й, т.е. фирма „Модул“ ЕООД, като наложената мярка е на основание чл. 171, т.2А, б. „А“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.08.2020г. След проведени разговори с А. М*** Л. било установено, че тя знае, че с така издадената книжка има право да управлява само в присъствието на опитен шофьор и то само във Великобритания, за което не е уведомила дружеството, което е ищец, т.е. съзнателно е извършила нарушение на договора за наем. В исковата молба е изложен правен довод, че съгласно Общи условия на договора за наем, при такъв тип нарушение наемателят носи пълна отговорност пред наемодателя. Съгласно чл.1. наемателят е длъжен да притежава редовни и валидни лични документи: паспорт/лична карта, свидетелство за управление на МПС и контролен талон“. В чл.2 е посочено: „С подписа си наемателят декларира, че е правоспособен водач с валидно СУМПС, има всички необходими документи и съответните категории да управлява наетия автомобил...“. Съгласно посочените клаузи от договора за наем и във връзка с чл.23, т.5 във вр. с чл. 1 и чл.2, наемателят дължи обезщетение на наемодателя в размер на 18 154.50 лв., което представлява сумата за 6 месечен престой на автомобила, плюс еднократна такса в размер на 200 евро /391.16/ лв. или общо сума в размер на 18 585, 66 лева. Ищецът излага, че обезщетението за престой на автомобила в продължение на 6 месеца /182 дни е изчислено въз основа на наемна цена за един ден, съгласно договора за наем, който е 51 евро / или 99.75 лв по фиксинга на БНБ и обхваща период от 28.08.2020 г (т.е. от датата на спиране съгласно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка) до края на м. февруари 2021г. Съгласно гореописаните суми общо претендираната сума е в размер на 18 585,66л в., като от тази сума въз основа на Общи условия на договора (съгласно чл.9 и 10) се прихваща задържания гаранционен депозит в размер на 800.00 лв. (той покрива част от административна такса по чл.23, т.5), който съгласно т.8 е бил предоставен чрез блокиране на сумата по банкова карта на наемателя при наемане на автомобила, т.е. непогасената сума, която дължи наемателят е в размер на 17745.66 лв. Въпреки многократните покани до ответника за среща и уреждане на отношенията извънсъдебно до датата на подаване на исковата молба това не е сторено.

Поради изложеното ищецът е предявил претенцията си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника – адвокат Б., дава 2 писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. На първо място в отговора е посочено, че липсва причинна връзка между претендираните вреди и поведението на ответника. Отговорността за предоставяне на МПС на неправоспособен водач е на дружеството, което е наемодател и собственика на автомобила. В този смисъл е и разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП. Счита, че е недопустимо дружеството да черпи права от собственото си неправомерно поведение, за което е състав акт за установяване на административно нарушение и е наложена принудителна административна мярка. Поради това в отговора е изложен правен довод, че в случая не е налице разпоредбата на чл.23, т.5 от общите условия на подписания между страните договор, тъй като вината за спиране на движението на автомобила е на наемодателя, а не на наемателя. Наемодателят, който е собственик, е бил длъжен да се увери, че предоставя управлението на собственото си МПС на правоспособен водач. На следващо място е оспорено твърдението, че А. Л. е осъзнавала, че с издадената й шофьорска книжка няма право да управлява на територията на Република България. По посочените съображения ответникът е поискал предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Г. К. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание адвокат З.М., преупълномощена от адвокат М. Б., назначен за процесуален представител на ответника А. М*** Л., на основание чл.47 от ГПК оспорва исковата молба и поддържа отговора. Счита, че е следвало да се предостави с исковата молба, като представянето му днес е преклудирано.

По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД.

Предявеният иск е допустим, тъй като плащането на сумата, предмет на спора, е разпоредено със заповед по чл. 410 от ГПК № 1481 от 10.05.2022 година, постановена по частно гражданско дело № 2 802 по описа на Бургаски районен съд за 2022 година, която се счита връчена на ответната страна при условията на чл.47 от ГПК и производството по делото е образувано в указания едномесечен срок.

От събраните по делото доказателства се установяват фактическите твърдения, изложени в исковата молба:

На 28.08.2020г. между А. М*** Л., с ЕГН: **********, от една страна, като ответник, и „Модул“ ЕООД ЕИК 103846775, от друга, чрез представляващ, е бил сключен договор за наем на автомобил с марка „Рено“, модел „Каптюр“, с ДК № *** за срок от 1 ден /24 часа/, с дата за връщане на 29.08.2020г. в 15:00 часа срещу насрещна такса от 800 лева.

Като писмено доказателство е приета Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20- *** от 31.08.2020 година, издадена от сектор Пътна полиция, с която е наложена принудителна административна мярка прекратяване 3 регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 29.08.2020 година. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП и е поради това, че на 28.08.2020 година, около 23, 30 часа, в град Бургас, кв. Крайморие, път I -9 в посока ПВ Юг лек автомобил марка и модел „Рено“ „Каптюр“ с рег. № ***, който е собственост на посоченото дружество се управлява от ответната страна А М*** Л., която не притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособна е. На ответната страна е съставен акт за установяване на административно нарушение. От отразяване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка се установява, че е връчена на служител на дружеството на 16.11.2019 година. В писмо от Началник сектор ПП, главен инспектор, прието като писмено доказателство, е направен извод, че заповедта е влязла в сила на 02.12.2020 година.

Като писмено доказателство е приет акт за установяване на административно нарушение от 29.08.2020 година, съставен на ответната страна, в който е посочено, че управлява посоченото МПС, собственост на дружеството, което е ищец, без да е правоспособен водач /не е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство/, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. В докладна записка относно проверка на автомобила от ОД на МВР, Четвърто районно управление, е посочено, че ответната страна е представила английско свидетелство за управление на моторно превозно средство, с което не може да управлява на територията на Република България. Като писмено доказателство е приета докладна записка, от която се установява, че на 29.10.2020 година адреса бил посетен от младши инспектор, но лицето не е установено и при проведена беседа е установено, че живее в Англия. Посочено е, че наказателното постановление не е връчено.

Като писмено доказателство е приета декларация от 29.08.2020 година, в която ответната страна посочва, че декларира съзнателно управление от нея на моторно превозно средство с посочения в исковата молба регистрационен номер на 28.08.2023 година с наличния в нея документ за управление с посочен номер, издадено от Великобритания, издаден на 28.11.2019 година, валиден до 28.11.2029 година, като потвърждава отговорността си към акт № 895468 и временно спиране от движение на моторно превозно средство, отнемайки регистрационните му номера. Декларацията е с нотариална заверка на подписа.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване факта, че ответната страна е управлявала моторно превозно средство с шофьорска книжка, която има статут на „учебна“, предвид периода, за който в декларацията от ответната страна е посочено, че е издаден документа. Не се установява по делото, че наказателното постановление, което е издадено, е влязло в сила. В декларацията ответната страна Анжела М*** Л. е посочила, че признава отговорността си, но описаните от нея факти относно периода, за който е издаден документа, не са идентични с описаните в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление факти. По изложените съображения настоящият състав приема, че претенцията е недоказана. Съгласно 4 чл. 422 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се счита предявен от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.

С горните мотиви следва бъде постановено решение за отхвърляне на предявения иск.

Предвид чл.81 от ГПК следва да бъде посочено, че ответната страна не е поискала присъждане на разноски, в производството по делото е представлявана от особен представител.