Решение № 106 от 26.05.2021, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Смолян , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева

Мария А. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500107 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 60007/11.01.2021г.,постановено по гр.д.№ 803/2019г. по описа на Смолянски районен съд са отхвърлени предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК**1, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу А.М. Георгиев, ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Смолян, ***, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 304/04.07.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 912/2018 г. на РС – Пещера, за сумите: 1543,02 лв. главница, дължима по Договор за стоков кредит № 261462/28.04.2017 г.; 380,15 лв. договорна лихва за периода 28.05.2017 – 12.01.2018 г., 66,83 лв. лихва за забава за периода 01.06.2017 - 26.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението – 05.06.2018 г. до окончателно заплащане на дължимите суми, като решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.

София, ***, сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от

Димитър Бориславов Бончев.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 60216/05.02.2021г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, с ЕИК**, като трето лице, помагач на „Агенция за контрол 1 на просрочени задължения“ ЕООД, чрез пълномощника му юрисконсулт Полина Балабанова с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че исковете са неоснователни и недоказани, поради неполучаването лично от А.М. Г. на уведомленията за цесия. От събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че е сключен процесния Договор за кредит, че А.М. Г.е усвоил отпусната главница и че не е заплатил на кредитора си дължимите по договора суми. Доказва се също, че Банката е цедирала вземанията си по процесния договор на „АКПЗ“ ООД, а в последствие „АКПЗ“ ООД е цедирала вземането на „АСВ“ ЕАД. Безспорно правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, в който му бъде съобщено от предишния кредитор за цесията, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, на цесионера, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно от законният представител на цедента-кредитор, с което цесионерът-ищец е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не съдържа изискване за форма за съобщаване на длъжника за цесията, от което следва, по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД, че няма изискване за форма и съдържание на пълномощните за уведомяване на цесията от името на цедента. От приложеното по делото пълномощно от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД е видно, че „АКПЗ“ ООД е упълномощено да уведомява длъжниците за цесията, включително и с правото да преупълномощава с дадените права.По делото е приложено и пълномощно от „АКПЗ“ ООД, е което дружеството е преупълномощило друго лице да уведомява длъжниците за цесията.

Уведомлението за цесията е подписано от преупълномощеното лице. Съгласно раздел 5, чл. 10, ал.

4 от Общите условия към Договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да уведоми кредитора си при промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора, страните са договорили, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на последния посочен от Кредитополучателя адрес, се считат за връчени.След като не съществува законов механизъм, адресатът да бъде принуден да получи изпратените до него книжа, неполучаването лично на същите следва да е в тежест на адресата, доколкото същият с недобросъвестното си поведение накърнява правата и законните интереси на кредитора. В този смисъл е Решение № 246/16.04.2020 г. по в.гр.д. 928/19 г. по описа на ОС Велико Търново,съгласно което, ако резултатът от опита за връчване на писменото уведомление за цесията и за предсрочната изискуемост е фактически неуспешен по причина, че лицето не живее на адреса, което обстоятелство е потвърдено и от опитите на съда да го намери в заповедното и в исковото производство, то това не лишава опита за връчване от правно значение, приравнено на настъпил ефект, какъвто би настъпил, ако се бе стигнало до фактическо връчване. Напускането на адреса от кредитополучателя без да е съобщи нов адрес на кредитора, какъвто е и настоящия случай, е обстоятелство в противоречие с общото изискване за добросъвестно поведение на страните, което пречи на кредитора да упражни правото си на обявяване на цесията и на предсрочна изискуемост на кредита и следователно не може от него да следват изгодни правни последици за кредитополучателя. За да се завърши фактическия състав на правото на кредитора да обяви цесията и предсрочната изискуемост е необходимо длъжникът да бъде уведомен за това, от което следва, че длъжникът носи задължението да не осуетява по какъвто и да било начин упражняването на правото на кредитора да го уведоми за цесията и за предсрочната изискуемост.

2

Противното би означавало тези права на кредитора да зависят от „благоволението“ на длъжника, което би нарушило нормалните облигационни отношения и би обезсмислило задължението на кредитора да уведоми за цесията и за предсрочната изискуемост длъжника. В случая уведомлението е представено към исковата молба и е връчено ведно е исковата молба на ответника. При назначаването на особен представител на ответник е налице представителство по закон, до което се стига, когато съдът приеме, че книжата по делото са надлежно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, т.е по силата на установената от закона фикция се приема,че ответникът е уведомен за цедирането на задължението му и за предсрочната изискуемост на задълженията му с исковата молба. Твърди се още, че „АСВ“ЕАД има изрично пълномощно от „АКПЗ“ ООД и в качеството си на пълномощник е уведомил ответника за втората цесия на задълженията му по процесния договор, от името на „АКПЗ“ ООД.В резултат на назначаването на особен представител на ответника по делото, исковата молба, приложенията към нея и всички книжа по делото са връчени и на особения представител на ответника, като последният може да извършва процесуални действия, извън тези за които е необходимо изрично пълномощно, респективно същият е адресат на всички твърдения наведени от ищеца в исковата молба, включително и за извършена цесия и за предсрочната изискуемост на задълженията му. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 29/06.12.2018г. на ОС-Разград по в.т.д.№ 101/2018 г.; Решение № 322/13.07.2011 г. на ОС-Пазарджик; Решение № 56/23.02.2018 г. на ОС Перник по гр.д. № 670/2017 г.; Решение от 29.07.2015 г. на ОС - Стара Загора по в.т.д. № 1092/2015 г.; Решение № 236/17.11.2017 г. на Апелативен съд - Варна по в.т.д.№ 400/2017 г.;

Решение от 11.08.2016 г. на ОС-Варна, по в.т.д.№ 738/2016г.;Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.

№ 193/2018г. на ВКС, I г.о.) В посоченото решение ВКС приема, че особения представител е процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления.В този смисъл са и Определение № 987/18.07.2011г. по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. по гр.д.№788/2013г.на ВКС, съгласно които в случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, следва да се приемете, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Това е така, тъй като уведомлението по реда на чл. 99, ал.

4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което следва да се приеме, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и в съответствие е дадените задължителни указания в т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да вземе предвид и всички факти, настъпили и след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване, поради което няма значение начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника. Това може да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се 3 пресече възможността длъжникът да престара на лице, което не е кредитор, като за да се доведе до знанието му извършената цесия е без значение формата на съобщението, защото тя не е условие за валидност. Действието на съобщението до длъжника се явява правно релевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера. В конкретния казус ответника не е представил по делото доказателство да е направил престация на некредитор, тоест целта на закона е постигната.В случая ищецът и третото лице помагач са положили дължимата грижа и са направили зависещото от тях относно уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, поради което е неоснователно и несправедливо да търпят неблагоприятните последици от неполучаването лично от ответника на писмото за цесия, въпреки добросъвестното си поведение. В тази насока е и постановеното Решение № 40/17.06.2015г. на ВКС по т.д. № 601/2014 г., I т.о и Решение С-327/10 от 17.11.17г., съгласно което „при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността“. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск. Претендира за разноски по делото в заповедното и в исковото производства.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 60500/25.03.2021г. от А.М. Г. с ЕГН ***, чрез назначения му особен представител адв.

Л.С., в който оспорва същата като неоснователна. Излага доводи, че твърдението на жалбоподателя, че не съществувал законов механизъм между страни по гражданскоправни отношения да се връчват съобщения и да се удостоверява връчването по начин, който да ги обвързва не се основава на закона. Съществуват законови механизми за връчване на съобщения между страни по гражданскоправни отношения, чрез нотариуса съгласно препращата норма на чл.540 от ГПК, чрез ЧСИ, съгласно чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, но жалбоподателят не се е възползвал от тези възможности. Липсват доказателства преди завеждане на делото ищецът или неговият праводател да са изпълнили императивното задължение за връчване на съобщението за извършеното прехвърляне на вземането на длъжника по предвидения в закона ред за връчване на съобщения между страни по гражданскоправни отношения, от което следва, че към датата на завеждане на делото гражданскоправното действие на прехвърлянето не е възникнало за длъжника. Не може да се приеме, че задължението за връчване на уведомлението за извършената цесия на длъжника е изпълнено с действия на ищеца в рамките на настоящото дело. Такова връчване по някой от гореописаните правни способи няма и в рамките на започналия процес. Не представлява връчване на съобщението за цесия на длъжника връчването на същото като приложение към исковата молба чрез назначения по делото особен представител на длъжника.