Определение № 6 от 04.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 04.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20215300503131 по описа за 2021 година

Производство по чл.413/1/ вр. с чл.410 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. М. Т. ЕГН: ********** гр. *** , общ. Пловдив, обл. Пловдив–длъжник в заповедното производство, чрез адв.А.Б., против Заповед за изпълнение на парично задължение №6289/13.07.2021 г., издадена по ч.гр.д.№11479/21 г. по описа на РС Пловдив, 19 гр.с., в частта, с която е осъден да заплати на кредитора разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. и ДТ от 25 лв.Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност на заповедта в обжалваната част за присъдените против въззивника разноски за адвокатско възнаграждение поради това, че е изплатил в срока по заповедта задълженията, а кредиторът не е предявил претенциите си по всички фактури наведнъж макар и да са срещу едно и също лице на едно и също основание въз основа на един и същи договор, вземанията са цедирани на едни и същи дати, а кредиторът е отделил в отделно производство взамането си по фактурата, предмет на настоящето дело с цена на иска 19,50 лв., при което е натоварил длъжника с още едно адвокатско възнаграждение и още една ДТ; направено е и възражение, че не е уведомен за цесията.

Претендира за разноски.

Въззиваемата страна ЮБЦ ЕООД ЕИК: 205680303 гр. София, ЖК.ТРИАДИЦА, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81,вх.В,ет.8, общ.Столична, обл. София (столица) , чрез адв. В. Г. взема становище, че частната жалба е неоснователна. Направено е възражение, че ЧЖ е недопустима като просрочена, тъй като не е подадено възражение за недължимост на присъдените със заповедта за изпълнение суми, вместо което същите са платени доброволно.

Пловдивският окръжен съд , като прецени събраните по делото доказателства, намира следното: ЧЖ е подадена на 26.08.2021 г., а съобщението за връчената заповед за 1 изпълнение е получено от длъжника на 27.7.2021 г.

Въззивната частна жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – длъжника в заповедното производство, против предвиден за обжалване съдебен акт по реда на чл.413 ал.1 от ГПК , в законоустановения 1-месечен срок.

Против жалбоподателя в заповедното производство по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с общ материален интерес - 19,50 лв.неустойка по договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г. ведно със законната лихва от 09.07.2021 г. и са присъдени разноски в заповедното производство, от които за адвокатско възнаграждение - 180 лв. и 25 лв. ДТ.

В чл.78, ал.1 ГПК е казано, че при уважаване на иска, ответникът следва да заплати заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за производството. В представения в заповедното производство ДДП е видно, че заявителят е заплатил на адв.дружество “Герова и Петкова“ за правна защита пред ПРС сумата 180 лв. с включено ДДС в брой, както и ДТ в размер на 25 лв.

Не се спори между страните, че между същите страни е заведено заповедно производство по ч.гр.д.676/21 г. на ПРС за сумата 84,41 лв. главница, дължима по същия договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г. и настоящето производство по ч.гр.д.11479/21 г. на ПРС,19 гр.с. за сумата от 19,50 лв.- главница; че са претендирани разноски за адв.хонорар и ДТ по двете дела.

Като е завел две отделни заповедни производства за дължимите суми от длъжника Т.М. по договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г. вместо да ги претендира в едно производство, кредиторът е натоварил длъжника с допълнителни разноски за адвокатски хонорар и държавни такси – налице е злоупотреба с право.

Ето защо заповедта следва да се отмени за присъдените разноски до размера от 180 лв. и ДТ от 25 лв. и искането за присъждане на разноски в заповедта за изпълнение - следва да се отхвърли.

По отношение на искането за присъждане на разноски за настоящето производство, ПОС намира, че такива следва да се присъдят с оглед изхода на спора в производството по чл.422 ГПК – 300 лв.- платен адв.хононар от въззивника по ЧЖ.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение №6289/13.07.2021 г., издадена по ч.гр.д.№11479/21 г. по описа на РС Пловдив, 19 гр.с., в частта досежно разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 180 лв. и 25 лв. ДТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за издаване на заповед за изпълнение в полза на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК: 205680303 гр. София, ЖК.ТРИАДИЦА, 2

БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81,вх.В,ет.8, общ.Столична, обл. София срещу длъжника Т. М. Т. ЕГН:

********** гр. ***** общ. Пловдив, обл. Пловдив за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.и 25 лв.ДТ.

ОСЪЖДА„ЮБЦ” ЕООД ЕИК: 205680303 гр. София, ЖК.ТРИАДИЦА,

БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81,вх.В,ет.8, общ.Столична, обл. София да заплати на Т. М. Т. ЕГН:

********** гр. ***, общ. Пловдив, обл. Пловдив сумата 300 лв.- разноски по частната жалба.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3