Определение № 3117 от 11.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3117 гр. Бургас, 08.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501904 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 41990/09.11.2023г. на БРС от „А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София 1309, район „Илинден“, ул.„Кукуш“ № 1, с ЕИК: 131468980, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Позитано“ № 8, ет.3, офис 301, адв. Л. Ралчева, против определение № 6139 от 30.10.2023г. по ч.гр.д.№ 6098/2023г. по описа на БРС , с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника “КАЗА ХОТЕЛС“ ООД, ЕИК: 206802151 , със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.58, ет.12, ап.67, представлявано заедно и/или поотделно от Андреан Киров Георгиев, Антон Насков Атанасов, Кръсти Василев Камберов

– управители, за сумата от общо 1 007.21лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор и приложенията към него, в размер на стандартните месечни абонаментни такси без ДДС до края на срока му, от които: 201.66лв., представляваща 17.3 месечни такси по 11.66 лв. за номер 988384785 за периода 09.03.2023г. - 09.07.2024г. ; 123.90лв., представляваща 15 месечни такси по 8.26лв. за номер 988372132 за периода 09.03.2023г. - 09.07.2024г.;

340.95 лв., представляваща 15 месечни такси по 22.73лв. за номер 884555413 1 за периода 09.03.2023г. - 09.07.2024г. ; 340.70лв., представляваща 15 месечни такси по 22.72лв. за номер 884555412 за периода 09.03.2023г. - 28.04.2024г. , както и за сумата 60.15 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 10.03.2023г. - 11.10.2023г . Твърди, че постановеното от БРС и цитирано по-горе определение не е съобразено с приложените доказателства и спецификата на договора. Подробни съображения излага в депозираната частна жалба. Моли атакуваното определение да бъде отменено.

Не сочи нови доказателства.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона и трайната съдебна практика, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу посоченото по-горе юридическо лице, за заплащане на упоменатите в него суми. В заявлението е посочил, че основава вземанията си на договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 506049476, партида 110159112, I D на договор М6876241 от 28.04.2022г., както и допълнително уточнени с нарочна молба приложения към договора. Твърди се, че поради предсрочното прекратяване на договора по вина на дружеството – преустановяване на дължимите ежемесечни плащания, е възникнало вземане на заявителя, включващо спорната сума за неустойка в посочения погоре размер, формиран от договорените месечни такси, без отстъпка за оставащия срок на договора и неустойка за невърнато оборудване Data Box, както и 2лв. такса за обработка на просрочени задължения.

Изложението на обстоятелствата в заявлението е подробно и съобразено с вече установената практика на ВКС.

Районният съд е отхвърлил заявлението в частта относно претендираната неустойка в размер на оставащите до края на срока на договора месечни такси и мораторна лихва върху нея и е отказал издаването на Заповед за изпълнение на парично 2 задължение по реда на чл.410 ГПК против длъжника. Прието е, че претендираната неустойка не отговаря на правилата на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски отношения и би довела до това, заявителят да получи имуществена облага, без да престира насрещни услуги на дружеството-заявител. Счита, че подобен несправедлив резултат е в противоречие с добрите нрави.

Ето защо е отхвърлил заявлението в посочената по-горе част.

БОС, като взе предвид ангажираните писмени доказателства и съобрази доводите на частния жалбоподател, закона и спецификата на конкретното правоотношение, прие следното:

Депозираното заявление се основава на чл.410 ГПК. Вземането на кредитора е предпоставено от съществуването на цитирания по-горе договор и приложенията към него. Заявлението е такова, че не се налага тълкуването му, защото съдържа достатъчно данни, за да се направи ясен и безпротиворечив извод за изискуемост на вземането срещу длъжника. В този смисъл е трайно установената съдебна практика: Определение № 134 от 18.03.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 120/2009 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение № 332 от 9.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 266/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева. Задължението на длъжника, описано в заявлението, съответства на изложението на фактите по евентуална искова молба - Решение № 281 от 6.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов.

Описаното в заявлението – „обстоятелства, от които произтича вземането“ дава ясна представа за взаимоотношенията на заявителя и длъжника по заявлението.

Ето защо настоящият състав приема, че следва заявлението да бъде изцяло уважено и освен за посочените по Заповед № 3195/30.10.2023г. по ч.гр.д.№ 6098/2023г. по описа на БРС парични суми, следва да се издаде заповед за изпълнение и по отношение на заявената договорна неустойка, ведно с претендираната лихва, така, както е заявено.

Настоящият състав не споделя мотивите на БРС, обосновали отказа му да удовлетвори заявлението в частта относно претендираната неустойка и лихвата за забава върху нея, защото те са в пряко противоречие с нормата на чл.309 ТЗ. Видно от цитирания законов текст: „Не може да се намалява 3 поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци“. Така, по аргумент за по-голямото основание, съдът приема, че поради прекомерност не може и да бъде дерогирано действието на договорените между двама търговци клаузи за неустойка. Неустойката има функция да дисциплинира страните и да ги мотивира да изпълнят поетите задължения и всичко това е насочено към сигурност в гражданския оборот.

Ето защо, след като двама търговци са приели при неизпълнение на договорено да се приложи санкцията на неустойката, тя не може да не бъде зачетена от съда, с аргументи за несправедливост и едва ли не неоснователно обогатяване.

Трябва да се отчете фактът, че в конкретния случай не се касае за физически лица – потребители на услуги, а за търговци и не подлежи на обсъждане справедливостта или не на размера на неустойката.

При всичко така изложено се налага заключение за уважаване на заявлението и по отношение на заявената неустойка в съответните размери.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6139 от 30.10.2023г. по ч.гр.д.№ 6098/2023г. по описа на БРС, като вместо него ПОСТАНОВИ:

Длъжникът “КАЗА ХОТЕЛС“ ООД, ЕИК: 206802151, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.58, ет.12, ап.67, представлявано заедно и/или поотделно от Андреан Киров Георгиев, Антон Насков Атанасов, Кръсти Василев Камберов – управители, да заплати на „А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София 1309, район „Илинден“, ул.„Кукуш“ № 1, с ЕИК: 131468980, сумата от общо 1 007.21лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор и приложенията към него, в размер на стандартните месечни абонаментни такси без ДДС до края на срока му, от които: 201.66лв., представляваща 17.3 месечни такси по 11.66 лв. за номер 988384785 за периода 09.03.2023г. - 09.07.2024г. ; 123.90лв., представляваща 15 месечни такси по 8.26лв. за номер 988372132 за периода 09.03.2023г. - 09.07.2024г.;

340.95 лв., представляваща 15 месечни такси по 22.73лв. за номер 884555413 4 за периода 09.03.2023г. - 09.07.2024г. ; 340.70лв., представляваща 15 месечни такси по 22.72лв. за номер 884555412 за периода 09.03.2023г. - 28.04.2024г. , както и за сумата 60.15 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 10.03.2023г. - 11.10.2023г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5