Решение № 32 от 12.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за възобновяване № 20253000600297 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК .

Образувано е по искане, подадено лично от осъденото лице К. С. К., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 411/24г. по описа на Районен съд – Нови пазар и ВНОХД № 29/25г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Моли се за преразглеждане на делото, като се изтъква, че осъденото лице е с трайно намалена работоспособност в размер на 91,4%. Осъденото лице заявява, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред състава на Варненския апелативен съд искателят К., редовно призован, се явява и се представлява от служебно назначеният от съда на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК защитник – адв. Н.

В.. Поддържа се искането за възобновяване. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК, доколкото обвинителният акт страдал от пороци, изразяващи се в неяснота в размера на получените суми и липса на конкретизация кое деяние е извършено в гр. Варна и кое в с.

Браничево. Сочи се, че материалният закон бил неправилно приложен, като се изтъква, че не е налице съставомерно извършено деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като липсва измамлива цел.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и моли същото да бъде оставено без уважение.

Варненският апелативен съд, след преценка на съображенията, развити в 1 искането за възобновяване, изложените доводи от страните в хода на съдебното заседание и след проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, доколкото е направено лично от осъденото лице, в рамките на изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен преклузивен срок и е подадено срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, обаче искането се явява неоснователно.

С Присъда № 26 от 20.11.2024г. по НОХД № 411/24г. по описа на РС – Нови пазар, подсъдимият К. С. К. бил признат за виновен в това, че в периода от 19.02.2019г. до 10.05.2019г. в с. Браничево, обл. Шумен, при условията на продължавано престъпление, на седем пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д.С.О., че ще му подготви и внесе пред съответните общински и държавни органи необходимите документи за изготвяне на проект за обособяване на вход на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, улица „Цар Борис III“ № 23, като с това причинил на Д.С.О. имотна вреда в размер на 1850 лв., поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда подс. К. бил признат за невиновен за това, че на 13.02.2019 г. и на 14.02.2019 г. в гр. Варна и в с. Браничево, обл. Шумен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д.С.О., че ще му подготви и внесе пред съответните общински и държавни органи необходимите документи за изготвяне на проект за обособяване на вход на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Цар Борис III“ № 23, като с това причинил на Д.С.О. имотна вреда в размер на 1000 лв. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК били групирани наказанията наложени на подс. К. по настоящето дело и по Присъда № 260160/04.10.2021г., постановена по НОХД № 4752/2019 г. по описа на РС Варна, влязла в сила на 28.04.2022 г. до размера най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, при първоначален режим на изтърпяване на общото наказание „строг“. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс. К. наказание по Присъда от 26.04.2017 г. по НОХД № 790/2017 г. по описа на РС - Варна, а именно една година и четири месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД подсъдимият бил осъден да заплати на Д.С.О. сумата от 1850 лв. /хиляда осемстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на съответното деяние, до окончателното изплащане на сумата, като РС – Нови пазар е отхвърлил предявения граждански иск за разликата до претендираните общо 2850 лв. С Решение № 57 от 17.03.2025г. по ВНОХД № 29/25г. Окръжен съд – Шумен изменил присъдата в наказателно осъдителната част, като признал К. К. за невиновен по обвинението да е възбудил 2 заблуждение у Джевдет Осман, за да получи имотна облага, в периода от 19.02.2019г. до 10.05.2019г. В останалата й част присъдата била потвърдена.

Настоящият съдебен състав намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Апелативен съд – Варна не споделя становището на защитата досежно порочността на обвинителния акт, по който е образувано производството пред първата инстанция. Съдържанието му напълно удовлетворява изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК. В обстоятелствената му част прокурорът е посочил престъплението извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите и пълни данни за личността на обвиняемия. Не е налице порок и в заключителната му част, тъй като тя съдържа законово изискуемите реквизити: данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на подсъдимия да разбере обвинението и да организира пълноценно защитата си. Както в обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт е детайлно изложено всяко едно от повторно извършените деяния, като за всяко от тях е посочено мястото на извършване и размерът на причинената имотна вреда.

Настоящият съдебен състав не установи нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което да обуслови възобновяване на наказателното производство. При установената фактическа обстановка, въззивният съд законосъобразно е заключил от правна страна, че осъденото лице К. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Изводите на въззивната инстанция по същество почиват на вярна интерпретация на установената фактология по делото и са направени в съгласие със закона и трайната практика на ВКС. Неоснователно се явява възражението на защитата за несъставомерност на деянието поради липса на измамлива цел. Според константната съдебна практика, инкриминираното деяние е осъществено с измамлива цел, когато деецът изначално няма намерение да изпълни задълженията си към лицето, осъществило акт на имуществено разпореждане срещу обещаната от дееца престация, и деецът не е бил в състояние да изпълни поетия ангажимент или не е предприел никакви действия в тази насока. В настоящия случай, К. се договорил с пострадалия Осман да му окаже съдействие за отваряне на самостоятелен вход на имота му без намерение да изпълни обещаното, който извод произтича от комплексна преценка на поведението му преди, по време и непосредствено след извършване на инкриминираните деяния. Помагайки на Осман да се сдобие своевременно с удостоверение от НАП за липса на задължения към държавата, К. създал добро впечатление у пострадалия и спечелил доверието му. Изготвянето на пълномощно, с което К. бил упълномощен да представлява Осман пред различните институции, също е индикатор за добросъвестността 3 на подсъдимия. След поемане на задълженията К. не пристъпил към изпълнението им, въпреки че многократно изисквал от пострадалия парични средства, представяйки ги като необходими за извършване на работата във връзка с обособяване на входа. Действията на подсъдимия, целящи създаване на привидност за осъществяване на работна дейност, обективират липса на намерение за изпълнение на поетите задължения и дават основание да се направи извод досежно съставомерността на деянието.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на Апелативен съд – Варна не констатира допуснати нарушения на материалния закон, нито процесуални нарушения от категорията на съществените. Счита, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 411/24г. по описа на Районен съд – Нови пазар и ВНОХД № 29/2025г. по описа на ОС – Шумен на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В тази връзка искането за възобновяване се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Варненският апелативен съд на основание чл. 425 от НПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице К. С. К., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 411/24г. по описа на Районен съд – Нови пазар и ВНОХД № 29/25г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за възобновяване № 20253000600297 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК .

Образувано е по искане, подадено лично от осъденото лице К. С. К., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 411/24г. по описа на Районен съд – Нови пазар и ВНОХД № 29/25г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Моли се за преразглеждане на делото, като се изтъква, че осъденото лице е с трайно намалена работоспособност в размер на 91,4%. Осъденото лице заявява, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред състава на Варненския апелативен съд искателят К., редовно призован, се явява и се представлява от служебно назначеният от съда на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК защитник – адв. Н.

В.. Поддържа се искането за възобновяване. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК, доколкото обвинителният акт страдал от пороци, изразяващи се в неяснота в размера на получените суми и липса на конкретизация кое деяние е извършено в гр. Варна и кое в с.

Браничево. Сочи се, че материалният закон бил неправилно приложен, като се изтъква, че не е налице съставомерно извършено деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като липсва измамлива цел.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и моли същото да бъде оставено без уважение.

Варненският апелативен съд, след преценка на съображенията, развити в 1 искането за възобновяване, изложените доводи от страните в хода на съдебното заседание и след проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, доколкото е направено лично от осъденото лице, в рамките на изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен преклузивен срок и е подадено срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, обаче искането се явява неоснователно.