Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13201 от 28.11.2025, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2121/2025
Вид
Решение № 13201
Подписан
28.11.2025
В сила
28.11.2025
Състав
Ивета Пекова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за закрила на детето
  • чл.10б · Закон за семейни помощи за деца
  • чл.10б, ал.1 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл.1, ал.2 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл.3 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл.3 т.5 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за социално подпомагане
  • чл.1, ал.2 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.39, ал.1, т.4 · Закон за убежището и бежанците

РЕШЕНИЕ

№ 13201

Варна, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI състав, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВЕТА ПЕКОВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА административно дело № 20257050702121 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр.чл.13 ал.6 ЗСП.

Образувано е по жалба, подадена от Н. С., с настоящ адрес-гр.Варна, [улица], *********, подадена чрез адв. А., съдебен адрес- гр.Варна, [улица], ******** против Заповед № ЗСПД/Д-В/17062/25.08.2025г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“-Варна, с която е отказано отпускане на еднократна /месечна помощ за 1 дете по чл.10б, ал.1 ЗСПД.

Жалбоподателката твърди в жалбата си, че й е предоставена временна закрила в Република България, както и че е подала заявление за отпускане на еднократна помощ за детето й М. Д. С., като с оспорената заповед е отказано отпускането на тази еднократна помощ. Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и необоснована, издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел. Твърди, че за учебната 2025-2026 год. детето ще постъпи в осми клас на Варненска морска гимназия „Св. Н. Чудотворец“ и като негова майка е подала молба-декларация образец по реда на чл.10б от Закона за семейните помощи за деца за получаване на еднократна помощ. Твърди, че неправилно ответната страна е приела, че не са налице предпоставките на чл.3 т.5 от ЗСПД, тъй като членовете на семейството са украински граждани, поради което не може да се ползва правото по чл.10б от ЗСПД, тъй като съгласно чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ чужденците с предоставена времена закрила имат право на социално подпомагане, а семейните помощи са вид социално подпомагане, целящо да подкрепи родителите, отглеждащи деца на територията на Република България. Поради прякото приложение на Конвенцията на ООН за правата на детето, поради противоречие на ЗСПД с Конституцията и основни принципи по ЗЗДет. и ЗСП, както и с чл.39, ал.1 т.4 ЗУБ, моли да бъде прието, че са налице предпоставките на ЗСПД за отпускане на исканата помощ. Моли да бъде отменена обжалваната заповед и да й бъде отпусната исканата помощ, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна-директор на дирекция „Социално подпомагане”- Варна, в писмена молба, оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Счита за законосъобразен обжалвания административен акт и моли жалбата да бъде отхвърлена. Твърди, че правилно е приложен материалния закон. Твърди, че с разпоредбата на чл.3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, като в четири от петте хипотези на чл.3 това право е признато само на българските граждани. Правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано само в разпоредбата на чл.3 т.5 от ЗСПД, която не е налице в случая. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалва се заповед Заповед № ЗСПД/Д-В/17062/25.08.2025г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“-Варна, с която е отказано отпускане на еднократна /месечна помощ за 1 дете по чл.10б, ал.1 ЗСПД.

От представеното заявление-декларация от жалбоподателката до директора на дирекция „Социално подпомагане“- Варна за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл.10б от ЗСПД се установява, че жалбоподателката е поискала отпускане на еднократна помощ за сина си М., като е декларирала, че е гражданка на Украйна и е [семейно положение] за Д. В. С., има едно дете – М. Д. С., гражданин на Украйна. От представена по делото декларация от Н. И. С. се установява, че същата е декларирала, че семейството й се състои от нея, съпругът й Д. В. С. и детето М. Д. С..

От представените по делото удостоверения № 1723/5.09.2025 год. и № 1580/16.07.2025г. от Варненска морска гимназия „Св. Н. Чудотворец“ -гр.Варна се установява, че М. Д. С., родена на [дата]год., е записан в осми б клас като ученик за учебната 2025-2026 год., дневна форма на обучение. От представената регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ********* се установява, че такава закрила е предоставена на Н. С., а от регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ********* се установява, че такава е предоставена и на съпруга й Д. С..

Със заповед №ЗСПД/Д-В/17062/25.08.2025год. директорът на дирекция „Социално подпомагане“-Варна е отказал месечна целева помощ на основание чл.10б ал.1 от ЗСПД -еднократна помощ за ученици, записани в осми на Н. С. за сина й М. С. с мотиви, че членовете на семейството са граждани на Украйна и няма сключен международен договор, в който да е предвидено получаването на този вид помощ, по който Република България да е страна. Посочено е, че еднократната помощ за ученици по чл.10б ЗСПД се отказва на основание чл.3 т.5 ЗСПД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168 АПК, вр.чл.146 от АПК, съдът констатира следното:

Съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, помощите се отпускат със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице по настоящ адрес на лицата или семействата/чл.8 ППЗСП/. Оспорената заповед е издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, видно от заповед № 0301-РД01-0330/15.08.2025г., т.е. от компетентния да се произнесе административен орган.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл.59 от АПК, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

С оспореният акт на жалбоподателката е отказана еднократна помощ за ученик, записан в осми клас на основание чл.10б, ал.1 ЗСПД.

Процедурата за издаване на заповеди, с които се отпускат социални помощи е уредена в чл. 13 от ЗСП и чл. 26 и сл. от ПППЗСП. Подадено е заявление-декларация по образец от нуждаещото се лице-чуждестранен гражданин. Заповедта е издадена в предвидения от закона срок .

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел.

Не се спори и от разпоредбите на чл.2, § 1, букви а/ и в/, вр. § 4, буква б/ от Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. недвусмислено следва, че жалбоподателката и детето й М. - като граждани на Украйна, се ползват с временна закрила съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

Съгласно съображение 16 към Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г., временната закрила, която е най-подходящият инструмент в настоящата ситуация, следва да позволи на разселените лица да се ползват в целия Съюз на хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на закрила.

Според съображение 17 към Решението за изпълнение, същото е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за временна закрила, за които може да се счита, че прилагат Директива 2001/55/ ЕО. Ако държава членка има национална схема, която е по-благоприятна от условията, определени в Директива 2001/55/ЕО, държавата членка следва да може да продължи да я прилага, тъй като посочената директива предвижда държавите членки да могат да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с временна закрила. Ако националната схема обаче е по-неблагоприятна, държавата членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директива 2001/55/ЕО.

Както следва от чл.1 от Директива 2001/55/ЕО, целта й е да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, и за поддържане на баланса между държавите-членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от тоя прием.

Съгласно съображение 12 към Директива 2001/55/ЕО, по същността си минималните стандарти за предоставяне на временна закрила предполагат, че държавите членки разполагат с правомощията за приемане или прилагане на по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила, в случаите на масово навлизане на разселени лица.

Съгласно съображение 15 към Директива 2001/55/ЕО, задълженията на държавите членки по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се с временна закрила, трябва да бъдат справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея.

В съображение 16 към Директивата изрично е посочено, че във връзка с отношението към лицата, ползващи се с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, държавите членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията.

С оглед това задължение, в разпоредбата на чл.3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено, че държавите членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация.

Съгласно чл.12 от Директива 2001/55/ЕО, държавите членки разрешават за срок, непревишаващ срока на временната закрила, на лицата, ползващи се с временна закрила, да се ангажират с намиране на работа или упражняване на свободна професия при спазване на разпоредбите, регулиращи съответната професия, както и на дейности, като образователни възможности за възрастни, професионално обучение и придобиване на практически опит. Поради причини, свързани с политиката по отношение на пазара на труда, държавите-членки могат да предоставят предимство на граждани на Европейския съюз и на граждани от държави, обвързани с Договора за Европейското икономическо пространство, както и на законно пребиваващи на техните територии граждани на трети страни, които получават помощи за безработни. Приложими са общите разпоредби на законодателството в сила, отнасящи се до заплащането на труда, достъпа до системите за социално осигуряване, заетостта или дейностите, свързани с упражняването на свободни професии, както и други условия, свързани със заетостта.

На национално ниво условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, който видно от § 1а ДР ЗУБ, въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета.

Съгласно чл.1, ал.2 ЗУБ, закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Съгласно чл.39, ал.1, т.4 ЗУБ, на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя правото на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл.12 от Директива 2001/55/ЕО - да предоставят на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила, достъп до системите си до социално подпомагане.

В случая спорът е относно това дали подпомагането по ЗСПД, конкретно по чл.10б ЗСПД, попада в обхвата на системата за социално подпомагане, до която лицата, на които е предоставена временна закрила, имат достъп.

Съгласно чл.3, т.5 ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република и България е страна.