Решение № 34 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100505425 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №1539 от 27.01.2024г., постановено по гр.дело №23856/2021г. по описа на СРС, ГО, 182 с-в, е признато за установено по отношение на ответника „Б.Е.Е.“ООД с ЕИК****1, че дължи на ищеца „К.“ЕООД с ЕИК**** сумата от 400 евро- обезщетение по чл. 7, § 1,6. „б“, във вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на полет 8Н5551 от 5.09.2019г. с дестинация БургасЛондон, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 19.01.2021г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед от 27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2892/2021г. на Софийски районен съд, 161 състав.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца 390лв. разноски по исковото и 325 лева разноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Б.Е.Е.“ООД. Жалбоподателят поддържа, че по делото ищецът не е установил наличието на облигационно правоотношение между ответника и цедента, както и че последният се е явил навреме за полета и е бил допуснат до същия.

Първостепенният съд допуснал и процесуално нарушение приемайки за безспорно обстоятелството, че процесният полет не е осъществен. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

С подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като 1 неоснователна. Твърди, че съгласно действащото европейско законодателство и актуалната съдебна практика както на европейските, така и на националните съдилища, не е задължително пътникът да има директен договор с авиопревозвача, а билетът може да бъде закупен и чрез туристическа агенция, включително като част от комплексна туристическа услуга. Относно явяването на пътника за полета твърди, че представянето на бордна карта е достатъчно доказателство и в тежест на авиопревозвача е да докаже, че пътникът не е бил на борда на съответния полет. Оспорва твърденията за допуснати процесуални нарушения.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- потвърдено.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

С определението си от 18.07.2023г. по реда на чл.140 от ГПК съдът е съобщил на страните проекта за доклад, с който е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване няколко факти и обстоятелства, между които разстоянието между началната и крайната точка на процесния полет, сключването на договор за въздушен превоз между праводателя на ищеца и ответника, както и отмяната на полета.

В проведеното първо по делото заседание на 11.09.2023г. след изрично изявление на явилия се процесуален представител на ответника, че няма възражения по доклада, същият е приет за окончателен. Едва след това ответникът е направил оспорване, и то само на факта на отмяна на полета. Сключването на договор за превоз между праводателя на ищеца и ответника, както и явяването на пътника за полета, са оспорени едва с въззивната жалба, поради което са преклудирани.

Не се установява първостепенният съд да е допуснал и каквото и да било процесуално нарушение, както се твърди във въззивната жалба.

2

Твърдението за евентуално мултимодално пътуване е въведено от ответника с отговора на исковата молба и в негова тежест е да установи релевантните факти и обстоятелства с всички позволени от закона доказателствени средства. Ответникът не е направил искания и не е представил доказателства в тази връзка. Освен това, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, под понятието „мултимодално пътуване“ съгласно т.2.2.5 от тълкувателните насоки за регламент 261/2004г., се разбира „повече от един вид транспорт в рамките на един договор за превоз“, тоест наличието на други туристически услуги като нощувки, хранене, посещения на музеи или други мероприятия, не превръщат пътуването в мултимодално.

Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА решение №1539 от

№23856/2021г. по описа на СРС, ГО, 182 с-в.

27.01.2024г., постановено по гр.дело

ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ООД с ЕИК****1 да заплати на „К.“ЕООД с ЕИК**** сумата от 480лв. (четиристотин и осемдесет лева)- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3