Определение № 1204 от 18.11.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1204 гр. София, 17.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20211000601221 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение на Софийски градски съд, НО-32 състав от 22.10.2021 г., постановено по НЧД № 3833/2021 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения Д. Б. Б. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД № 345/2015 г. по описа на ОС-Видин.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адвокат С. Д. И. от САК, упълномощен защитник на лишения от свобода Д. Б. Б., с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се в жалбата, че СГС е посочил като мотив да отхвърли молбата за условно предсрочно освобождаване единствено, че не е изпълнена целта на наказанието, поради това, че не е завършен корекционния процес, като е посочил, че за да обоснове тези си изводи е възприел за доказателства доклада на инспектора по социални дейности и възпитателна работа и становището на началника на затвора. Претендира се обаче, че твърденията в доклада на ИСДВР и в становището на началника на затвора са били оспорени от защитата, като са били посочени конкретни факти и обстоятелства от досието.

В тази връзка се сочи, че в случая вътрешното убеждение следва да се изгради чрез събиране и анализ на доказателствата от затворническото досие, тъй като настоящото производство е наказателно и мнения и становища не могат да заместят, неглижират или суспендират доказателствата, както се претендира да се е получило в настоящото производство.

Излагат се съображения, че нито затворническата администрация, нито прокуратурата не са оборили сочените от защитата обстоятелства, доказващи, че лишеният от свобода Д. Б. Б. със 1 собствени усилия и съзнателен процес на преоценка на поведението е реализирал нееднократни постъпки на емпатия, съпричастност и съдействие като е ангажирал собствени средства за дарения за затворническата общност на сателитна чиния и коаксиален кабел за подобряване на условията на изтърпяване на наказанието и отдалечаване от дехуманизиращото въздействие на социалната изолация. Той е пожелал и да дари собствения си телевизионен приемник на друг лишен от свобода чужденец без близки в България и без помощ от чужбина и без средства. Това са реални постъпки, за които са налице молби в затворническото досие, а не представляват твърдения или мнения.

Заявява се и факта, че след първото дело за УПО в началото на годината Д. Б. Б. си е поставил за цел да изучи българския език, за да може да участва в следващото дело за УПО по-пълноценно и при необходимост сам да пояснява за съда каквито въпроси възникнат, както и да общува с по-широк кръг лица. Претендира се, че това му старание, волята и успеха, който не може да му се отрече, че е постигнат на възраст от 81 години, следва да бъдат съобразени от съда.

Относно посочената от ИСДВР при предходното разглеждане на молбата му УПО липса на инициатива за корекционни дейности подалият жалбата защитник заявява, че в тази връзка самият Д. Б. Б. й е пояснил, че в курсовете се пуши, а той е с тежко белодробно заболяване и не може да издържи в задимено пространство, дори и да иска, а освен това в курсовете другите си разговаряли помежду си и не се научавало нищо.

Изтъква се също, че тези обстоятелства следва да се сумират и с факта, че Д. Б. Б. прекарва времето си преимуществено в килията като чете и гледа телевизия и не участва в нерегламентирани дейности - търговии, интриги и злепоставяне на други лишени от свобода за извличане на изгоди и облекчаване на условията на изтърпяване на наказанието – практики, съществуващи в местата за лишаване от свобода. По този повод се заявява, че инспекторът по социални дейности и възпитателна работа е посочил превратно, че Б. живеел сам и бил социално изолиран, но че точно този инспектор СДВР знае, че Д. Б. Б. е на 81 години с два инсулта, прекарани в МЛС и нелекувани. В тази връзка в жалбата се излагат твърдения, че видно от приложените извадки от здравното досие на Б. затворническата болница дори не разполага с документация за действителното му здравословно състояние, както не са налице и такива за установеното по време на престоя му в МЛС тежко хронично белодробно заболяване-хронична обструктивна белодробна недостатъчност – ХОББ, за което също не са му предписани никакви лекарства. Сочи се също, че Б. страда и от разширени вени на крайниците, което е съпроводено със значителни болки, но че също не са му предписани лекарства, нито е изведен на външен специалист. Във връзка с гореизложеното подалият жалбата защитник изразява несъгласие с извода на СГС, че разпоредбата на чл.70 от НК не указва влошеното здравословно състояние като обстоятелство, обуславящо постановяване на условно предсрочно освобождаване, и че здравословното състояние не представлява доказателство за поправяне на осъдения, поради което позоваването на такива доказателства и обстоятелства в настоящото производство се явява неотносимо. В този ред защитникът излага доводи, че законодателят в чл.439,“а“ от 2

НПК е имал предвид „всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието“ и че очевидно здравословното състояние значително повлиява поведението, поради което не следва този фактор да бъде пренебрегван и неотчитан само защото формално не е посочен от законодателя.

Подалият жалбата защитник счита също, че много напредналата възраст на Д. Б. Б. е изключително по своя характер обстоятелство и че следва да бъде съобразено именно като такова, както и че след като с него не се работи вече 10 години чрез корекционни мероприятия едва ли затворническата администрация ще промени маниера си на работа и отношение занапред, за да постигне целите на чл.36 от НК, относно които твърди, че работи с този лишен от свобода. Изтъква обаче, че в случая доказателствата сочат друго и че с оглед на това очевидно се налага извод, че престоят на този лишен от свобода в мястото за лишаване от свобода занапред едва ли ще доведе до друго освен до достигнатите успехи в превъзпитанието, но че със сигурност ще бъде постигнато допълнително влошаване на физическото и психично здраве на Д. Б. Б. и дехуманизиране, тъй като за него престоят в затвора не може да коригира нищо, но че със сигурност „работи“ в посока на увреждане.

В жалбата се развива и оплакване, че затворническата администрация не е посочила нито едно доказателство в подкрепа на тезата, че въпреки корекционните мероприятия лишеният от свобода не е достигнал достатъчната степен на корекция в поведението и мисленето, докато градският съд все пак стига до извод, че е достигнат напредък. Като по този повод се отправя упрек, че нито пенитенциарните служители, нито СГС не са посочили как и с кои конкретни индивидуални или общи мероприятия е въздействано корекционно върху този лишен от свобода и доколко и на кого се дължи недостигането на достатъчна степен на корекция, както и че не се сочи какъв, според съда, е смисълът на понятието „достатъчен корекционен ефект“.

В жалбата се твърди също, че видно от досието на Д. Б. Б. за девет и половина години престой в МЛС същият не е включен в нито едно корекционно мероприятие-нито индивидуално, нито общо, поради което, според защитника, е трудно да се достигне до логичен отговор на въпроса какъв корекционен ефект се очаква.

Излагат се и доводи, че от Д. Б. се иска корекционен резултат за половината от наказанието ЛОС, но че никой не зачита шестте години до влизане на присъдата в сила, през които с него не са провеждани никакви корекционни мероприятия, въпреки че той е пребивавал в затвора през цялото това време, като оправдаващи липсата на корекционна дейност, която е следвало да се осъществява от пенитенциарните служители с него. Изтъква се, че и през последвалите близо 4 години нищо не се е променило относно включването му в корекционни мероприятия, като се сочи, че няма нито едно доказателства за такова, но че въпреки това от него се искат резултати както ако беше включван в такива. По този повод се прави оплакване, че СГС не е съобразил доказателствата в тази насока, които са били посочени от защитата. Изтъква се, че от приложения по делото Препланиран план на присъдата е видно, че в едногодишния срок на този план е предвиждано провеждането на беседи, както и участие в организирани от администрацията мероприятия, но че нито от 3 доклада на ИСДВР, нито от други документ в досието е видно такова включване и провеждане на беседи да е било проведено. Заявява се, че ако двете проблемни зони, които ИСДВР е посочил, че ще коригира с тези мероприятия, не са коригирани, то очевидно причината е не Д. Б. Б.. Твърди се, че същото се отнася и за останалите проблемни зони, посочени в доклада на ИСДВР, като се сочи, че за тях изобщо липсват данни да са предвиждани каквито и да било корекционни мероприятия. Така, според подалият жалбата защитник, се налага извод за липса на корекционна дейност с лишения от свобода Б., поради което се заявява претенция, че поне от въззивния състав следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.439,б.“а“ ал.3 от НПК, тъй като първоинстанционният съд отказал да я съобрази след съпоставяне на фактите и обстоятелствата от действителността и че дори не е обсъдил дали е относима към фактите.

Прави се и оплакване, че СГС не е събрал доказателства и не е изразил мотиви за това как са били коригирани проблемните зони на жалбоподателя през време на престоя му в МЛС и кой е бил причината корекцията да не се осъществи - дали това е лишеният от свобода или затворническата администрация и кой от тях в каква степен има принос.

Твърди се също, че липсата на корекционна дейност с Д. Б. Б. е компенсирана от системно налагане на наказания и че това е така е видно от доклада на ИСДВР, изброил детайлно и много грижливо всяко, с коя заповед и за какво е налагано, но че е пропуснал да изпълни разпоредбите на закона- а именно чл.100 от ППЗИНЗС вр. чл. 106 от ЗИНЗС, както е пропуснал да се поинтересува как този човек, който стои през цялото време в килията си и се пази от конфликти и рискови ситуации, как е натрупал толкова наказания.

Сочи се, че градският съд не е съобразил нито едно от доказателствата, посочени от защитата, с които са били оборени всички твърдения за наличието на проблемни зони, които твърдения, според защитника, са се оказали неотговарящи на истината.

Отправя се и упрек към първия съд, че не е анализира липсата на:

-препланирани планове на присъдата за всяка една от годините на престой в МЛС;

-нито на текущи доклади-също ежегодни преди всеки нов ППП;

-нито на първоначалния план за изпълнение на присъдата;

-нито на психологически заключения при препланирането на присъдата всяко година;

-нито невключването на този лишен от свобода в индивидуални или общи корекционни програми, насочени към коригирането на всяка една от проблемните зони.

Изтъква се, че по този начин първостепенният съд е постановил своя акт въпреки липсата на доказателства за извършвана корекционна дейност по делото и при липса на посочените документи, което, според защитника, е създало невъзможност да бъде проследен прогреса или регреса в поведението на конкретния лишен от свобода.

Претендира се липса на обективност при постановяването на атакуваното решение, която е обоснована с твърдения, че при постановяването на своя акт СГС се е доверил единствено на мнението на затворническата администрация, която работи с лишения от свобода, и че 4 изтъкнатите от защитата аргументи не са ценени, въпреки наличните за тях доказателства в досието.

Прави се и оплакване, че в случая не са съобразени препоръките, съдържащи се в Резолюция № 76/2 на Комисията към Съвета на Европа, че условно предсрочно освобождаване следва да се дава веднага щом се яви благоприятна прогноза и че генералната превенция не следва да оправдава отказа от условно предсрочно освобождаване. Твърди се, че не са съобразени и констатациите и указанията от проведените на 17.09.2021 г. заседания на Комитета на Министрите към Европейския съд по правата на човека и Конференцията на Българския Хелзинкски Комитет, на които форуми е било отчетено неизпълнение на пилотното решение по делото „Н.-Т. срещу България“ относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в които неизпълнени условия попадат и условията, при които се постановява условно предсрочно освобождаване.