Определение № 474 от 27.10.2022, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Смолян, 27.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ан. Славчева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Крум Гечев като разгледа докладваното от Крум Гечев Въззивно частно гражданско дело № 20225400500312 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 1777/23.08.2022г. от АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, бул.

„Дондуков" № 3, БУЛСТАТ: 121604974, представлявана от изпълнителния директор Смилен Вълов, депозирана чрез процесуалния представител И. Д.а – старши юрисконсулт в Дирекция „Регионална служба по заетостта" - гр.

Пловдив против Определение № 213/03.08.2022г., постановено по гр.д. № 103/2022г. по описа на Районен съд – гр. Мадан, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания първоинстанционен съдебен акт. Сочи се, че първостепенният съд незаконосъобразно е прекратил производството по делото, като е приел, че делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, като не е дал възможност на Агенция по заетостта (ищец по делото) да се запознае с всички факти и доказателства, посочени от ответника относно неподсъдността на делото на Районен съд - гр. Мадан, а само бланкетно е посочил, че е постъпило възражение от ответника относно неподсъдност на делото.

Частният жалбоподател намира, че атакуваният първоинстанционен съдебен акт е неправилен поради това, че същият е немотивиран, тъй като съдът не е изследвал в цялост дали уговорката между страните по т.4.11. от Договор № 616-0143-19-66091 от 01.11.2019 г. за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО е валидна.

1

Предвид гореизложеното, частният жалбоподател настоява атакуваното Определение № 213/03.08.2022г., постановено по гр.д. № 103/2022г. по описа на Районен съд – гр. Мадан да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, а делото да бъде върнато на РС – гр. Мадан за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на сторените по настоящото дело разноски.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от З. Д. К., с адрес: гр. Рудозем, ул.’’Васил Левски” № 1, вх. В, ап. 13, депозиран чрез особения представител – адв. Д.К. от АК – гр. Смолян, със съдебен адрес: гр.Смолян, бул.”България” № 26А.

В отговора на частната жалба се поддържа становище за нейната неоснователност. Излага се, че страните са уговорили местнокомпетентен съд по възникнали спорове по изпълнение на договора да бъде съдът, намиращ се в седалището на възложителя. Съгласно твърденията в исковата молба и представения договор към нея Възложител е „АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА”, със седалище и адрес на управление в гр. София.

Поддържа се, че тази клауза от договора е допустима, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2, изр. 1 от ГПК, доколкото се отнася за имуществен спор, уговорена е в писмен договор между страните и е посочен компетентния съд – съдът, намиращ се в седалището на Възложителя.

Предвид гореизложеното, ответникът по частната жалба настоява атакуваното Определение № 213/03.08.2022г., постановено по гр.д. № 103/2022г. по описа на Районен съд – гр. Мадан да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Окръжен съд – гр. Смолян, като взе предвид изложеното в частната жалба и след като съобрази закона, намери следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Същата се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

При проверка на основателността й, Окръжен съд – гр. Смолян съобрази следното:

Предявеният в пред МРС установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 422 ГПК. Ищецът „АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА” e със седалище и адрес на управление в гр. София. Ответникът по иска е с постоянен адрес в гр. Рудозем, обл. Смолян. С отговора на исковата молба, особеният представител на ответника – адв. К. е направил възражение за местна неподсъдност на делото и е поискал изпращане на делото по подсъдност на Софийски районен съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 4.11. от сключения между страните Договор за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО с № 616-0143-1966091 от 01.11.2019г.

С атакуваното определение МРС е приел, че предявеният иск е подсъден на Софийски районен съд и е изпратил делото по подсъдност на същия, позовавайки се на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК.

2

Определението е законосъобразно и правилно поради следното:

Процесуалните предпоставки, като условия за допустимост на процеса, обуславят допустимостта на същия, а с това правото и задължението на съда да разгледа и разреши по същество възникналия между страните правен спор.

Предпоставките се разграничават на абсолютни и относителни, в зависимост от това дали за тях съдът следи служебно /както е при абсолютнитеподведомственост, процесуална правоспособност, дееспособност и др./, или се вземат предвид само по възражение на страната /при относителните – чл.

19, чл. 105, чл. 117, ал. 2 ГПК и др./.

За да е действителен сключен от страните договор за подсъдност по чл.

117, ал. 2 ГПК, същият следва да е в писмена форма, да се отнася до имуществен спор, какъвто е спорът за оценимо в пари право, спорът да бъде конкретно определен, да е уговорена местна подсъдност и да е посочен компетентният съд, който да разгледа делото съобразно волеизявлението на страните. В настоящия случай, въззивният съдебен състав приема, че тези предпоставки са налице и уговорената в отношеният между страните пророгационна клауза е действителна.

Подсъдността на установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, съобразно константната практика на ВКС, се определя по общите правила на местна подсъдност, но в редица случаи компетентността на иска с правно основание чл. 422 ГПК не съвпада с компетентността на съда по заповедното производство.

Едно от възможните отклонения е при наличие на писмена уговорка между страните по спора, която се съдържа в процесния случай в чл. 4.11 от Договор за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО с № 616-0143-19-66091 от 01.11.2019г. Тази уговорена между страните клауза предвижда всички спорове по Договора да се разглеждат от съда, намиращ се в седалището на възложителя. Клаузата е действителна и дерогира общата местна подсъдност на делото, която би следвало в общия случай да се определи съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 30б от Закона за насърчаване на заетостта, средствата по чл. 30а от ЗНЗ /трудови възнаграждения, допълнителни трудови възнаграждения и др./ се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен директор или упълномощено от него лице и съответното безработно лице, работодател, обучаваща организация и др. В настоящия случай, договорът е сключен от Агенцията по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ – гр.

Смолян /възложител/ и З. Д. К. /обучаем/.

Агенцията по заетостта е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика за реализиране на държавната политика по насърчаване на заетостта, като изпълнява функции, свързани със защитата на пазара на труда, професионалното ориентиране, обучението на възрастни и извършването на посреднически услуги по заетостта. Агенцията е със седалище и адрес на управление в гр. София, от което следва извод, че местокомпетентен да разгледа възникналия между страните правен спор е 3

Софийски районен съд.

Неоснователно се явява изложеното в частната жалба възражение, че не е определен кокретно местокомпетентният съд. Това е така, доколкото страните изрично и безусловно са се съгласили споровете между тях да се разглеждат от съда, намиращ се в седалището на възложителя, като единственият първоинстанционен съд, намиращ се в седалището на възложителя по договора, който следва да разгледа делото съобразно правилата за родовата подсъдност/предвид цената на предявения иск/ е Софийски районен съд.

Ето защо, атакуваното Определение № 213/03.08.2022г., постановено по гр.д. № 103/2022г. по описа на Районен съд – гр. Мадан, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвръдено.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 213/03.08.2022г., постановено по гр.д.

№ 103/2022г. по описа на Районен съд – гр. Мадан като законосъобразно и правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщението на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с т.9в от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ПРАХОВА:

Смятам, че клаузата за договорна подсъдност следва да се тълкува в смисъл, че страните уговарят подсъдност на споровете по изпълнение на договора по седалището на Бюрото по труда, сключило договора от 01.11.2019 г. с оглед управомощаването според разпоредбата на чл. 30б ал. 1 от ЗНЗ. Поради това делото следва се изпрати на Смолянски районен съд.

СЪДИЯ ПРАХОВА:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5