Решение № 366 от 20.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Враца, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500415 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила жалба вх.№28081/17.05.2024г.по описа на ЧСИ И. Ц., от адв.Д. К., като пълномощник на длъжника М. В. И., против отказа на ЧСИ И. Ц., рег.№***, обективиран в разпореждане №1260/08.05.2024г. да прекрати изпълнително дело №2017***0401054 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че по изпълнителното дело е извършвано проучване на имуществото на длъжника, но това проучване не представлява изпълнително действие, което да води до невъзможност за перемиране. Посочва се също, че когато се прави искане за извършване на изпълнителни действия, същите следва да са конкретизирани, а не общи, при което ако се иска налагането на възбрана или запор, то следва да са конкретизирани и техните обекти, за да се предотврати перемпцията. Твърди се също, че описаният „бус“ не съществува от десетки години.

Иска се отмяна на обжалвания отказ и прекратяване на изпълнителното дело.

Препис от жалбата е бил връчен на взискателя „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София, от който е постъпило писмено възражение за неоснователност на жалбата.

Излагат се подробни доводи, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва срока по чл.488, ал.1, т.8 ГПК, като в случая регулярно са подавани множество такива искания. Взискателят се позовава също и на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, като твърди, че за периода от 1

13.03.2020г.до 14.05.2020г. процесуални срокове не са текли и перемпцията следва да бъде удължена с посочения период.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

На основание чл.436, ал.1, изр.2 ГПК ЧСИ Ц. е представила мотиви по обжалвания отказ, в които се поддържа, че жалбата е неоснователна.

След като се запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №2017***0401054 по описа на ЧСИ Ц. и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав приема следното:

Производството по изпълнително дело №2017***0401054 по описа на ЧСИ Ц. е образувано на 01.12.2017г. по молба на „ЕОС Матрикс“ЕООД -гр.София, въз основа на изп.лист от 02.05.2017г., изд.по ч.гр.дело №62/2017г.на РС-Враца, против М. В. И. и имащ за предмет парични вземания на взискателя, произтичащи от договор за кредит.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано проучване на сключените от длъжника трудови договори и налагането на запор върху трудовото му възнаграждение по тях и налагането на запор върху евентуално получаване от длъжника пенсия.

На 03.10.2019г., от взискателя по делото е била депозирана молба с вх.№ 25095/03.10.2019г., с която е поискано да се направи справка в регистър БНБ и справка в НАП, да се наложи запор на новооткритите банкови сметки и трудовото възнаграждение, а в случай, че няма секвестируеми доходи от възнаграждения, пенсии и актуална банкова сметка, да се наложи запор на банковата сметка в „Банка ДСК“ АД.

В условията на евентуалност е поискано насрочването на опис на движими вещи.

На 11.12.2019г. съдебният изпълнител е наложил запор в „Банка ДСК“ АД със запорно съобщение изх. № 25958/11.12.2019г., но на 30.12.2019г. от банката е постъпил отговор, че на името на длъжника няма налични сметки.

На 23.03.2021г. взискателят е депозирал нова молба на налагането на запори върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, но такива не са установени.

Поради установена собственост на длъжника върху МПС, на 29.04.2021 г.

ЧСИ Ц. е наложила запор на МПС Форд Транзит с peг. № ВР *** СВ със запорно съобщение изх. №15817/29.04.2021г.

На 14.12.2021г., е депозирана молба с вх. № 41418/14.12.2021 г., с която е искано да се направи справка в регистър БНБ и справка в НАП, да се наложи запор на новооткритите банкови сметки, трудовото възнаграждение, както и в „Обединена българска банка“ АД.

На 11.02.2022 г., е наложен запор в „Обединена българска банка“ АД със запорно съобщение изх. № 4705/11.02.2022 г.,

На 23.01.2023 г., е депозирана молба с вх. № 3866/23.01.2023 г., с която е искано да се направи справка в регистър БНБ и справка в НАП, да се наложи запор на 2 новооткритите банкови сметки, трудовото възнаграждение, както и в „Алианц Банк България“ АД.

На 13.02.2023г., е наложен запор в „Алианц Банк България“ АД със запорно съобщение изх. № 5874/13.02.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на жалбата е отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, като това действие подлежи на обжалване от длъжника, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. От приложеното на л.87 от делото съобщение е видно, че длъжникът М. И. е уведомен за отказа на 10.05.2024г., като с оглед на това жалбата се явява подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК. При това положение и като отчита наличието на правен интерес у жалбоподателя, настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Регламентираната в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК перемпция представлява законово определеният период за съществуването на правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да предприема принудителни действия срещу длъжника.

Уредбата изхожда от принципа, че висящността на изпълнителния процес се поддържа не служебно, а от взискателя, който трябва да посочва изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Съгласно задължителните указания в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК по тълк. д. № 2/2013 г., реалното извършване на изпълнителни действия /а не само поискването им/ е от значение за прекъсването на давността по чл.

116, буква "в" ЗЗД, но не и за наличието на прекратителното основание по чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. За последното е от значение единствено поискал ли е взискателят прилагането на изпълнителен способ.

В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, т. е. да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа. Ето защо ако взискателят не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, тече давност и когато не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, тъй като:1) осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно); 2) поисканите способи не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е 3 оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

В разглеждания случай първото осъществено изпълнително действие е налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“, което е сторено на 11.12.2019г. Информацията, че така приложения способ не би могъл да бъде успешно осъществен, е постъпила по изпълнителното дело на 30.12.2019г., а до 23.03.2021г., когато взискателят отново е поискал налагането на запори, информация за налични трудови договори или получаване от длъжника пенсии, все още не е била изискана от ЧСИ. Както се посочи, преди изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с молбата си от 23.03.2021г. взискателят е поискал извършването на нови изпълнителни действия и в резултат на извършеното от ЧСИ ново проучване на 29.04.2021г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника. До длъжника е изготвена призовка за принудително изпълнение, изразяващо се в насрочването на опис, оценка и изземване на запорираното МПС на 30.05.2021г., но длъжникът не е открит за връчване на призовката. Последвали са нови запори от 11.02.2022г. и от 13.02.2023г., като всички те са прекъсвали срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Изложеното дава основание да се приеме, че жалбата на длъжника М. И. се явява неоснователна, а обжалваният отказ на ЧСИ Ц. да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен, поради което ще следва да бъде потвърден.

Взискателят не е поискал присъждането на разноски за настоящето производство.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ И. Ц., рег.№***, обективиран в разпореждане №1260 от 08.05.2024г., да прекрати изпълнително дело №2017***0401054 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4