Решение № 164 от 21.05.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. гр. Червен бряг, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело № 20234440101466 по описа за 2023 година

В Районен съд-Червен бряг е постъпила молба подадена от Н. Й. Г., с ЕГН **********, живуща в с. ***, Община Червен бряг, обл. Плевен, ул. „*** против Й. В. М. с ЕГН **********, с адрес: с. *** Община Червен бряг, обл.

Плевен, ул. „***, в която се иска защита с мерките предвидени в Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

В молбата се твърди, че на 06.12.2023 г. след участие в съдебно заседание по гр.д.№ 294/2023 г. по описа на Районен съд Червен бряг на излизане от съдебната зала, Й. В. М. се насочил към молителката със заплахи, че ще я намери и убие. Наложило се да се намеси съдебната охрана и да го изведе от фоайето на съда. В двора на съдебната сграда я чакал сегашния й партньор – ***, към който се насочил Й. М. с реплики колко ще страда с подобна жена до себе си. След като двамата тръгнали, се твърди, че Й. М. пресякъл пътя на молителката с автомобила си и започнал да я заплашва. *** спрял автомобила си от другата страна на улицата. Й. В. М. тръгнал след тях, свалил стъклото на автомобила си и и казал „Ей сега ще поговорим“, извадил малък черен пистолет, насочил го към Н. Й. Г., изричайки заплашителни за живота й думи. Непосредствено след горните събития, *** – баща на *** и свидетел на инцидента, подал сигнал в полицията и на тел. номер 112. В молбата се твърди, че това е вторият път, в които Й. М. заплашва молителката с оръжие. Моли се, съдът за незабавна защита като се изброявят съответните мерки за закрила по ЗЗДН.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН от 11.12.2023 г. за извършено от Й. В. М. домашно насилие спрямо Н. Й. Г.; Решение № 411/21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 680/2019 г. по описа на Районен съд - Червен бряг влязло в сила на 13.12.2019 г.; удостоверения за раждане на 1 двете деца на молителката и ответника - *** Й. В.а и Й. Й. В..

Молителят - редовно призована на основание чл.56, ал.2 ГПК, не се явява и не се представлява.

Ответникът - редовно призован, се явява лично и с адв. И. А., които оспорват молбата. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Н. Й. Г. е била редовно призована за с. заседание проведено на 15.02.2024 г. по настоящото гр. дело. С протоколно определение № 57/15.02.2024 г. по описа на Районен съд-Червен бряг, съдът не е дал ход на делото и е отложил същото за 05.03.2024 г. На 16.02.2024 г. е постъпило копие на молба от Н. Й. Г. за предоставяне на правна помощ без каквито и да било приложени доказателства по нея. С разпореждане №133/20.02.2024 г., Районен съд – Червен бряг е оставил без движение молбата и е указал да молителката да отстрани нередовностите в срок. На 01.03.2024 г., в съда е постъпило копие на декларация по чл.83, ал.2 ГПК. В насроченото съдебно заседание от 05.03.2024 г., Н. Й. Г., редовно призована, не се е явила по делото. С протоколно определение №81/05.03.2024 г., съдът е оставил без движение отново молбата и е указал на молителката да представи доказателства по нея в срок, с указание за последиците от неизпълнението на това. На 25.03.2024 г., е върната призовка в цялост по горното протоколно определение на съда, с данни, че лицето се намира в *** С протоколно определение № 129/03.04.2024 г., съдът е указал на молителката последиците по чл. 40, ал.1 и сл. ГПК., разпоредил е справка от ОД на МВР за задгранични пътувания на Н. Й. Г. и справка за промяна на адреса й. Видно от приложените по делото, постъпили справки, Н. Й. Г. не е променила постоянен и настоящ адрес. От справка вх. № 2371/15.05.2024 г., се установява, че същата е напуснала Р. България на 07.03.2024 г. За насрочено съдебно заседание на 15.05.2024 г., призовката на Н. Й. Г. е върната в цялост с отбелязване, че по данни на кмета на с. ***, същата се намира в *** По силата на чл.56 от ГПК, вр. чл.9 от ГПК и чл.6, ал.1 от ЕКПЧ, както и в съответствие с трайната практика на ВКС, съдът е длъжен да призове страната за първото по делото заседание. Съгласно чл.56, ал.2 от ГПК, след провеждане на едно открито заседание, за което страните са били редовно призовани и при отсрочване на делото за следващо заседание, датата на което е оповестена по време на първото, те не се призовават за второто заседание.

Според изричната повеля на закона, правилото е приложимо само при редовно призоваване на страната за първото съдебно заседание, без значение дали тя е участвала или не на него и, ако датата на следващо е съобщена от съда в това заседание. В конкретния случай, молителката е била редовно призована за първото по делото съдебно заседание, поради което за следващите съдебни заседания, същата съдът третира като редовно призована на основание чл. 56, ал.2 ГПК.

2

Безспорно по делото е, че ответникът е баща на децата и мъж, с който е била във фактическо съжителство преди години Н. Й. Г.. Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес - защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН.

Сезиращата съда молба, се основава на твърдения за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на 06.12.2023 г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.

Същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр.Червен бряг.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

За уважаване на молбата, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо в условията на пълно и главно доказаване молителката да установи действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител действия, квалифицирани като акт на домашно насилие.

Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката.

За доказване твърденията на Н. Г. по делото не са ангажирани гласни доказателства. Съдът е изискал справка от ОЗ „Съдебна охрана“ Плевен и е изслушал служителя свидетел на инцидента в с. заседание, изискан е запис от телефон 112 по случая, както и образуваната по случая в Районна Прокуратура Плевен преписка.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Е. Н. Б., П. Д. И., *** П.в И., ***, Й. Й. В., чиито показания съдът кредитира като логични, непротиворечиви и неоспорени от страните в производството. При кредитиране показанията на Й. Й. В., съдът отчете разпоредбата на чл. 172 ГПК.

От показанията на Е. Н. Б., се установява, че лицето на 06.12.2023 г. е изпълнявало служебните си задължения като съдебна охрана в Районен съдЧервен бряг. На посочената дата, страните са се намирали в сградата на съда.

Свидетелят не е чул ответника да отправя твърдените заплахи към молителката. Е. Н. Б. заявява, че на излизане от съдебната зала, отвртникът се обърнал към молителката с думите, че е лека жена. Веднага след това, Й. М. е бил изведен от сградата на съда и двете страни не са говорили помежду си. Й.

М. е бил облечен с анцунг и същият е бил проверен от охраната на съда за оръжие. Констатирано е, че ответникът не носи такова.

По делото е разпитан още свидетелят П. Д. И.. От показанията му се установява, че лицето е било в сградата на съда на 06.12.2023 г., тъй като е водел дело. Н. Г. и Й. М. излязли от съдебната зала и говорели помежду си нормално. При излизане от съда, на улицата същите са провели нормален разговор, без видим проблем между тях. След това, свидетелят се качил в колата на сина на Й. М. и двамата тръгнали в посока за с. *** пред тях се движел ответникът с неговия личен автомобил. П. Д. И. в съдебно заседание заявява, че е видял покрай ответника да преминава Н. Г., същият намалил 3 скоростта, защото тя му говорела нещо, но не е спирал при нея.

В хода да производството е разпитан свидетелят Й. Й. В., син на страните по делото. От изложеното от лицето, се установява, че на 06.12.2023 г. Й. Й. В. се е намирал в сградата на съда, поради водено от него дело за издръжка срещу майка му. При излизането си от съдебна зала, свидетелят видял, че родителите му се намират във фоайето на съда. Свидетелят категорично заявява, че ответникът не е отправял закани към молителката, същите са разговаряли спокойно. Й. Й. В. и баща му Й. В., се качили в автомобилите си и си тръгнали. Свидетелят е управлявал своя автомобил, в който се е намирал П. И.. Баща му управлявал своето МПС пред него, майка му е стояла на тротоара на улицата и махала с ръце, но ответникът продължил да шофира и не е спирал по пътя, същият не е носил и оръжие в процесния ден.

Свидетелят *** П.в И. излага, че на 06.12.2023 г. е присъствал в сградата на съда. Първоначално лицето е било с Й. М. отвън пред районния съд. По-късно видял страните да излизат от съдебната зала. В съдебно заседание, свидетелят заявява, че не е чул словесни атаки между тях. Пред сградата на съда Н. Г. стояла до кола с английска регистрация. Последната говорела нещо, но *** П.в И. не помни какво, обръщайки се, лицето разбрало, че молителката не говори на него. Й. М. продължил с колата си, намалил, минавайки покрай Н. Г.,тъй като същата ръкомахала, но ответникът не е спирал до нея.Свидетелят дава показания, че не е видял страните да комуникират помежду си в сградата на съда, тъй като е било необходимо да пазят тишина в съда и съдебната охрана не им е позволявала.

По делото е разпита в качеството й на свидетел очевидец ***. От свидетелските й показания се установява, че на 06.12.2023 г. е присъствала в сградата на Районен съд-Червен бряг, тъй като е била прозована за съдебно заседание онзи ден. *** видяла молителката и ответника в съда, но без същите да са се карали пред нея. Заявава, че страните не са си говорели, нито е видяла същите да бъдат в конфронтация навън.

От приетата по делото преписка на Районна Прокуратура-Плевен, се установява, че няма данни за извършено престъпление по чл. 212, ал.2 НПК.

В процесния случай, справката от телефон 112 удостоверява наличието на подаден сигнал, но не и неговото основателно подаване.

По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация, но само ако липсват други доказателства. При наличие на други доказателства в обратен смисъл, декларацията сама по себе си не може да послужи за целите на пълното и главно доказване на твърдените от молителката факти в молбата за извършено домашно психическо насилие от брат й.

Анализирайки съвкупно приетите по делото доказателства, вкл. гласните доказателства, съдът приема, че на посочената дата 06.12.2023 г.

4 ответникът е имал поведение, неприемливо от гледище на общоприетите в обществото норми на поведение, наричайки молителката лека жена. Въпреки това по делото няма данни ответникът да се е обръщал директно към Н. Г. с конкретните обидни и заплашителни думи към нея, описани в приложената декларация. От събраните свидетелски показания, прецени в тяхната съвкупност, категорично бе отхрърлено твърдението на молителката за закана за убийство към нея, както и твърдението за насочен срещу ищцата пистолет.По делото бе разпитан свидетелят Е. Б., изпълняващ длъжността „съдебна охрана“ в Районен съд-Червен бряг, който потвърди пред съда, че ответникът е бил проверен за оръжие и такова не е намерено.Горното обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото проколи за претърсване и изземване на ответника.

Изследвайки отношенията между страните, съдът извежда обоснован извод, че поведението на ответника, дори и да е създало негативни емоции у молителката, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие.