Определение № 978 от 02.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 978 гр. Велико Търново, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500652 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 279 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 14441 от 22.06.2026 г. от ищеца З. С.

М., с ЕГН ********** против разпореждане № 29070 от 11.06.2026 г., постановено по гр. д.

№ 731/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е върната въззивна частната жалба с вх. № 10821 от 13.05.2026 г. от ищеца, срещу определение № 905 от 28.04.2026 г., постановено по делото, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК.

В частната жалба се твърди, че атакуваният съдебен акт е несъстоятелен и тенденциозен, тъй като на жалбоподателя били отказани правна помощ и освобождаване от внасяне на държавна такса. Жалбоподателят моли въззивния съд да се произнесе по частната му жалба във вр. с определение № 905 от 28.04.2026 г., постановено по делото.

Окръжен съд Велико Търново, като разгледа частната жалба, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 731/2026 год. по описа на Районен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявен от З. С. М. против Районен съд Русе, иск с правно основание по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева обезщетение за твърдени причинени му неимуществени вреди в резултат на постановен съдебен акт- протоколно определение от 26.11.2025 г., постановено по НОХД № 709/2025 г. по описа на Районен съд Русе.

С разпореждане № 1156 от 19.03.2026 г. постановено в производство по реда на чл.

129, ал. 3 ГПК съдът е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, в частност на това по чл. 128, т. 2 ГПК- не е приложен документ за внесена дължима държавна такса. С посочения съдебен акт, поради констатираната нередовност на исковата молба същата е оставена без движение като нередовна, с указания ищецът в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да внесе по сметка на Районен съд Велико Търново дължимата за производството държавна такса в размер на 204.52 евро, като и в същия срок да представи доказателства по делото за плащането й. Ищецът е предупреден и за последиците при неотстраняване на нередовностите срок.

В срока за отстраняване на констатираната нередовност с разпореждане № 1156 от 1

19.03.2026 г. по делото е постъпила молба с вх. № 7137 от 31.03.2026 г. от ищеца М. с искане за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса по делото и за предоставяне на правна помощ, с приложена декларация към нея от 30.03.2026 г. По повод молба с вх. № 7137 от 31.03.2026 г. с разпореждане № 1522 от 03.04.2026 г. на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние с посочване на доходите на съпругата на ищеца, източника им, ведно с доказателства, удостоверяващи декларираните данни.

По делото, в срок, във връзка с указанията на съда, обективирани в разпореждане № 1522 от 03.04.2026 г. е депозирано възражение с вх. № 9300 от 24.04.2026 г., като съдебният състав е намерил, че указанията му, касателно представяне на изисканите документи не са изпълнени. Преценявайки наличните по делото доказателства за това съдът е приел, че исканията на ищеца с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 95, ал.1 ГПК са неоснователни, като доказателствено необезпечени, поради което с определение № 905 от 28.04.2026 г. е оставил без уважение молбата на З. М. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото и за предоставяне на правна помощ. Във връзка с определение № 905 от 28.04.2026 г. постановено по делото е постъпила, в срок, въззивна частна жалба с вх. № 10821 от 13.03.2026 г. с искане за отмяна на съдебния акт.

С разпореждане № 2313 от 13.05.2026 г. въззивна частна жалба с вх. № 10821 от 13.03.2026 г., против определение № 905 от 28.04.2026 г., постановено по делото, е оставена без движение, тъй като е прието, че не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК – не е приложен документ за внесена държавна такса, в размер на 7.67 евро, по сметка на Окръжен съд Велико Търново. Указано е на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Окръжен съд Велико Търново държавна такса съответно в размер на 7.67 евро, като и в същия срок да представи доказателства по делото за плащането й. Частният жалбоподателя е предупреден и за последиците при неотстраняване на нередовностите срок, а именно че частната жалба ще бъде върната като нередовна.

В дадения срок молителя не е изпълнил указанията на съда.

С обжалваното разпореждане № 29070 от 11.06.2026 г., постановено по гр. д. № 731/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново е върната въззивна частната жалба с вх.

№ 10821 от 13.05.2026 г. на ищеца З. М. против определение № 905 от 28.04.2026 г., постановено по делото, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК.

Съдът е мотивирал връщането с обстоятелството, че с разпореждане № 2313 от 13.05.2026 г. по подадената от З. С. М. частна жалба против определение № 905 от 28.04.2026 година е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от получаването на съобщението за това да отстрани допуснатите нередовности, както и че на жалбоподателя са указани и последиците от неизпълнение на дадените указания, като съобщението за това е връчено лично на жалбоподателя на 28.05.2023 година, но въпреки това в дадения от съда срок и към момент на постановяване на съдебния акт указанията не са изпълнени- констатираните нередовности не са отстранени.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба с вх. № 14441 от 22.06.2026 г. от ищеца З. С. М. е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт /ТР № 1/17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/.

Разгледана по същество частната жалба е основателна. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно.

Константна и непротиворечива е практиката на върховната съдебна инстанция, приемаща, че макар и съдът да е орган, натоварен със събирането на държавните такси в полза на бюджета, водеща остава неговата функция да правораздава и да гарантира ефективен достъп до съдебна защита. Предвид изложеното разпоредбите, касателно 2 държавните такси, следва да се прилагат по начин, който осигурява реалното упражняване на правото по чл. 83, ал. 2 ГПК от лица в затруднено материално положение, в този смисъл поставянето на условие за предварително заплащане на държавна такса при обжалване на отказ за освобождаване би могло да накърни това. В посочения смисъл- определение № 295/14.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2652/2017 г., III г. о, определение № 453/27.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2829/2020 г., III г., определение № 18/11.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2579/2021 г., II т. о. и др.

С оглед изложените съображения и до окончателното разрешаване на въпроса дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса- въпрос, който е предмет на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК - нито един съд, администриращ частни жалби, не следва да изисква предварително внасяне на такава такса, тъй като обратното би довело до неоправдано затрудняване на правото на защита и до многократно произнасяне по идентични въпроси в различни инстанции. Поради изложеното атакуваният съдебен актразпореждане № 2970 от 11.06.2026 г. следва да бъде отменен.

Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране на въззивна частна жалба с вх. № 10821 от 13.05.2026 г. срещу определение № 905 от 28.04.2026 г., постановено по гр. д. № 731/2026 год. по описа на Районен съд Велико Търново, с оглед необходимостта да се осъществи свързаност между делата в ЕИСС.

Мотивиран от изложеното Окръжен съд Велико Търново, първи въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2970 от 11.06.2026 г., постановено по гр. д. № 731/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е върната въззивна частната жалба с вх. № № 10821 от 13.05.2026 г. от ищеца З. С. М., срещу определение № 905 от 28.04.2026 г., постановено по делото, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ВРЪЩА делото на Районен съд Велико Търново за администриране на въззивна частна жалба с вх. № 10821 от 13.05.2026 г. срещу определение № 905 от 28.04.2026 г., постановено по гр. д. № 731/2026 год. по описа на Районен съд Велико Търново, с оглед необходимостта да се осъществи електронна свързаност по делата в ЕИСС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3