Решение № 319 от 14.04.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 311/2023
- Вид
- Решение № 319
- Подписан
- 14.04.2023
- В сила
- 11.05.2023
- Състав
- МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 319 гр. Бургас, 14.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120200311 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Р.Р., против наказателно постановление № 645562-F644307/05.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 179 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се намира, че е незаконосъобразно. Счита, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН и случаят следва да се квалифицира като маловажен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, депозира становище, с което моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт К., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че жалбоподателят е допуснал нарушение, за което е санкциониран и наказанието е определено съобразно чл. 27 ЗАНН, поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от легитимирано лице, което обстоятелство не се оспорва от наказващия орган, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира следното:
При извършена проверка от инспектор по приходите св. Н. Д. се установило, че „***“ ЕООД, което е лице регистрирано по ЗДДС на 06.08.2019г., не подало в предвидените в чл.
125, ал. 5 ЗДДС срокове справка декларация за данъчен период за месец ноември 2021г., която следвало да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, а именно не била подадена в срок до 14.12.2021г. Нарушението е констатирано в 1 дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас, офис Бургас, с адрес: ул. „Александровска“ № 26, ет. 1, след изтичане на последния възможен срок за подаване – 14.12.2021г. Изпратена е покана до „***“ ЕООД с № 314-1/21.01.2022г. за явяване в ТД на НАП Бургас за съставяне на АУАН за ненавременно подаване на декларация, като в указания срок не се явил представител на дружеството и АУАН е съставен на 28.02.2022г. основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
АУАН е връчен на представляващ дружеството Н.Р. на 17.05.2022г. като е депозирано писмено възражение, с което не се спори, че нарушение е било извършено, но се сочи на липса на знание, че трябва да се подаде декларация и дружеството било с прекратена дейност, поради което приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено на 05.07.2022г. като АНО е възприел фактите, описани в АУАН и е връчен съгласно обратна разписка на 16.12.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП).
Нарушението е установено след изтичане на срока за подаване на декларация за месец ноември 2021г., АУАН е съставен на 28.02.2022г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а НП е издадено на 05.07.2022г., т.е. в установения от закона шестмесечен срок от съставянето на АУАН.
Настоящият състав намира, че са спазени процесуалните правила.
Не е спорно, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС от 06.08.2019г. като съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл.
159б. Нормата на чл.125, ал.1 ЗДДС вменява задължение за регистрираното лице за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри.
Съгласно чл.125, ал.5 ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал.5, в случая до 14.12.2021 год., което не е сторено в настоящия случай от дружеството - жалбоподател.
За неизпълнението на това задължение от страна на регистрирани по ЗДДС юридически лица, в чл.179 ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция от 500 до 10 000 лева.
Със своето бездействие „***“ ЕООД не е изпълнило установеното в закона задължение. Законът не поставя изискване дали се осъществява дейност или не, т.е. няма значение дали субектът осъществява стопанска дейност. Необходимото и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на изискуемите по ЗДДС документи е, лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено към момента на отчетния период.
Следва да се има предвид и че съгласно чл.125, ал.4 ЗДДС справка-декларация по 125, ал.1 ЗДДС се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.
С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, конкретното нарушение не би могло да бъде 2 квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Действително изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС, но в случая не са налице данни за такива смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят извод, че нарушението е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид и че е маловажно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН . Липсата на вредни последици от извършването е ирелевантно за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.
Анализът на разпоредбите на чл.125 и на ч л . 1 7 9 ЗДДС налага извода, че в разглеждания случай административното нарушение е формално и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с други случаи на административно нарушение от този вид.
Подаването на справката - декларация по ЗДДС за месец ноември 2021г. към датата на съставяне на АУАН и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, не могат да обусловят квалифицирането на административното нарушение като маловажно. Взето е от наказващия орган като смекчаващо обстоятелство това, че са декларирани нулеви стойности и че декларация все пак е била подадена, поради което и имуществената санкция е наложена на дружеството в минимално предвидения в чл.179 ЗДДС размер от 500.00 лева.
По тези съображения НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 645562-F644307/05.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Р.Р. за нарушение на чл.125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3