Определение № 750 от 31.08.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 750 гр. Перник, 31.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500572 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274-279, вр. чл.633, вр. чл.631, ал.1, вр. чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е. И. В., ЕГН **********, чрез адвокат А.

Д. от САК срещу определение № 2420 / 27.07.2023 г. , постановено по гр.д.№ 20231720102881, по описа за 2023 на РС- Перник , с което е спряно производството по делото на основание чл. 633, вр.чл. 631, ал. 1, изр. 1, вр.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като жалбоподателя счита, че не са налице основанията за спиране, тъй като спорът не се явява преюдициален спрямо настоящия, поради което не би имало значение за решаването му.

Жалбоподателя моли определението като неправилно да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски, съобразно приложен списък.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез старши юрисконсулт Е.В., с която се излагат съображения за оставянето й без уважение от въззивния съд. Развива подробни съображения в тази насока, като обосновава, че предмета на настоящия правен спор е идентичен с казуса на преюдициалното запитване от СРС. Позовава се на съдебна практика по сходни казуси, обсъдени в о пределение №138/21.03.2019 г., по ч.гр.д. 631/2019г. на IV-то ГО на ВКС, в което е прието, че „разпоредбата на чл.628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото“, както и в определение № 262/11,08.2020 г., по ч.т.д. 844/2020 г., на ВКС, ТК, 1-во отделение, съгласно което „когато по дело пред национален съд се поставят същите въпроси, за чието правилно 1 разрешаване е необходимо тълкуване на разпоредби на правото на ЕС, вторият съд не е нужно да отправя ново преюдициално запитване, а следва да спре производството пред себе си на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1 ГПК.“ Счита искането на частния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски по настоящото производство съгл.чл.81 от ГПК за неоснователно, позовавайки се на определение на ВКС № 3 от 10.01.2022 година, постановено по гр.д.№ 1233/2021 г., ІІ г.о., че дори в случай на уважаване от въззивния съд на частната жалба, разноските за същата следва да се присъдят от първоинстанционния съд в случай на уважаване на иска по съществото на правния спор. Не претендира разноски.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните доказателства, установи следното от фактическа страна:

ПРС е бил сезиран по искова молба, с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД от Е. И. В., ЕГН **********, *** срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, като с молба от 18.07.2023 година (съдържаща се както в ЕИСС, така и на лист 96-97 от делото на ПРС, противно на изложеното в частната жалба) ответникът е поискал спиране производството по гр.дело № 2881 / 2023 г., по описа на ПРС , на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК , тъй като пред друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на настоящото дело.

С определение № 31449 от 21.11.2022 на СРС по гр.дело № 20221110124262 от 2022 г. на 27 състав е спряно производството по делото и е отправено преюдициално запитване на осн. чл.267 пар.1 ДФЕС до Съда на ЕС по преюдициални въпроси, по които решението на Съда на ЕС ще бъде от значение за правилното решаване на настоящето дело.

Поради това, ПРС е приел, че производството по настоящето дело следва да се спре, на осн. чл.229,1 т.4 ГПК до произнасянето с решение на решаващия съд по дело № С-714/ 2022 по описа на Съда на ЕС по преюдициално запитване на СРС с Определение № 31449 от 21.11.2022 на СРС по гр.дело № 20221110124262 от 2022г. на 27 състав.

От СРС е било отправено преюдициално запитване до СЕО и е образувано дело № С-714/2022 г., по описа на СЕО, което касае неправилното посочване на ГПР дали води до недействителност на договора за кредит съобразно националното право на Република България и дали санкцията нищожност на договора за кредит, при която се връща само чистата сума на кредита, е пропорционална за случаите, в които договора за кредит не съдържа точно посочване на ГПР.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните доказателства, възприе следните правни изводи:

ПРС е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.55 ал.1, 2 предл.І от ЗЗД, предявена от Е. И. В., ЕГН **********, ***, чрез адвокат Д. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7403,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на сумата, въз основа на недействителни договори за потребителски кредит и поръчителство за него, поради нарушение на разпоредбите на чл.23 от ЗПК.

Междувременно, от СРС е отправено преюдициално запитване до СЕС и е образувано дело № С-714/2022 г., по описа на СЕС, което касае неправилното посочване на ГПР дали води до недействителност на договора за кредит съобразно националното право на РБългария и дали санкцията нищожност на договора за кредит, при която се връща само чистата сума на кредита, е пропорционална за случаите, в които договора за кредит не съдържа точно посочване на ГПР.

Производството по делото е било спряно на основание чл. 631 от ГПК, като самото определение за спиране не подлежи на обжалване, тъй като направеното преюдициално запитване касае всички съдилища и институции в страната и същите са длъжни да се съобразяват с него.

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд , по предложение ръководителите на Търговската и Гражданската колегии бе образувано Тълкувателно дело № 2/2022 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на двете колегии (ОСГТК) по въпроса:

„Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен или въззивен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд?“

Произнасянето на ОСГТК с тълкувателно решение по този въпрос се е наложило поради наличието на противоречива практика на състави на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд.

Според нормата на чл. 631, ал. 1 от ГПК с отправянето на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) съдът спира производството по делото, като определението не подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Едни състави приемат, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК е приложима само спрямо делото, по което е отправено запитване. Дори правният въпрос, с който е сезиран СЕС, да е обуславящ изхода на спора и по други дела, производствата по тях не подлежат на спиране поради необхващането им от хипотезите на чл. 631, ал. 1 от ГПК и чл. 229, ал. 1 от ГПК.

Други състави приемат, че ако правния въпрос, с който е сезиран СЕС, е обуславящ изхода на спора и по друго дело, производството по него подлежи на спиране. Някои квалифицират определението за спиране по чл. 631, ал. 1 от ГПК, а други – по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Спирайки производството по делото, те постановяват преграждащо определение, срещу което постъпват частни жалби. По отношение на тях възниква допълнително противоречие, тъй като съставите, квалифициращи 3 определението по чл. 631, ал. 1 от ГПК, разпореждат връщането им поради необжалваемост, а тези, които квалифицират определението като такова по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, администрират движението на частните жалби.

Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, в съдебно заседание на 17.05.2023 г. е отклонило искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 1/2022 г. по описа на ВКС по въпроса: "Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд. "

При извършената служебна справка, ПОС установи, че действително е образувано дело с № С-714/22, по описа на Съда на Европейския съюз, по отправеното преюдициално запитване от СРС от 22.11.2022 г. за въпросите:

Следва ли чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, като такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски, представляват част от годишния процент на разходите по кредита?; -Следва ли чл. 10, параграф 2 б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишния процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си правило, предвидени за непосочване на годишния процент на разходите в договор за потребителски кредит?; - Следва ли чл. 22, параграф 4 на Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция за нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?; - Член 6, параграф 1 и чл. 7 параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът за ефективност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в случаите на 1) частично уважаване на претенция за недължимостта на суми в следствие на установяване на неравноправен характер на договорна клауза 2) практическата невъзможност или прекомерна трудност в упражняване на правата на потребителите по конкретизиране на размера на претенцията; 3) във всички случаи, когато е налице неравноправна клауза, включително в случаите, когато наличието на неравноправна клауза не се отразява пряко на размера на претенцията на кредитора изцяло или частично или не е свързана пряко с предмета на делото.

Съдът като взе предвид, че предявеният иск е за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника и за връщане на недължими суми по него, както и приложимите по казуса ЗЗП и ЗПК счита, че отговорите на въпросите по преюдициалното запитване до СЕС са относими категорично към предмета на настоящото дело. Освен това, съгласно чл. 633 от ГПК решението на СЕС по отправено преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е 4 отправил запитването, но и за всички съдилища и учреждения в Република България.

Предстоящото произнасяне по реда на чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 и следващите от ЗПК по същество обосновава именно извода за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Видно от депозираните от страна на ищцата доказателства и при извършената служебна справка съдът установява, че действително е образувано дело с № С-714/22, по описа на Съда на Европейския съюз, по отправеното преюдициално запитване от СРС от 22.11.2022 г. за горепосочените въпроси.

Настоящият съдебен състав счита обаче, че определението на ПРС, с което е спрял висящото пред него съдебно производство, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване по друго дело от СРС, не подлежи на обжалване.

Решаващата преценка на съда за приложимата касателно спора материално-правна норма от правото на ЕС или акт на СЕС попада в обхвата и компетентността на съответния съд. Проверката за правилността на преценката на съда, постановил спиране и за относимост на нормите на правото на ЕС към предмета на спора, както и дали инстанционната преценка по отправеното от друг съд преюдициално запитване е от съществено значение за произнасянето по същество по конкретния спор се явява необходимо за разрешаване на спорните въпроси по изясняване на относимите по делото факти и обстоятелства, които биха представлявали неоправдана намеса при формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил спирането, за да изчака и приложи относимите факти и изводи от преюдициалното заключение по казуса от СЕС.