Определение № 477 от 04.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Пазарджик, 04.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20225200100255 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 277/20.07.2023 г., с което частично са уважени, респ. отхвърлени претенциите на Адвокатско дружество „Стойков, К. и Шопска“, БУЛСТАТ 177161412, против В. Т. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Ш.“ №, по реда на чл. 422 ГПК, като е признато за установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника в размер на 59 574,70 лева, представляваща остатък от възнаграждение по договор от 18.01.2018 г.; на мораторна лихва по чл.86 ЗЗД в размер на 2681,08 лева за периода от крайната дата на изплащане на обезщетението 21.09.2021 г. до 1.03.2022г., както и законна лихва, считано от 02.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №107/4.03.2022 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№321/2022 г. на РС-Пещера, като са отхвърлени исковете за разликата над сумата от 59574,70 лева до претендирания размер от 63007.53 лева и мораторната лихва за размера над 2681.08 лева до претендирания размер от 2835.57 лева, като неоснователни. Отхвърлен е като неоснователен и предявеният насрещен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 36 877 лева.

С решението е разпределена отговорността за разноските между страните, като ответника е осъден да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от претенциите в производството по издадената заповед за изпълнение в размер на 3359.22 лева, както и разноски в исковото производство в размер на 8267.53 лева; а ищеца - съответно да заплати такива на К. съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 289.61 лева.

Съдът е сезиран с молба по чл. 248, ал.1 от ГПК с вх. № 7226/16.08.2023 г. от ответника В. К., чрез пълномощника му адв. С. Б., съдържаща искане за изменение на решението. Изложени са съображения, че в последното о.с.з. по делото на 20.06.2023 г. молителят направил възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адв. хонорар в исковото и в заповедното производство, по което съдът не се произнесъл, в т.ч. съобразявайки и извършеното изменение на иска чрез намаляването му от 84054,86 лв. на 63007,53 лв.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор, в който се аргументира тезата за неоснователност на искането. Сочи се, че в случая не били налице предпоставките за намаляване на адв.възнаграждение при условията на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като същото било 1 съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Акцентира се и че описаните в молбата суми касаели глобалната сума на присъдените разноски в заповедното и исковото производство, без обаче да се сочи конкретния размер на оспореното адв.възнаграждение, поради което искането било неоснователно. Излагат се съображения.

Съдът намира, че искането по чл.248 от ГПК, е направено в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.

Констатира се, че действително от страна на ответника в последното о.с.з. по делото е направено възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адв. хонорар, по повод на което съдът не се е произнесъл с крайния си акт.

Съдът намира направеното искане по чл.248 от ГПК за неоснователно.

Преди всичко и по повод съображенията в молбата, че съдът не бил взел предвид намалената цена на претенцията следва да се посочи, че съобразявайки изхода на спора, съдът е разпределил отговорността за разноските между страните пред настоящата инстанция, като е взел за основа при изчислението им именно предявения общ размер на претенцията от 66 843,10 лв. (в т.ч. намалената цена на иска за главницата от 63 007,53 лв. и 2835,57 лв. - лихва), който е бил съпоставен с уважената част на исковете, и на тази база са определени по съразмерност дължимите разноски по делото.

По повод възражението по чл.78, ал.5 ГПК :

Направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждение, не следва да бъде уважено. В случая претендираните от ищеца размери на заплатените адв. възнаграждения в заповедното и исковото производство са съответно 1850 лв. и 6650 лв. Същите са посочени и в представения списък по чл.80 от ГПК (стр.413), инкорпориращ описание на сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 3606,75 лв. (адв. възнаграждение 1850 лв. и ДТ-1756,73 лв.) и отделно общо 8876,73 лв. – разноски за исковото производство (ДТ – 1756,53 лв.; адв. възнаграждение - 6650 лв., съгласно разписка от 16.01.2023 г., както и депозит за СИЕ в размер на 220 лв. + 250 лв.). По делото са представени доказателства за реалното плащане на посочените разходи.

Съгласно разпоредбите на чл.7, ал.7 и чл.7, ал.2 от НМРАВ дължимите хонорари в заповедното производство и исковото производство се определят отделно – за заповедното на базата на 1/2 от стойностите на претендираните суми, а в исковото производство – в пълен размер съобразно интереса на страната. В съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 във от НМРАВ (в приложимата актуална редакция на нормата съгласно ДВ бр.88 от 4.11.2022 г.) минималният размер на възнаграждението в исковото производство възлиза на 5690,69 лв. (2650 лв. + 3040,60 лв.). За определяне минималната стойност на хонорара в заповедното производство в случая е била приложима редакцията на нормата чл.7, ал.7 във вр. ал.2 от НМРАВ преди изменението с ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г., поради което същия възлиза в размер на 1210,11 лв.

В случая обаче, според съда, заявените с ИМ претенции в производството по чл.422 от ГПК относно установяване съществуването на вземанията, за които ответникът е депозирал възразил по реда на чл. 414 ГПК, в т.ч. и наведените от последния възражения в исковото производство, отделно и с оглед предявения насрещен иск, очертават една доста висока правна и фактическа сложност на спора. В разглеждания казус е привлечено участието на трето лице-помагач, проведени са общо 5 открити съдебни заседания, в хода на които са извършени редица процесуални действия (разпит на свидетели; изслушване на експертиза; открито е производство по реда на чл.193 ГПК; разкриване на банкова тайна и т.н.). Затова и в конкретния казус не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като крайната преценка на съда е, че заплатените от ищеца адв.възнаграждения се явяват напълно адекватни за обема на предоставеното процесуално представителство, 2 защита и съдействие по конкретното дело, а отделно заплатените от ищеца суми за тях не надвишават значително минималните стойности по НМРАВ, поради което и не следва да бъдат редуцирани въпреки направеното възражение за прекомерност.

Ето защо и съобразявайки всички релевантните обстоятелства във връзка с произнасянето по реда на чл.248 ГПК, съдът намира, че не са налице основания за ревизия на постановеният краен акт в частта му за разноските, поради което и искането следва да се остави без уважение.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Пазарджишкия окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №7226/16.08.2023 г. от ответника В. Т. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. Б., съдържаща искане по реда на чл.248 от ГПК, за изменение на Решение №277/20.07.2023 г., постановено по гр.д. № 255/2022 г. по описа на ПзОС, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

3