Протоколно определение № 48 от 30.01.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 56/2025
- Вид
- Протоколно определение № 48
- Подписан
- 30.01.2025
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Магдалина Стефанова Иванова, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 7 - ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 7 - ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 48 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:
Магдалина Ст. И.нова
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова и прокурора Андрея Ат. Атанасов
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. И.нова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600056 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА - обвиняема И. Д. А. се явява лично, доведена от Ареста – П., и с адв. И. Х., назначена от по-рано за неин служебен за6щитник.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем А. К. А. се явява лично, доведен от Ареста – П., и с адв. Е. Н., назначена от по-рано за негов служебен защитник.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМАТА А.: Да се гледа делото.
Адв.Н.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Да се гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
Адв.Х.: Поддържам частната жалбата. Нямам искания за отводи. Представям писмени доказателства относно децата, които са настанени при подзащитната ми, а именно три Заповеди на Агенция за социално подпомагане за настаняване на деца, които те отглеждат и епикриза за М. А..
ОБВИНЯЕМАТА А.: Нямам искания за отводи. Съгласна съм тези документи, които представи адвокатката, да се приемат.
Адв.Н.: Поддържам частната жалбата. Нямам искания за отводи. Относно 1 доказателствени искания, да се приемат доказателствата, представени от колежката.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Нямам искания за отводи. Да се приемат доказателствата и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства. Да се приемат представените заповеди.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото днес представените от защитника на обв. А. три броя заповеди от Агенция за социално подпомагане, съответно № *** г., № ***. и № ***., с които в семейството на И. Д. А., с посочен постоянен адрес, са настанени децата, съответно А. Р. А., С. Р. А. и Н. Р. А., както и епикриза от кардиологично отделение при МБАЛ „***“ - П. на М. А., след което с оглед становището на страните следва да бъда даден ход на съдебните прения.
С оглед на изложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото посочените по-горе документи.
Прочетоха се същите.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.Х.: Уважаеми апелативни съдии, както съм изложила в жалбата си, считам, че към този момент и към този етап на разследването не може по безспорен начин да се установи извършителството на деянието, по което е привлечена като обвиняема моята подзащитна.
На следващо място, за престъплението, за което е привлечена като обвиняем, се предвижда по-малко от десет години лишаване от свобода. Същата има постоянен адрес, не се е укрИ.ла, не е оказвала съпротИ. при извършване на разследването.
Дори и да сметнете, че са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НК при определяне на мярката за неотклонение, моля да вземете предвид обстоятелството, че има деца, от които едното е под тригодишна възраст, които са поверени да се грижи за тях, и моля да бъде определена по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“.
Но, ако все пак съдът прецени, че за същата следва да бъде определена такава, моля същата да бъде заменена с мярката „домашен арест“, която при настоящата очертана фактическа обстановка би била адекватна.
ОБВИНЯЕМАТА А. /за лична защита/: Съгласна съм с казаното от адвокатката ми.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, аз също считам, че към момента трите кумулативни предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не са налице.
На първо място считам, че работната теза за разпространение на наркотици не би следвало да е разпространение, защото и двамата обвиняеми са употребявали интензивно наркотични вещества и са ги държали най-вече за техни цели, независимо от това, че свидетелите са казали нещо друго.
На второ място считам, че на този етап не са събрани, тъй като разследването е в началната си фаза, не са събрани достатъчно доказателства за авторството на престъплението. Не считам също така, че те биха затруднили по някакъв начин разследването и биха го осуетили, защото ако освен тези деца, те имат и болна жена, за която се грижат и именно А. се грижи за прехраната на семейството.
2
Така че считам, че една по-лека мярка, каквато е домашен арест, също би допринесла за целите на наказателното производство и не би осуетила разследването.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. А. /за лична защита/: СъглА. съм с казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам и двете жалби за неоснователни предвид изложените от първоинстнационния съд мотиви към определението, което се атакува пред вас.
Налице са законовите изисквания за постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и те са аналогични спрямо двамата обвиняеми.
Налице е тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба, а именно разпространение на наркотични вещества.
Що се касае за обоснованото предположение, това, което заяви колегата от защитата – че независимо от свидетелските показания нямало основание да се предположи, че има достатъчно данни, аз считам, че е точно обратното и се солидаризирам с мнението на първоинстнационния съд. Напротив, налице са множество данни, като започнем от свидетелските показания, разпознаванията, иззетите ВД и протоколите за претърсване и изземване. Иззетите наркотични вещества са били разфасовани в 32 пакетчета, което сочи, че те не са за лична употреба, а са точно за продажба, както и свидетелите обясняват - от прозорчето на техния дом, където те живеят са ги подавали на свидетелите. Относно обоснованото предположение също искам да кажа, че то се подкрепя и от свидетелските показания на жената, която е майка на А., както и показанията на А., касаещи отношението на А. към наркотичните вещества, а също и показанията на свидетелите, които казват, че са закупували и от двамата наркотични вещества.
Що се отнася за опасността да се укрият и да извършат други престъпления, на първо място да се коментира съдимостта на двамата обвиняеми. И двамата са осъждани по осем пъти, като А. преимуществено за престъпления против собствеността, а А. последните два пъти за деяния, свързани с наркотични вещества.
От друга страна, при задържането им са оказали съпротива на полицейските служители.
Що се отнася до представените доказателства за отглеждането на деца, за мен е озадачаващ факт, че са им предоставени за отглеждане деца. Къде са гледали социалните служби, когато са ги настанили при тях предвид предишните им осъждания?! Предоставят деца на хора, които нямат доходи и виждаме как се издържат. От друга страна считам, че точно на тези хора не трябва да се предоставят деца за възпитание и отглеждане. Що се отнася до представената епикриза на свид. М.А., която е майка на А., същата сочи само за преглед в здравно заведение, но не и системност на някакво заболяване.
Предлагам ви да потвърдите определението, което се атакува.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
ОБВИНЯЕМАТА И. А.: Искам домашен арест. Искам при децата си. Не знам кой ги взе, кой ги гледа. Най-малкият няма и три години.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. А.: И аз съм същия.
Съдът, след тайно съвещание, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 – ал. 8 НПК.
С протоколно определение № 143 от 24.01.2025 г., постановено по ЧНД № 208/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо всеки от обвиняемите по ДП № 34/2025 г. по описа на VІ РУ при ОД на 3
МВР – П. И. Д. А. и А. К. А..
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. И. Х., в качеството й на служебен защитник на обвиняемата И. Д. А., с оплакване за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваното определение да бъде изменено, като спрямо обвиняемата А. да бъде взета мярка за неотклонение по-лека от „задържане под стража“.
Срещу така постановеното определение е постъпила и частна жалба от адв. Е.