Решение № 219 от 28.05.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Червен бряг, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20264440100142 по описа за 2026 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.2, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ В РС – Червен бряг е постъпила искова молба с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ С. Й. П., с ЕГН ********** от гр. Ч********* против Прокуратурата на Република България, гр. София, ул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор, в която твърди, че срещу него Районна прокуратура – Плевен била образувала бързо производство № 3523/2025 г. по описа на същата за престъпление по по чл.343б, ал.2 от НК. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.07.2025 г. е прекратено Дознание № ЗМ-121/2025 г. по описа на РУ – Червен бряг, представляващо досъдебно производство № 3523/2025 г. по описа на РП-Плевен, ТО – Червен бряг водено за престъпление по чл.343б, ал.2 от Наказателния кодекс, срещу С. Й. П., с ЕГН ********** от гр. Ч*********.

Твърди се, че наказателното производство е продължило около месец и половина, като през това време ищецът е бил третиран като обвиняем.

Ищецът с постановление от 11.06.2025 г. на разследващ полицай при РУ-Червен бряг по БП №3523/2025 г. по описа на РП-Плевен и ЗМ № 121/2025 г. по описа на РУ-Червен бряг бил привлечен като обвиняем за това, че на 03.06.2025 г. около 19.00 ч. в гр.Ч**** срещу дом * управлявал собственият си лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.97 промила в издишвания въздух от водача установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер с фабр. № А11РМ 0767, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл.343Б, ал.1 НК на PC-Варна по НОХД № 5513/2015 г., влязло в сила на 10.11.2015 г., 1 представляващо престъпление по чл.343Б, ал. 2 НК.

Твърди, че с постановление от 22.07.2025 г. по пр.пр. №3523/25 г. по описа на РП -Плевен на наблюдаващия прокурор наказателното производство срещу ищеца било прекратено поради липса на престъпление,което постановление е влязло в законна сила на 30.07.2025 г.

Твърди се още в исковата молба, че воденото срещу него наказателно производство е станало причина за настъпилото разстройство в личния му живот, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам, стрес, тревожност и притеснения от евентуални наказателно-правни последици от това неоснователно обвинение, което му състояние станало достояние на целия му социален кръг-приятели, близки,роднини, колеги и др. Твърди, че сам е полагал грижи за болната му майка и евентуално наказание, можело сериозно да се отрази на грижите към нея. Живеел в постоянна тревожност и опасения от възможността да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода" и от обществения отзвук на предприетото наказателно производство.

Времето, през което ищецът е бил с повдигнато обвинение е около месец и половина, период през който той живеел в постоянен стрес, че ще бъде осъден несправедливо.

Нарушен бил нощният му сън, имал кошмари, станал раздразнителен, изпаднал в депресия и се затворил в себе си. След повдигане на обвинението ищецът бил станал затворен, избягвал контакти, изградил бариера между себе си и околния свят. По време на воденото наказателно производство П. бил с понижено самочувствие и шок от повдигнатото обвинение, изпаднал в отчаяние и страхове за съдбата си.

Предвид на изложеното, моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото, предявено и поддържано обвинение по чл.343б, ал.2 от НК, както и направените съдебни разноски.

Моли съда да приеме, че са налице предпоставките на закона и постанови съдебен акт с който осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 500,00 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - притеснение, стрес и страдание, резултат от водено срещу него наказателно производство, което е прекратено поради липса на извършено престъпление, ведно законната лихва върху тази сума,считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство до окончателното й изплащане. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира направени разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК ответника по иска, представляван от Районния прокурор на РП – Плевен счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Изказват се съображения, че предявената претенция е прекомерно завишена. В отговора се твърди също, че именно с влязло в сила Постановление за прекратяване на ДП, наказателното преследване срещу ищеца е преустановено и не се е стигнало до повдигане на обвинение. Наказаелното производство е продължило в разумен срок – около месец и половина, който срок дори е пократък от предвидения в закона двумесечен срок за провеждане на досъдебно производство, не се твърдят трайни вреди върху физическото и психическото му здраве.

ИЩЕЦА редовно призован не се явява лично, представлява се от адв. И. А. от АК 2 Плевен, който от името на доверителя си поддържа така предявения иск. Позовавва се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКА - Прокуратурата на Република България редовно призована се представлява от Районен прокурор от РП – Плевен – Л*. Счита, че иска е неоснователен и недоказан. С възражение подадено, в срока по чл. 131 от ГПК оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Счита, че ищеца не е представил никакви доказателства за претърпените от него морални вреди, които да са пряка последица от повдигането на обвинението. Твърди, че наказателното преследване е приключило в изключително кратки срокове и не е взимана мярка за неотклонение, които факти сочат за ниска степен на увреждане по отношение на ищеца и по никакъв случай не обосновават изключително завишения размер на претенцията в размера на 500 евро. Счита, че не са представени категорични доказателства, че е налице пряка връзка между посочената от ищеца причинена му вреда, и работата на структурните звена на Прокуратурата на Република България, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

По делото са приобщени материалите по БП № 3523/25 г. по описа на РП-Плевен и ЗМ №121/25 г.по описа на РУ-Червен бряг. В хода на производството са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Е*** – майка на ищеца и Й*** - вуйчо на ищеца.

От материалите по ДП № 3523/2025 г. по описа на РП – Плевен приобщените към делото и представляващи писмени доказателства по него се установява, че С. Й. П., с ЕГН ********** от гр. Ч********* е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.2 от Наказателния кодекс за това, че на 03.06.2025 г около 19:00 ч. в гр. Ч*** управлява собствения си лек автомобил марка Фолксваген Голф с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0.87 промила в издишания въздух от водача установено по надлежен ред с техническо средство Алкотест Дрегер с фаб. № ***, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за същото деяние по чл.343б, ал.1 от НК на PC-Варна по НОХД №5513/2015 г. влязла в сила на 10.11.2015 г. – престъпление по чл.343Б, ал.2 от НК. Била иззето СУМПС на ищеца.

В хода на ДП с постановление от 22.07.2025 г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство срещу П. било прекратено, поради липса на престъпление, което постановление е влязло в законна сила на 30.07.2025 г.

От твърденията изложени в исковата молба се установява, че ищеца изключително тежко приел и изживял цялата ситуация относно привлечането му като обвиняем за престъпление чл. 343б, ал. 2 от НК и през цялото време до оневиняването му с постановление за прекратяване на ДП от 22.07.2025 г. бил много притеснен и изпаднал в състояния нетипични за него. В следствие на случилото се изпитвал срам и страх от мисълта, че може да влезе в затвор, което повлияло негативно върху мнението на приятелите, познатите и съседите му, което още по-силно го тормозело и изпитвал негативни емоции. Стресът от неоснователните действия спрямо него и по - чувствителната му психика имали като резултат нарушение на 3 съня, избухливост, затвореност и избягване на социални контакти. Живеел в постоянна тревожност и опасения от възможността да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода" и от обществения отзвук на предприетото наказателно производство.

При така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

С оглед горното съдът намира фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДВПГ (ред., ДВ, бр.92/2000 г.) за осъществен, доколкото по отношение на обвинението по чл. 343б, ал. 2 от НК е налице прокурорско постановление, с което наказателното преследване е прекратено поради, това че не е налице осъществен от обективна страна състав на престъпление по чл.

3436, ал.2 от НК. За да има съставомерно деяние по чл. 3436, ал. 2 НК е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, „Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.”.

В настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени вреди, вследствие на това, че срещу него е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343б, ал. 2 от НК, завършило с Постановление на РП – Плевен за прекратяване на досъдебното производство водено срещу него, като прокурорския акт е издаден на 22.07.2025 г.

От горната хронология безспорно се установява, че е налице инициирано от Прокуратурата на Р. България наказателно производство за твърдяно извършено от ищеца престъпление от общ характер, по смисъла на НК, обективирано чрез привличането му като обвиняем и предвиждащо наказание „лишаване от свобода“, като за времето от започване нанаказателното производство до прекратяването му, същия е бил лишен от право да управлява МПС и с отнета СУМПС.

Налице е постановен акт за прекратяване на досъдебното производство по образуваното спрямо ищеца наказателно производство от Прокуратурата. Това дава основание на съда да приеме по категоричен и безспорен начин, че е налице основният елемент на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление...”.

За да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата е необходимо още да е настъпила 4 вреда от неимуществен характер, която е в причинна връзка и е пряка, непосредствена последица от всички процесуални действия на различните звена на ответника, обективирани през различните стадии и етапи на наказателното производство по обвинението за което ищеца е оправдан. Обезщетяването на пострадалите става по определения в ЗОДОВ специален ред и условия, но за неуредените в специалния закон въпроси, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД / т.4 от ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г. на ОСГК/.