Решение № 597 от 13.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Велико Търново, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20244100500620 по описа за 2024 година се произнесе взе предвид:

Предмет на подадената от името на Х. П. П. от гр.В.Търново чрез пълномощника й адвокат К. С. от ВТАК , въззивна жалба е Решение № 740/02.05.2024 г. по гр.д. № 204/2024 г. на ВТРС , с което е осъдена да заплати на Ц. В. Ц. от с.град сумата от 180 лева, представляваща наемна цена за ползване на гараж № 7 , намиращ се в гр.В.Търново , ж.к.“Кольо Фичето“, ет.1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, дължима за октомври , ноември и декември 2023 г., с която е осъдена да предаде владението върху гаража и движими вещи , намиращи се в него – метални стелажи , дървени шкафове , менгеме , 6 стека плочки, две холни масички , две газови бутилки и арматурно желязо, след като е прието за установено , че е техен собственик , с молба за отмяната му и отхвърляне на предявените искове , с присъждане на направените по производството разноски.

Заявено е оплакване конкретни аргументи. за неправилност на решението,без да са изложени

В с.з. страната жалбоподател не се явява и не се представлява.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК и на устните състезания другата страна чрез пълномощника си адвокат Г. Н. от ВТАК оспорва жалбата с доводи за съответствие на решението със събраните доказателства и материалния закон, като моли да бъде потвърдено с присъждане на направените по производството разноски .

Ищцата твърди , че по устно сключен преди 2 години и половина договор за наем с ответницата й е предоставила ползването на собствения й самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико 1

Търново, ж.к. „Кольо Фичето“, ет. 1, представляващ гараж № 7, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 20.50 кв.м., както и на намиращите се в него движими вещи - метални стелажи, дървени шкафове, менгеме, 6 стека плочки, две холни масички, две газови бутилки и арматурно желязо, срещу задължението й да заплаща наемна цена в размер на 60 лева на месец.

На 01.11.2023 г. ответницата й е заявила, че повече няма да заплаща наем за гаража, но ще го ползва до края на м. декември, след което ще го освободи, на което изявление й отговаря , че след като няма да изпълнява задължението си по договора, същият ще се счита развален и обектът трябва незабавно да бъде освободен. Ответницата категорично отказала с изявленията , че гаража не е нейна собственост , незаконен е , ще го „срине“, въобще няма намерение да го освобождава и че „ще го вземе“ за себе си.

Продължила да го ползва , поради което на 13.12.2022 г. й е отправила нотариална покана да й предаде ключовете за него в кантората на нотариус Дочка Тютюнджиева, с напомняне , че й дължи сумата 180.00 лева- наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2023 г.

Ответницата получила на 20.12.2023 г. поканата , но не изпълнила задължението си като продължила ползването на гаража и до момента, нито платила наемната цена .

Предвид горното моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответницата , че е собственик на отдадения под наем недвижим имот, заедно с намиращите се в него движими вещи , да я осъди да й ги предаде , както и да й заплати сумата от 180 лева , представляваща наемна цена / обезщетение за ползването на имота за месеците октомври, ноември и декември 2023 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е оспорила исковете с възражения , основани на обстоятелствата , че наистина страните са имали устна уговорка за закупуване и наем от 60 лева месечно на/ за гараж, но този който е описан в исковата молба не е онзи , който тя фактически ползва, представляващ полупотънала в земята бетонна клетка, в която няма как да се съхраняват посочените движими вещи.

Съдът като прецени събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени са искове , чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл.108 от ЗС / чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД/ , чл.232, ал.2, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

Твърденията, изложени в исковата молба са предмет на убедително доказване по смисъла на чл. 154, ал.1 от ГПК със събраните по делото писмени доказателства /нотариален акт за дарение на недвижим имот № 96, том 1, рег.№ 1175, н.д. № 50/2019 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район ВТРС, нотариална покана , разписка за връчване на констативен протокол от 22.12.2023 г. , годишна данъчна декларация, договор за отстъпване на право на строеж върху общинска земя от 26.02.1997 г. , строителни книжа , схема на самостоятелен обект в сграда на СКГК-В.Търново / и показания на свидетелите Аничка Иванова Ангелова и Методи Г. Илиев, поради което са факти, опровергаващи възражението на ответницата, че не ползва имота , описан в исковата молба , а някакъв друг , както и движимите вещи, и тъй-като въззивният съд изцяло споделя констатациите им в мотивите на обжалваното решение, упражнява правомощието си да препрати към 2 тях /чл.272 ГПК/ , без да е нужно /практически нецелесъобразно е / да ги преповтаря .

Правните им последици, претендирани с исковете, са: а/ задължение на ответницата да предаде / върне недвижимия имот и движимите вещи / щом се намират и са се намирали в гаражната клетка – предмет на устно сключения договор за наем се предполага , че обичайно и те са включени в него, щом са свързани с ползването й по някакъв начин/ без оглед на това дали би се приело, че е възникнало на основание/ избор, предпочетен от ищцата/ чл. 108 от ЗС / както е квалифициран иска/ или на основание чл.233, ал.1 пр.1-во от ЗЗД; б/ задължение да заплати наемна цена за посочените три месеца – чл.232, ал.2 от ЗЗД или ако би се приело , че през месеците ноември и декември устно сключеният безсрочен договор вече е бил прекратен чрез изявление за развалянето му поради забава при изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена за м. октомври и поведението на ответницата- на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД като вземане/ задължение , съвпадащо по размер с наемната цена.

Жалбата не съдържа изложение на конкретни оплаквания/ доводи/ в какво точно се състои неправилността на решението , освен че съдът е дал превес на свидетелите на ищцовата страна над обясненията на ответната / «дума срещу дума»/.

Доколкото обясненията на страната, включващи изгодни за нея твърдения на обстоятелства, насочени против претенциите или възраженията на другата страна, основани на други логически и житейски несъвместими с тях обстоятелства, подлежат на доказване / чл.154, ал.1 от ГПК/, то в такава връзка на противопоставяне нямат самодостатъчна доказателствена стойност . Следователно съдът няма как да не даде «превес» на свидетелските показания, събрани по почин на една от страните пред обясненията на другата, щом те по начало са годно доказателство по ГПК, допустими са по конкретното дело и няма разумна причина да се отрече тяхната правдоподобност, какъвто е настоящия случай.

Осъществяваната фактическа власт върху гаража и вещите в него, приети от ответницата при започналото му наемно ползване, продължила след като е получила съдържащото се в нотариалната покана изявление на волята на ищцата да го преустанови и да й ги предаде / върне е лишена от каквото и да било правно основание по смисъла на чл.108 от ЗС и затова е неправомерен юридически факт.

Основание като общо понятие на гражданското право е настъпил прост или сложен юридически факт, оправдаващ, позволяващ, ограничаващ, забраняващ, преустановяващ или отнемащ / според предвидената значимост на своя характер / по силата на изрична законова правна норма, конституционно и/или законово прогласено или подразбираемо възприето правно начало, договорна или еднолична свободна воля на правни субекти, възможността за някакво човешко поведение / действие, бездействие/ с определени правни последици , реалното му осъществяване или пък задължаващ проява на дадено човешко поведение.

Неоснователно нарушение н а правото на собственост чрез посегателство върху правомощието владение/и или ползване , ще е налице, когато дадено лице с поведението си е внесло такава промяна в действителността, че създаденото ново фактическо положение реално отнема изцяло или отчасти възможността да се осъществява това правомощие във вид и обем, който е допустим и необходим , при изначална липса на правомерен юридически факт , оправдаващ , позволяващ му да го извършва, или макар и такъв юридически факт да е съществувал , вече не съществува, като тъкмо поради отпадането му е възникнало посегателството.

Тук е очевидна наличността на явлението "неоснователно нарушение на правото на собственост", тъй-като правомерен юридически факт / договора за наем/ е съществувал , но е отпаднал поради прекратяването му от ищцата. Макар и нотариалната покана да не 3 съдържа изрично изявление за разваляне по смисъла на чл.87, ал.1 или съгласно ал.2 от ЗЗД , то ако вместо поради разваляне се съобрази правилото за отказ от договора уредено с в чл.238 от ЗЗД, прекратяването му така или иначе би се приело за нестъпило на 20.01.2024 г.

Принадлежността на правото на собственост към актива на имуществото й е категорично установена в резултат на придобиването му по силата на договор за дарение/ чл. 225, ал.1, чл.24, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.77, пр.1-в от ЗС/ и упражнено право на строеж от праводателя й / чл. 63 от ЗС/.

По изложените съоброжения исковете са основателни.

При този изход на спора , ответницата дължи на ищцата плащане на сумата 1500 лева , представляваща направените по въззивното производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение и следва да бъде осъдена да я заплати – чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал.1 от ГПК Решение №

740/02.05.2024 г. по гр.д. № 204/2024 г. на ВТРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Х. П. П., ЕГН ********** от гр.В.Търново , ул.“ Симеон Велики“ № 8, вх.В, ап.10 да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.В.Търново, ул.“Освобождение“ № 29, вх.В, ап.22 сумата 1500 лева , представляваща направени по производството разноски .

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните само в частта му относно предаване на владението върху недвижимия имот.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4