Решение № 9 от 31.01.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Стара Загора, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова Русенова

Красимир Р. Рачев при участието на секретаря Митка Ж. Тодорова в присъствието на прокурора В. М. като разгледа докладваното от Красимир Р. Рачев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215500602305 по описа за 2021 година Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.

С Присъда № 260 059 от 27.05.2021г., постановена по НОХД № 341/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд подсъдимия Т. М. М. е признат за виновен в това, че на 09.05.2018г. в гр.Казанлък, общ.Казанлък, на ул."Кремена" - като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е причинил по непредпазливост смърт на Р. Н. Н. - родена на

18.11.1937г., поради което и на основание чл.122, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.4 във вр. с чл.58а във вр. с чл.58а, ал. 1 от НК във вр. с чл.373, ал.2 от НПК е бил осъден на една година и четири месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим.

Със съща присъда подсъдимия Т. М. М. е бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Стара Загора, направените по делото в размер в размер 1074,96 лева.

Недоволен от присъдата на Казанлъшкия районен съд е останал подсъдимия Т. М. М. , който е подал жалба чрез защитника си адв.М.П.. С 1 жалбата се сочи,че наложеното наказание е несъобразено с обществената опасност на деянието и дееца, както и с трайната съдебна практика в тези случаи, поради което в постановената присъда от районния съд е завишено неоснователно наложеното наказание, като размер, тъй като подсъдимия е направил пълни самопризнания и спомогнал за разкриване на обективната истина по ДП, която се потвърдила и от събраните по делото доказателства.

Моли, въззивния съд да измени първоинстанционната присъда, като намали размера на наложеното наказание с прилагане на чл.66 от НК и определеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок.

В откритото съдебно заседание - проведено на 15.09.2021г., защитата на жалбоподателя представи 2 бр. заявления-декларации за припознаване на дете от 14.06.2021г., издадени от Общинската администрация – Стара Загора, от които е видно, че същия е припознал родените от извънбрачната му връзка близнаци, с имена: Р. К.

Ангелова и Йовка Калинкова Ангелова -– родени на 19.02.2021г., като същите са били записани с неговото презиме и фамилия - Р. Т. М.а и Йовка Тодорова М.а.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че подадената жалба е частично основателна.

Заявява, че споделя изводите на първоинстанционния съд, по отношение на определеното на подсъдимия наказание. Счита, че в случая може да се приложи института на условното осъждане, по отношение на изтърпяване на наложеното наказание, което би способствало за персоналната му превенция, с оглед на добрите му характеристични данни събрани по делото; липсата на други противообществени прояви и становището на държавното и частното обвинение, при разглеждане на делото пред районния съд. С оглед на новопредставените доказателства по делото, от които е видно, че същия е с две малолетни деца, родени през 2021г. предлага искането за условно изтърпявано на наложеното на подсъдимия Т. М. М. наказание, да бъде уважено, като се приложи института на условното осъждане, с изпитателен срок в максимален размер, според закона.

Повереникът на частния обвинител В. ИВ. Ж. – адв.Х.М. в съдебно заседание пред въззивния съд взема становище, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че първоинстанционния съд е обсъдил всички 2 доказателствени източници в съвкупност и намира, че наказанието на подсъдимия Т.М. е несъобразено, както с обществената опасност на деянието, така и на дееца. В настоящият случай счита, че тъй като става дума за човешки живот, районния съд не е следвало да гледа делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с признаване на всички факти и обстоятелства от страна на подсъдимия, още повече,че в хода на делото по същество, както самият подсъдим, така и защитата му поставили под съмнение всичко, което е събрано като доказателствен материал по ДП. Във връзка с представените писмени доказателства в съдебно заседание - касаещи характеристика на подсъдимото лице и това, че има две невръстни деца, би могло да се цени и в посока, че същия създава деца без да има официален доход и нормална и спокойна среда за тези деца и сега да разчита да убеди съда, че трябва да се грижи за тези деца. Моли, да се потвърди първоинстанционния съдебен акт.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия Т. М. М. - адв.М.П. в пледоарията си заявява, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба. Взема становище, че подсъдимия М. е с добри характеристични данни и чисто съдебно минало и е извършил инкриминираното деяние, като непълнолетен. Счита, че в случая следва да се вземе предвид продължителността на разследването, тъй като от извършване на деянието /09.05.2018г./ до момента са изминали повече от три години, както и факта че, през период от време подсъдимият Т.М. не е имал други регистрирани противообществени прояви. Счита, че самото признаване на фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, следва да се приеме като критично отношение към извършеното от подсъдимия, а не както е прието в мотивите на първоинстанционния съд, че Т.М. не е имал критично отношение към извършеното от него деяние. Моли настоящият съдебен състав, да има предвид заключението на изготвената по делото психиатрична експертиза на подсъдимия, от която е видно, че същия е извършил деянието, поради лекомислие и увлечение, която косвено се подкрепя и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че подсъдимия не е успял да реагира на опасността, която в лицето на пострадалата и неговата реакция е закъсняла с 6 секунди и това закъснение на реакцията на подсъдимия следва да бъде обвързано с неговото непълнолетие, тъй като физиологически, той не е можел да възприеме случващото се на пътя. Не без значение е и факта, че произшествието е станало на 09.05.2018г., 3 а леталния изход за пострадалата е настъпил на 03.07.2018г., след проведено болнично лечение пострадалата, и след като е била освободена за домашно лечение. Моли, настоящият съдебен състав, след като се съобрази със събрания доказателствен материал, да приложи института на чл.66 от НК и подсъдимият Т. М. М. да бъде освободен от изтърпяване на наложеното наказание, което би изпълнило целите на чл.36 от НК.

В даденото право на жалбоподателят - подсъдим Т. М. М. на лична защита същия заяви, че поддържа казаното от адвоката си, а в последната си дума моли за това, което е казал адвоката му.

След като взе предвид становищата на страните в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд и след цялостна служебна проверка на НОХД № 341/ 2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд , настоящата инстанция стигна до извода, че подадената жалба е неоснователна.

За да постанови своя съдебен акт районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т.М. живеел с родителите си -свидетелите Йовка Михалева и Мильо М. в местността „Старите лозя" в гр.Казанлък.

Семейството имало кон и каруца. На 09.05.2018г. подсъдимия Т.М., без да пита родителите си /докато те отсъствали от дома им/, впрегнал коня в каруцата и заедно с по-малкия си брат - св.Алдин Михалев /на седем години/ отишли до железарски магазин в гр.Казанлък, за да купят пирони. След като купили пирони тръгнали да се връщат обратно към дома си, като се движели в посока запад-изток по ул.„Кремона" в гр.Казанлък. Подсъдимият Т.М. се движел с каруцата много бързо. В този момент възрастна жена - починалата Р. Н. Н., тръгнала да пресича ул."Кремона". Подсъдимият я видял, но въпреки това не направил никакъв опит да спре или да намали скоростта. В резултат на това конят блъснал Р. Н. Н., тя паднала по средата на пътното платно, до разделителната линия, разделяща същото на две ленти и каруцата минала през нея/ - през крака й/.

Подсъдимият Т.М. не спрял, за да види какво става и да помогне, а избягал от местопроизшествието. На мястото имало граждани, които станали свидетели на инцидента. Свидетелят Шипковенски се обадил на тел.112 и тръгнал с буса си след подсъдимия Т. М. М. да го спре и върне, но същия пришпорвал коня и спрял едва до блок № 40 на ЖК"Изток".

4

Подсъдимият Т.М. бил видимо ядосан от факта, че св.Шипковенски го е последвал и че се е обадил на полицията и започнал да крещи и да рита буса на свидетеля. През отвореното стъкло на буса подсъдимият М. нанесъл удар с юмрук в лицето на св.Шипковенски. Тъй като се събрали много роми, св.Шипковенски предпочел да не се разправя с тях, за да не пострада и се върнал с намерението да помогне на падналата жена. Тя още лежала на пътното платно, като граждани и оказали първа помощ. След това пристигнала линейка и пострадалата-жена била откарана в ЦСМП.

Последвало болнично лечение в Окръжна болница-Стара Загора и след това за домашно лечение в дома и в гр.Казанлък, но състоянието на Р.

Н. се влошило и тя не могла да преодолее травмите от пътнотранспортното произшествие и на 03.07.2018г. починала.

От заключението на назначената СМЕ по писмени данни

№288/2018г. се установило, че пострадалата Р. Н. Н., при станалия инцидент на 09.05.2018г. е получила: Контузия на главата. Мозъчен оток. Субдурален хематом в ЛГМХ. Контузия на мозъка. Мозъчно сътресение. Счупване на ребра. Контузия на бял дроб.Счупване на дясната подбедрица. Описаните и установени травматични увреждания отговаряли да са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят напълно да са получени по време и начин, каквито данни има в материалите, приложени към досъдебното производство, а именно при блъскане на пешеходец от движещо се превозно средство, теглено от животинска тяга, последващо падане в/у терен и прегазване от гума на превозното средство. Всички установени травми са комплексни и напълно отговаряли първоначално да са от удара от кон, с последващо падане към терена, удар от каруцата, удар в терена и преминаване на каруцата през части на тялото. Установената черепно-мозъчна травма е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Гръдната травма е причинила трайно затруднение в движението на снагата. Травмата на десния долен крайник е причинила трайно затруднение в движението на долния крайник. Налице била пряка причинно-следствена връзка м/у получените травматични увреждания и настъпилия инцидент на 09.05.2018г. , като травмите са получени по начина, описан от свидетелите. Налице е била и причинно-следствена връзка м/у получените травматични увреждания на 09.05.2018г.и последвалата смъртна Р. Н. на 03.07.2018 година.

5

Видно от заключението на назначената по делото КСППЕ на подсъдимия Т.М., същия не е страдал от психично заболяване, бил е в състояние да възприема правилно фактите имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Същият е разбирал свойството и значението на деянието си, извършено на 09.05.2018г. и е могъл да ръководи постъпките си. Към настоящият момент психичното му състояние позволявало да участва във фазите на наказателното производство, както и да изтърпява наказание, а извършеното деяние се дължало на увлечение и лекомислие. Нямало данни извършеното деяние да е извършено под чуждо въздействие или внушение.

Видно от заключението на назначената по делото ветеринарно техническа експертиза /ветеринарна/етологична част/, имайки предвид ,че конят е бил с надомни капаци, каквито данни има по ДП, то възможността за странично виждане от страна на коня отпада и възможността за евентуално породен страх у животното от странични обекти или субекти също отпада.

Видно от заключението на ветеринарно-техническа експертиза /техническа част/, основните технически причини за настъпване на произшествието са загуба на контрол в/у управлението от страна на водача на ППС с животинска тяга; и закъсняло с около шест секунди възприемане от водача на ППС с животинска тяга на опасността, в случая навлизането и движението на пешеходката по платното за движение.