Решение № 501 от 01.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20252100101433 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по исковата молба на Р.

М. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес:

***, ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и двамата със съдебен адрес: адв. Панайот Велков, от АК Бургас, адрес на кантората: гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 3 офис 6 срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Витоша № 89 Б, ет. 2

Видно от изложеното, ищците са деца на загиналата при ПТП Р.

К. Р. с ЕГН **********.

Описва се следната фактология на настъпилото ПТП с наследодателката на ищците:

На 25.04.2025г. около 10,44 часа в гр. Бургас, ж. к. "С." на кръстовището на ул. "Е. К.П." и бул. "Т." на пешеходна пътека МПС с peг. № ***, марка М. модел *** управлявано от В. И. М., блъска движещия се по пешеходната пътека пешеходец Р. К. Р.. ПТП е посетено от органите на МВР, за което е съставен констативен протокол с пострадали лица. Дошлият на мястото екип на спешна 1 медицинска помощ отвежда пострадалата в МБАЛ „Сърце и Мозък“ гр. Бургас, където в ранните часове на 26.04.2025г. Р.а почива от нараняванията си.

Твърди се, че отговорността за настъпване на гореописаното пътно-транспортно произшествие е на водача па МПС М. В. И. М., който с неправомерното си поведение е допуснал настъпването на ПТП на пешеходна пътека, в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Р. К. Р.. Съгласно направена справка в информационната система на Гаранционен фонд към датата на ПТП 25.04.2024 г. за МПС с peг. № *** е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответното застрахователно дружество. На 16.05.2025г. ищците по реда на чл. 380 КЗ са отправили писмена претенция до ответника за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Приложени са нужните документи, като при ответника е образувана обща щета под № 43072952500124, като в срока по чл. 496 ГПК не е определено и изплатено обезщетение. За настъпилото ПТП е образувано ДП № 244 от 2025 г. по описа на 2 РУ ОД МВР Бургас.

Двамата ищци са децата на Р. К. Р.. От 1993г. Радка е вдовица и до смъртта си живее с ищеца К. М. Р.. Отношенията на ищците и Радка са били топли и близки, основани на любов, привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Ищците не могат да приемат смъртта на майка си. В резултат на деликта ищците търпят болка и страдание, свързани с безвъзвратната, внезапна и шокираща загуба на тяхната майка, на жената която ги е създала, отгледала и възпитала. След злополуката, а в последствие смъртта на Радка ищците са станали неспокойни, изпитват чувство на тревога, оплакват се от нарушения в съня и апетита. Често плачат и с голяма мъка си спомнят времето в което са били заедно с майка си. Всичко им напомня за нея. Ищците се чувстват силно напрегнати, тревожни и 2 дълбоко опечалени. След случилото се ищците са станали мрачни и затворени, избягват да общуват с хора, видимо са унили и потиснати.

Настъпили са промени в емоционалното им състояние, станали са силно раздразнителни, с честа смяна на настроенията и чувства с постоянно приливи на безпокойство и страх достигащи до емоционална лабилност.

С оглед така преживяните от загубата на родителя си болки и страдания, ищците търсят обезщетение за тези неимуществени вреди от ответното застрахователно дружество, което е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на извършителя на деликта. Иска се осъждането на ответника да заплати на ищцата Р. М. Б., ЕГН ********** неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата 16.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата и на ищеца К. М.

Р., ЕГН ********** неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата 16.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищците претендират да им бъдат присъдени разноските, които ще бъдат направени в настоящото съдебно производство.

В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата молба. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност", обективиран в полица № BG/06/***, сключен относно л. а. „***", с рег. № ***, към датата на процесното събитие. Оспорва се твърдението на ищците, че водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество, с действията си е причинил настъпването на негативния резултат - смъртта на наследодателката на ищците. С оглед висящото към момента наказателно производство и с оглед липсата на влязъл в сила окончателен съдебен акт, не е установено водачът да има вина за настъпването на процесния деликт, не е установена 3 противоправността на действията му, съответно - не е установено наличието на причинно - следствена връзка между извършените от него действия и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва се наличието на причинно - следствена връзка между събитието от дата 25.04.2025 г. събитие и настъпилия на 26.04.2025 г. летален изход за наследодателката на ищците.

В случай, че бъде установено наличието на посочените по - горе елементи от фактическия състав на деликта, се въвежда възражение за принос от страна на починалата жена към настъпването на деликта. С поведението си, починалото лице - пешеходец не е спазила разпореденото от ЗДвП поведение за пешеходците, а именно - преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да не навлизат внезапно на платното за движение; да не пресичат платното за движение при ограничена видимост. С поведението си, нарушавайки правилата за движение, тя е станала причина за настъпването на процесното произшествие и съответно - за настъпването на негативните за самата нея последици.

Отделно от горното, в случай, че се докаже причинна връзка между пътния инцидент и негативните последици за пострадалото лице, ответникът твърди, че здравословното състояние на ищцата преди и по време на инцидента е било такова, че да доведе до потежки последици за самата нея.

Ответникът счита, че така посочените обстоятелства следва да бъдат взети предвид, с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при определянето на справедлив размер на обезщетение в настоящото производство, като сумата за обезщетение бъде съразмерно намалена на коефициента на принос, в случай, че се установи изобщо да има основание за присъждането на обезщетение, т.е. да е породена 4 отговорността на водача, застрахован към ответното дружество.

Ответникът оспорва твърденията, че у ищците настъпилото събитие е предизвикало дълбока промяна в психически и емоционален план, че е предизвикало емоционален срив. Оспорва се твърдението за изключителна привързаност между майка и син и майка и дъщеря, с оглед възрастта на ищците -пълнолетни към дата на процесното събитие. Оспорва се твърдението, че ищецът К. М. Р. е живеел с майка си е едно домакинство преди и към дата на инцидента.

В случай, че се установи основателност на предявените искове, ответникът счита предявените претенции за неимуществени вреди за завишени по размер, несъответстващи на действително претърпените морални вреди от страна на ищците и несъобразени с критерия „справедливост" и с практиката на съдилищата при компенсиране на вреди при аналогични случаи.

По отношение на акцесорната претенция за присъждане на лихва: Ответникът оспорва акцесорните искове на ищците. С оглед твърдението му за неоснователност на главните искове, се иска и отхвърлянето на акцесорните такива. При становище на съда за основателност на главните искове, се оспорва началната дата, от която се претендира лихвата за забава. Оспорва се изцяло твърдението, че застрахователят е изпаднал в забава с оглед разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Твърди се, че от страна на претендиращото лице не е представено доказателство за наличието на основание на претенцията на обезщетяване, т.е. - за наличието на елементите от фактическия състав на деликта- противоправност, вина и причинна връзка с настъпилата вреда, което не е представено и до настоящия момент.

Предвид изложеното се твърди, че ответникът не е изпадал в забава и претенцията за законна лихва е неоснователна.

Ответникът моли да му се присъдят сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

5

Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, а именно от ответника, в качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на лице, причинило ПТП, се претендира обезщетяване на неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на родственик, загинал в ПТП. Претендира се мораторна лихва върху търсеното обезщетение, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

Така предявените претенции са допустими и основателни до размера от 100 000 лева или 51 129,19 евро за всеки един от ищците.

Не е спорно по делото, а и от представеното удостоверение за наследници, е видно, че ищците Р. М. Б., ЕГН ********** и К. М. Р., ЕГН ********** са съответно дъщеря и син на починалата Р. К. Р.. В Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК становище, препращащо към Постановление № 4 от 25.

V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, се определя принципно кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Безспорно децата на едно лице, като близки родственици, попадат в посочения кръг и следователно ищците по делото могат да претендират обезщетение за претърпяни неимуществетни вреди от смъртта на тяхната майка.

Съдът намира, че по делото се установиха и всички изискуеми по закон предпоставки за предявения пряк иск срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на извършител на деликт.

Ответникът не оспорва, че е застраховател по такъв договор за застраховка на В. И. М.. Посоченото застраховано лице е участник в ПТП на 25.04.2025г., като при управление на МПС с peг. № ***, марка 6

М. модел ***, е ударило на пешеходна пътека майката на ищците, която е починала в болницата на 26.04.2025г. От извършените по делото основно и допълнително заключение по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, които не са оспорени от страните и съдът ги цени като компетентно изготвени, както и от изгледания от съда и страните запис от произшествието с наследодателката на ищците, съдът приема за доказан следния механизъм на настъпване на ПТП:

Пострадалата Р. К. Р. е пресичала на пешеходна пътека на 25.04.2025г., намираща се на кръстовището между ул. "К. П." с бул. "Т.", в ж. к.

"С.", гр. Бургас. Видно от експертизите, снимките към тях и видеозаписа на произшествието, пешеходната пътека, на която пресича Р. К. Р., е успоредна на бул. "Т.". Към момента на пресичането от пешеходката, застрахованият при ответника автомобил се е намирал на бул. "Т.", готвейки се да предприме маневра завой наляво, така че от бул. "Т." да премине към ул. "К. П.". Пешеходката е пресичала на пешеходната пътека, но в момента на пресичането, на пешеходната пътека е имало разположен автомобил, който е заемал част от нея, като е бил изнесен и почти навлизащ в бул. "Т.", с цел завиване наляво към този булевард. Поради така разположения автомобил на пешеходната пътека, Р. К. Р. е минала по пешеходната пътека, но зад този разположил се на пешеходната пътека автомобил. Видно обаче от разгледания от съда видеозапис и от допълнителното заключение на САТЕ, към момента на осъществяване на маневрата завой наляво от водачката на застрахования при ответника автомобил, Р. К. Р. е могла да бъде забелязана от водачката. Видно е, че когата МПС, с peг. № ***, марка М. модел ***, преминава от бул. "Т." към ул. "К. П." и е пред пешеходната пътека, вече е имало видимост към мястото, където пресича пешеходката. Заключението на автоексперта е, че водачът е можел да спре, като няма данни за такова предприето спиране. Видно е, че водачът е можел и да се опита да направи отклоняваща маневра на дясно, с цел да избегне съприкосновението с пешеходката. Така описаното сочи на вина на водача на автомобила за настъпилото 7 произшествие с пешеходката. Неоснователно е твърдението за наличие на вина и у пешеходката за настъпилото ПТП. Действително, пресичането на пешеходката зад автомобила е неправилно, защото за времето, в която същата се е намира зад изнесения напред автомобил, сама се е поставила в невъзможност да бъде забелязана от водачите.