Решение № 1274 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна М.ова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513306 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 03.07.2023г. по гр.д. № 45440 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 45-ти състав Л. Г. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на М. К. Г., ЕГН ********** на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1500лв. ведно със законната лихва от 12.01.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, представляващо обида, за което Л. Г.

К. е призната за виновна с Присъда от 09.07.2020г. по н.ч.х.д. № 3941/2019г. на СРС, НО, 19-ти състав, изменена с Решение № 260160/16.11.2020г. по в.н.ч.х.д. № 3116/2020г. на СГС, НО, 15-ти въззивен състав; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 255лв., представляващи съдебни разноски, Л.

Г. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл . 78, ал. 6 от ГПК сумата от 60лв . деловодни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 1500лв. до предявения размер от 5000лв., като М. К. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Л. Г. К., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 560лв.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 219844/03.08.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Л. Г. К., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че действително била призната за виновна по наказателното дело, че е извършила противоправното поведение, от което ищецът твърдял че е претърпял вреди. По делото обаче не било доказано ищецът да е претърпял неимуществени вреди във връзка с това й поведение.

Разпитаният свидетел не бил очевидец на случилото се на 12.01.2019, а и бил пристрастен поради близки приятелски отношения с ищеца, а отделно бил и частен тъжител заедно с ищеца по същото наказателно дело. Свидетелят посочил, че не присъствал на сцени, в които била обиждала ищеца.

Твърдените от ищеца вреди количествено и качествено не съответствали на показанията на свидетеля. Следвало да се кредитират показанията на свидетеля К., който макар и да й бил баща дал обективни показания, обичайно било най-близките да са свидетели на случилото си, тези показания не били опровергани. Неправилно било прието от СРС, че при обида било обичайно да се претърпяват вреди те се презумират, както и причинно следствената връзка, а не подлежат на доказване. Присъствието на ищеца по време на вземането на детето от баща му при осъществяването на личните контакти на детето и баща му било явна демонстрация на недобронамереност от бащата, но и от ищеца, което било установено от Присъдата по НЧХД 8566/2019г. на СРС, с която било признато , че бащата на делото е казал унизителни за честта и достойнството й думи. Ищецът от момента в която родителите на детето се били разделили не бил проявявал интерес към недето , не можело да се приеме, че на 12.01.2019г. искал да види детето, защото му бил кръстник.

Присъствието на ищеца било за демонстрация на сила от бащата на детето Присъствието на ищеца не било необходимо, той по своя воля отишъл и така изпитването на срам пред другите присъстващи било резултат от неговото поведение, очакван бил резултата, защото ищецът знаел за напрегнатите отношения между родителите на детето. Бащата на детето всеки път идвал с други хора, за да вземе детето, въззивницата изпитвала основателна заплаха за себе си и детето си и затова и се обадила на тел. 112 за помощ, като още докато разговаряла на този телефонен номер бащата на детето и ищецът си 2 тръгнали, което било индиция, че съзнавали вината си за създалата се ситуация. Ищецът бил наясно със ситуацията и , че присъствието му ще я напрегне още повече, вредите са били очакван резултат, вероятно и целени, което водело до освобождаването й отговорност, евентуално до извод за съпричиняване на вредите от ищеца, като обезщетението следва да се намали максимално. Претендирал е разноски.

Въззиваемият – ищец М. К. Г., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Изложил е съображения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. Посочил е, че влязлата в сила присъда била задължителна за гражданския съд, противоправното поведение било установено. Установено било и претърпяването на вредите в причинно-следствена връзка с това поведение. Твърденията в жалбата били от битово естество, касаели свободата му на придвижване, къде, кога и с кого бил не било относимо по делото.

Житейските отношения между родителите на детето нямали отношение, това че бил пред дома на ответника в ден, в който следвало да предаде детето на баща му за осъществяване на личните им отношения, не провокирало отправените към ищеца обиди. Правилно било прието от районния съд че имал депресивни преживявания поради нанесената обида в присъствие на повече от две лица, и до момента изпитвал болки и страдания от думите на ответника Присъденото обезщетение било справедливо по размер. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 175527/23.08.2022г. по регистъра на СРС от М. К. Г., ЕГН ********** срещу Л. Г. К., ЕГН **********, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 5000лв . ведно със законната лихва от 12.01.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника от 12.01.2019г, представляващо обида, за което Л. Г.

К. била призната за виновна с Присъда от 09.07.2020г. по н.ч.х.д. № 3941/2019г. на СРС, НО, 19-ти състав, изменена с Решение №

260160/16.11.2020г. по в.н.ч.х.д. № 3116/2020г. на СГС, НО, 15-ти въззивен 3 състав. Посочил е, че бил наречен от ответника „****”, това му причинило неимуществени вреди и справедливото обезщетение било в размер на претендираната сума. Думите на ответника му причинили чувство за непълноценност, срам от приятелите му и околните, станали свидетели на събитието, чувствал се потиснат и унизен с накърнено достойнство и чест, дълго бил разтревожен, страдал от безсъние, главоболие, високо кръвно налягане и други нарушения, това се отразило негативно на работата му и комуникацията с околните, още помнел случилото се. От съществено значение за него като мъж било определящо за собствената му оценка другите хора да го уважават и да го възприемат като достоен човек. Претендирал е разноски.

Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Ответникът Л. Г. К., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че ищецът не бил претърпял изобщо вреди в резултат на поведението й, дори и да бил претърпял такива, то те били силно преувеличени, а били изцяло по вина на ищеца, размер на претендираното обезщетение било силно завишено. На 12.09.2019г. нямала никаква комуникация с ищеца, той не бил слизал от колата и това било установено с Решение № 56/24.01.2022г. на СГС, НО Нямало доказателства за здравословни проблеми на ищеца, че такива са резултат от поведението й Ищецът създал необходимите условия, предизвиквайки сам конфликт, за да може да претендира обезщетение за неимуществени вреди, които да него са предвидими, тези вреди били целен резултат-да се създаде конфликт, от който да черпи права. Ищецът по своя воля отишъл и присъствал на събитието, знаел за обтегнати отношения на родителите на детето, наясно бил с евентуалния резултат от поведението си, който за него бил очакван, а и вероятно целен-да създаде конфликт, така вредите му били резултат изцяло от негови действия, евентуално били съпричинени от него. Претендирал е разноски.

По делото е приложено НЧХД № 3941/2019г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав и ВНЧХД № 3116/2020г. по описа на СГС, 15-ти въззивен състав, от които се установява, че с Присъда от 09.07.2020г. Л. Г. К. е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление на 12.01.2019г. в 10:00ч. в с. Долни Лозен на ул. „Полуврак” пред № 17 е нанесла обида на А.О.В. и М. К. Г. като е казало нещо унизително за честта и 4 достойнството им, нарекла ги е „ ****”, А.В. е нарекла и „черен циганин”; на 26.01.2019г в 10:00ч. в с. Долни Лозен на ул. „Полуврак” пред № 17 е нанесла обида на А.О.В. и Г.В.М. като е казало нещо унизително за честта и достойнството им, нарекла ги е „мухльовци, нещастници, пияници”престъпление по чл. 146, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, на основание на чл. 78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба от 1000лв., С Решение № 260160/16.11.2020г. по ВНЧХД 3116/2020г. на СГС присъдата е изменена в частта, в която Л. Г. е призната за виновна в това, че на 26.01.2019г. е нанесла обида на В. и М., като ги е нарекла „мухльовци и пияници”, в останалата част присъдата на СРС е потвърдена.

Приети са Присъда от 01.07.2021г. по НЧХД № 8566/2019г. на СРС, НО, 7ми състав, Решение от 24.01.2022г. по НЧХД № 4424/2021г. на СГС, НО, 4-ти въззивен състав, с отбелязване че е влязло в сила на 24.01.2022г, от които се установява, че с Присъда от 01.07.2022г. А.О. В. е признат за виновен в това, че за периода от 12.01.2019г. до 26.01.2019г. при условията на продължавано престъпление по чл. 146, ал.1 от НК с две деяния при една и съща обстановка казал унизителни за честта и достойнството на Л. Г. К. думи, като на 12.01.2019г. в 10:00ч. в с. Долни Лозен на ул. „Полуврак” пред № 17 й казал „****” и „парцал”, а на 26.10.2017г. казал „****”, „боклук”, „не можеш да си държиш краката затворени”-престъпления по чл. 146, ал.1 от НК, като пострадалата Л. Г. К. отговорила веднага на В. с обида, а именно: на 12.01.2019г. в 10:00ч. в с. Долни Лозен на ул. „Полуврак” пред № 17 е казала унизителни за честта и достойнството на на А.О.В. думи, а именно: „лайнар, нещастник, сопол”, „черен циганин”; на 26.01.2019г в 10:00ч. в с. Долни Лозен на ул. „Полуврак” пред № 17 е е казала унизителни за честта и достойнството на А.О.В. думи, а именно: „мухльо, нещастник, пияница”, поради което и на основание на чл. 146, ал.2 от НК е освободил и двамата от налагане на наказание, с Решение от 24.01.2022г. СГС е изменил присъдата, като я е отменил в частта, в която В. не е наказан по повдигнатото с тъжбата на Л. К. обвинение и в която Л. К. е освободена от наказание, В. е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба от 1000лв.

Разпитан по делото св. Г. М. е посочил, че повече от 10 години са много близки приятели с ищеца, виждат се почти всеки ден, познава и ответника, тя 5 живеела с друг техен приятел-А., и имала общо дете с него, на което дете ищецът бил кръстник. Ищецът и бащата на детето му разказали за случилото се в средата на януари 2019г. Тогава М. и А. отишли за вземат общото дете на А. и ищеца, защото било ден за среща на бащата с детето, били пред дома на ответника и започнала да ги обижда, започнала с обичайната начална доза обиди „лайнари, сополи”. Свидетелят знаел че така се случвали нещата, защото бил присъствал на други дати , присъствал на обиди на Л. към А. , тогава Л. отправяла обиди и към свидетеля, не бил присъствал на отправени от ответника обиди към ищеца. Ищецът бил кръстник на детето, на общи събирания си говорели че подобни обиди нито М., нито свидетелят били заслужили, на М. му било обидно такова отношение, като цяло свидетелят и М. се стремели да запазят неутралитет в отношенията между Л. и А., но доста съседи и хората от селото ставали свидетели и се чудили как се е стигнало до такива неща. След тези случки ищецът се затварял в себе си, повлиял се от това нещо, отдръпнал се, това свидетелят си говорел със съпругата на ищеца.