Решение № 75 от 24.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Ботевград, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20241810101520 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на Т. Х. Т., ЕГН: **********, АДРЕС, със съд. адрес: АДРЕС, срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: №, АДРЕС, с правно основание чл. 49 и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) на Т. Х. Т. се твърди, че: Към 19.08.2019 г. Т. е притежавал н. и. в гр. Ботевград, ул. „Цар Освободител“ № 25, за следните движими вещи: (1) л. а.

„Мерцедес“, модел „S 350 TD“ с дата на първа регистрация 06.07.1994г. на стойност 1 200 лв.; (2) пароструйка марка „Керхер“, трифазна, на стойност 250 лв.; (3) 2 броя стопени задни стопове на ремарке марка „Фитцел Дуо“ с рег. № СО 4413 ЕК на стойност 90 лв.; (4) стопена регистрационна табела на стойност 35 лв.; (5) л. а. марка „Волво V50“, нов внос за части, на стойност 1 200 лв.; (6) ван „Тойота Превия“, нов внос, на стойност 5 800 лв.; (7) л. а. „Тата Индика“ на стойност 5 800 лева; (8) 5 броя косачки тримери на единична стойност 150 лв. всяка една по отделно, или обща стойност 750 лв.; (9) 2 бр. комплекта алуминиеви джанти с гуми за джип 17 на стойност 1 920 лв.; (10) комплект алуминиеви джанти с гуми за л. а. на стойност 480 лева; (11) водоноска за 4000 литра, на стойност 3000 лв.; или всичко на обща стойност от 20 525 лв. (Предмет на делото бе и претенция за два броя навеси с обща стойност от 15 000 лв., но искът за тях беше оттеглен по чл. 232 ГПК и производството по него прекратено в о. с. з. на 24.03.2026 г.)

На 19.08.2019 г. П. П., изпълняващ длъжността „общ работник“ в „ФИРМА“ ЕООД, по указания на друг работник на дружеството – П. П. – разглобявал л. а. „Рено Клио“ в базата на същ. дружество в АДРЕС. Около 15:30 ч. П. използвал за тази цел ъглошлайф и така демонтирал двигателя и предния мост на л. а. По-късно П. отрязал поставената под багажното отделение на л. а. кука, държаща резервната му гума, след което се приближил към сваления двигател на л. а., който се намирал на 3-4 м. от него, бидейки с гръб към л. а.

Около 10 мин. по-късно П. забелязал, че л. а. гори в задната си част, неуспешно се опитал да загаси пожара с пожарогасител, но огънят се разраснал, при което П. отворил вратите на халето. Други служите се опитали също да погасят пожара, но отново неуспешно. Той покъсно обхванал съседен склад и навеса със съхраняваните вещи на ищеца. В 15:56 ч. бил подаден сигнал по тел. № 112, а в 16:06 ч. на място пристигнали служители на РСБПЗН – гр.

Ботевград.

1

С оглед на изложеното ищецът моли Ботевградския районен съд (БРС) да осъди ответното дружество да му плати стойността на изгорелите вещи, описани по-горе, на обща стойност от 20 525 лв., ведно със законната лихва от 19.08.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът счита, че така предявеният иск е недопустим и неоснователен: Искът бил недопустим, защото в момента за процесния пожар се води ДП № 922/2020 г. по описа на РП – гр. Ботевград, ДП № 356/2020 г. по описа на ОСлО при СОП, които не са приключили, поради което делото следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК; ето защо ответникът моли БРС да спре делото до приключване на ДП. Искът пък бил неоснователен, тъй като бил недоказан по размер и основание, поради което се моли БРС да остави без уважение.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Съгласно Присъда № 27/14.10.2025 г. по н. о. х. д. № 497/2025 г. на БРС, която е потвърдена с Р. № 12/26.01.2026 г. в. н. д. о. х. № 882/2025 г. на СОС, П. А. П., ЕГН **********, АДРЕС, е намерен за виновен в това, че на 19.08.2019 г., около 15:40 ч., в гр.

Ботевград, по непредпазливост запалил чуждо имущество със значителна стойност, като са последвали значителни вреди, в т. ч. и имущество, собственост на Т. Х. Т.: (1) л. а.

„Мерцедес“, модел „S 350 TD“ с дата на първа регистрация 06.07.1994г. на стойност 1 200 лв.; (2) пароструйка марка „Керхер“, трифазна, на стойност 250 лв.; (3) 2 броя стопени задни стопове на ремарке марка „Фитцел Дуо“ с рег. № СО 4413 ЕК на стойност 90 лв.; (4) стопена регистрационна табела на стойност 35 лв.; (5) л. а. марка „Волво V50“, нов внос за части, на стойност 1 200 лв.; (6) ван „Тойота Превия“, нов внос, на стойност 5 800 лв.; (7) л. а. „Тата Индика“ на стойност 5 800 лева; (8) 5 броя косачки тримери на единична стойност 150 лв. всяка една по отделно, или обща стойност 750 лв.; (9) 2 бр. комплекта алуминиеви джанти с гуми за джип 17 на стойност 1 920 лв.; (10) комплект алуминиеви джанти с гуми за л. а. на стойност 480 лева; (11) водоноска за 4000 литра, на стойност 3000 лв.; или всичко на стойност от 20 525 лв. – престъпление по чл. 331, ал. 3, във вр. с ал.1 във вр. с чл. 330, ал.1 НК. Възражението на ответника, че не било посочено точното място на извършване на деянието, е неоснователно. Това е така, защото в българския наказателен процес присъдата е единство между мотиви и диспозитив (арг. от чл. 305, ал. 1-4 НПК), при което със сила на пресъдено нещо се ползват както диспозитивът, така и мотивите към него (чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК). Ето защо в случая мястото на деянието е ясно посочено в мотивите на присъдата – гр. Ботевград в производствената база на ответника.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който Т. Х. Т. иска БРС да осъди „ФИРМА“ ЕООД да му плати следните суми: (1) л. а. „Мерцедес“, модел „S 350 TD“ с дата на първа регистрация 06.07.1994г. на стойност 1 200 лв.; (2) пароструйка марка „Керхер“, трифазна, на стойност 250 лв.; (3) 2 броя стопени задни стопове на ремарке марка „Фитцел Дуо“ с рег. № СО 4413 ЕК на стойност 90 лв.; (4) стопена регистрационна табела на стойност 35 лв.; (5) л. а. марка „Волво V50“, нов внос за части, на стойност 1 200 лв.; (6) ван „Тойота Превия“, нов внос, на стойност 5 800 лв.; (7) л. а. „Тата Индика“ на стойност 5 800 лева; (8) 5 броя косачки тримери на единична стойност 150 лв. всяка една по отделно, или обща стойност 750 лв.; (9) 2 бр. комплекта алуминиеви джанти с гуми за джип 17 на стойност 1 920 лв.; (10) комплект алуминиеви джанти с гуми за л. а. на стойност 480 лева; (11) водоноска за 4000 литра, на стойност 3000 лв.; или всичко на стойност от 20 525 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20 525 лв. от 19.08.2019 г. до окончателно им плащане. Въпросните суми се претендират като имуществени вреди вследствие на унищожаване на имуществото на ищеца от пожар, причинен от неправомерни действия на работниците на дружество, на които е било възложено извършването на разкомплектоване на излезли от употреба МПС. Ответното дружество възразява срещу отговорността си и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

2

При разпределението на доказателствената тежест съдът е указал на страните, че ищецът носи тежестта, за да установи, от една страна, че е възникнало задължение от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, което ще рече, че (1) е причинен пожар от работниците на дружеството, който е в (2) причинно-следствена връзка с настъпилото (3) увреждане на имуществото на ищеца. Както се посочи по-горе, при непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), при което ответното дружество носи доказателствена тежест, за да установи, че пожарът не се дължи на обстоятелства, за които той носи отговорност. Противоправността пък е въпрос на подвеждане на доказаните факти под приложимата правната норма, при което наличието й, или липсата й, ще бъде установена от съда с акта му по същество на спора; следователно, противоправността не подлежи на доказване. От друга страна, отговорността по чл. 49 ЗЗД предполага, че ищецът носи доказателствена тежест, за да установи, освен фактите, които пораждат задължението от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, още и доказване на обстоятелството, че по това задължение (4) длъжник е едно или друго лице, на което ответното дружество е възложило извършването на работата при или по повод, на която е настъпило увреждането (в случая: пожарът). Точната идентификация на работниците не е необходима; достатъчно е да се докаже, че те са били работници на дружеството.

По силата на чл. 300 ГПК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“ Тъй като деянието по чл. 331, ал. 3 НК включва като квалифициращо обстоятелство признака „значителни вреди“, по необходимост присъдата на наказателния съд (Присъда № 27/14.10.2025 г. по н. о. х. д. № 497/2025 г. на БРС, която е потвърдена с Р. № 12/26.01.2026 г. в. н. д. о. х. № 882/2025 г. на СОС) съдържа сила на пресъдено нещо относно размера на вредите и причинно следствената връзка между тях и деянието. Оттук гражданският съд прави извод, че деянието (причиняването на пожар от работника на ответника), вредите (изгорелите движими вещи на ищеца), причинноследствената връзка между деянието и вредите, противоправността и виновността в случая са установени по задължителен начин за гражданския съд от наказателния съд. С оглед на изложеното БРС счита, че така предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като „ФИРМА“ ЕООД бъде осъдено да плати на Т. Х. Т. следните суми: (1) л. а.

„Мерцедес“, модел „S 350 TD“ с дата на първа регистрация 06.07.1994г. на стойност 1 200 лв.; (2) пароструйка марка „Керхер“, трифазна, на стойност 250 лв.; (3) 2 броя стопени задни стопове на ремарке марка „Фитцел Дуо“ с рег. № СО 4413 ЕК на стойност 90 лв.; (4) стопена регистрационна табела на стойност 35 лв.; (5) л. а. марка „Волво V50“, нов внос за части, на стойност 1 200 лв.; (6) ван „Тойота Превия“, нов внос, на стойност 5 800 лв.; (7) л. а. „Тата Индика“ на стойност 5 800 лева; (8) 5 броя косачки тримери на единична стойност 150 лв. всяка една по отделно, или обща стойност 750 лв.; (9) 2 бр. комплекта алуминиеви джанти с гуми за джип 17 на стойност 1 920 лв.; (10) комплект алуминиеви джанти с гуми за л. а. на стойност 480 лв.; (11) водоноска за 4000 литра, на стойност 3000 лв.; или всичко на стойност от 20 525 лв., или 10 494.27 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 20 525 лв., или 10 494.27 евро, от 19.08.2019 г. до окончателно й плащане.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК). Поради това че, от една страна, ДТ в размер на 1 610.80 лв. е била платена за исковете с обща цена от 35 525 лв., а и адвокатското възнаграждение в размер на 4 100 лв. е било уговорено интегрално за всички искове със същата обща стойност, а, от друга страна, предвид на факта че ищецът оттегли иска за 15 000 лв., то разноските следва да му се присъдят пропорционално, а именно 930.72 лв. за ДТ и 2 368.98 лв. за адвокатско възнаграждение, или всичко 3 299.70 лв., респ. 1 687.11 евро. съд

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен РЕШИ:

3

ОСЪЖДА на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: №, АДРЕС, да плати на Т. Х. Т., ЕГН: **********, АДРЕС, обезщетение за това, че вследствие на пожар, причинен по непредпазливост от работника на „ФИРМА“ ЕООД П. А. П., ЕГН **********, АДРЕС, на 19.08.2019 г., около 15:40 ч., в гр.

Ботевград, осъден с Присъда № 27/14.10.2025 г. по н. о. х. д. № 497/2025 г. на БРС, влязла в сила на 26.01.2026 г., са погинали следните вещи на Т. Х. Т.: (1) за л. а. „Мерцедес“, модел „S 350 TD“ с дата на първа регистрация 06.07.1994г. на стойност – 1 200 лв.; (2) за пароструйка марка „Керхер“, трифазна, на стойност – 250 лв.; (3) за 2 броя стопени задни стопове на ремарке марка „Фитцел Дуо“ с рег. № СО 4413 ЕК – 90 лв.; (4) за стопена регистрационна табела на стойност – 35 лв.; (5) за л. а. марка „Волво V50“, нов внос за части – 1 200 лв.; (6) за ван „Тойота Превия“, нов внос – 5 800 лв.; (7) за л. а. „Тата Индика“ – 5 800 лв.; (8) за 5 броя косачки тримери от по 150 лв. всяка една по отделно, или обща стойност 750 лв.; (9) за 2 бр. комплекта алуминиеви джанти с гуми за джип 17 – 1 920 лв.; (10) за комплект алуминиеви джанти с гуми за л. а. – 480 лв.; (11) за водоноска за 4 000 л. – 3 000 лв.; всичко на обща стойност от 20 525 (двадесет хиляди пет стотин двадесет и пет) лева, или 10 494 (десет хиляди четиристотин деветдесет и четири) евро и 27 цента, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2019 г. до окончателно им плащане.

Разпечатката съдържа 32 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4a82d4e-8c67-4bdc-8606-13291510fad7