Решение № 561 от 04.11.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Ямбол, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330101663 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от „Кредит Инс" АД - гр.София, представлявано от адв.Д., срещу Й. Г. К. от гр.Я. В нея се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит "***" № *** г., по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. По силата на договора на ответника е отпусната сума в размер на 3000 лв., със срок на връщане до 20.11.2021 г.

Страните са уговорили сумата да бъде преведена в „***”, което е извършено от кредитора. Същият впоследствие е променил правноорганизационната си форма от АД на ООД. Длъжникът е избрал опция да му бъде осигурен *** за ползване на кредита от „Кредит Инс" АД, с което на основание т. 4 от договора между страните се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса "***" за предоставената услуга. Ищецът има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с " Бикнел Корп " ООД, съгласно който дружество то *** се е задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и 1 същата е била одобрена. Съгласно чл. 1, ал. 2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството *** сумата, представляваща таксата "***" от кредитополучателя. В чл. 1, ал. 3 е предвидено, че дружеството *** се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната им изискуемост. Заедно с такса „***" общият размер на задължението на ответника е 5430 лв., платимо ведно с главницата на равни месечни вноски. По вноска с падеж 20.12.2020 г. длъжникът четири пъти е осъществил плащане само на лихвата и такса „***" от месечната вноска, поради което на осн. т. 5 от договора крайният срок на издължаване на кредита е бил удължен с четири месеца и новият падеж на вноска е станал 20.04.2021 г., а крайният срок за погасяване на кредита е бил удължен до 20.03.2022 г. На падежите длъжникът не е изпълнил задълженията си. Дължи заплащане на 3000 лв. главница, 2160 лв. такса „***", 270 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 20.03.2022 г. Съгласно чл.86 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочената главница в размер на 262.68 лв. за периода от 21.04.2021 г. до 11.04.2022 г. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Иска се присъждане и на разноските.

В с.з. ищецът не изпраща представител, но исковете се поддържат в писмена молба.

В срока за отговор ответникът оспорва част от исковете като неоснователни. Признава, че дължи главница от 2384 лв., след приспадане от отпусната в заем сума от 3000 лв. на платените общо 616 лв. Счита, че заплащането на такса „***" е разход по кредита и няма пречка да бъде възложен в тежест на кредитополучателя, но следва да бъде включен в годишния процент на разходите по договора. В случая ГПР е 49,70 %, без да е включена таксата в него. Ако бъде включена, ще надвиши многократно петк р а т н и я размер на законната лихва по просрочени задължения .

2

Уговореният годишен лихвен процент от 36 % надвишава трикратния размер на законната лихва и клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Въз основа на това ответникът счита, че договорът е нищожен на осн. чл. 23 от ЗПК, т.е. дължи връщане само на чистата стойност на кредита от 3000 лв.. В съдебно заседание пълномощникът на ответника уточнява,че е платил само 1 вноска в размер на 206 лв., а не 3 вноски. Т.е. дължи на „Кредит Инс“ АД сумата от 2794 лв. –главница.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и е видно от представеното копие на Договор за потребителски кредит "***" № *** г г., че същият е сключен между страните по реда на ЗПФУР, за сумата от 3000 лв., която да бъде получена на каса на „***” или по посочена банкова сметка, със срок на връщане до 20.11.2021 г.

Договорен е фиксиран годишен лихвен процент 36 %, годишен процент на разходите 49,70 %. Налице е клауза кредитодателят да ангажира * * * за гарантиране връщането на вноските по кредита, срещу т а к с а "гарант", разсрочена към месечните вноски на длъжника –по 180 лв. на месец, общо 2160 лв. (т.4). Видно от Приложение №1 към договора, договорната лихва е общо 270 лв. - по 22,50 лв. на месец, а главницата-по 250 лв. месечно –общо 3000 лв. и общият размер на задължението на ответника е 5430 лв., платимо на 12 равни месечни вноски от 20.12.2020 г. до 20.11.2021 г.. Представени са и Общите условия.

Не е спорно получаването на сумата от 3000 лв. от ответника на каса на „***”. Ищецът е превел сумата чрез система за електронни плащания съгласно Разписка за извършено плащане от ***г., сочеща превод на сумата „по договор № *** г.“.

Съгласно чл.1 ал.1 от Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити о т 25.10.2014 г. между и ищеца и "Бикнел Корп" ООД, дружеството *** се е задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно ал. 2 от Договор а, дружеството *** се е задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по договора за кредит, а 3 кредитодателят се е задължил да събира от името и за сметка на дружеството *** сумата, представляваща таксата "***" от кредитополучателя. В чл. 1, ал. 3 е предвидено, че дружеството *** се задължава да *** изплащане на сумите по договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната им изискуемост.

Издадена е Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ***РС за процесните суми, срещу която длъжникът е възразил в срок.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240 и 86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.

Съгласно чл. 240, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Специалният ЗПФУР в чл. 6 урежда, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече.

Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, "финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно 4 посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Чл.18 ал.1 от закона изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Според ал.2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления-Законът за електронния документ и електронния подпис.

По делото не е спорно сключването на договора, усвояването на кредита и настъпването на изискуемост на задълженията за главница. Релевантно е, че ответникът е изпаднал в забава за погасителните вноски с изтичането на крайния падеж. В исковата молба е признато плащане на част от задълженията по вноската с падеж 20.12.2020 г. - само на лихвата и такса „***" –т.е .общо от 202,50 лв. (180 лв. такса и 22,50 лв. договорна лихва съгласно погасителния план). Не е установено плащане на останалите задължения от длъжника. Твърдението му за платена сума от 206 лв., направено в с.з. за корекция на първоначалното твърдение в отговора за платена по-голяма сума, не е подкрепено с доказателства. Поради това за установен следва да се приеме признатия от ищеца размер на плащането, т.е. размера, до който съвпадат насрещните изявления.

В отговора си ответникът възразява, че в ГПР не е включена таксата „***“. В договора е посочен ГПР, който е близо до законовия максимум.

Съгласно ал.4 на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед становището на ищеца, че не е необходимо включването на таксата „***“ в ГПР, следва изводът, че н е оспорва, че не е включена в него. Освен това при изчисление на осъпяването на кредита съобразно договорения ГПР, 49,70 % от главницата 3000 лв. са 1491 лв. Общият размер на задълженията по договора обаче надвишава сбора на тези две суми (5430 лв. е с 1,2 пъти повече от 4491 лв.).

От това също е видно, че таксата „***“ от 2160 лв. не е включена в размера на ГПР по договора. Съдът намира, че тази такса е следвало да се вземе предвид 5 при изчисляването на ГПР, с оглед правилото на чл.19 ал.1, че той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи -лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора . С оглед предпоследния от изброените разходи, е неоснователно становището на ищеца, че таксата не следва да се включва в ГПР. Следователно при добавянето й към него, той ще надвиши максимума по чл.19 ал.4.

Разпоредбата на ал.5 урежда императивно, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Т.е. законодателят е уредил изрично последиците от нарушаване на изискването на ал.4, ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. При наличието на тази специална разпоредба е неприложимо разширително тълкуване на правилата от закона, уреждащи нищожност на целия договор за потребителски кредит. Самата разпоредба на чл.22 визира неспазването на изискванията на изброените в нея норми -чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , като предпоставка за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен. Законодателят не е включил в изброяването чл. 19 ал.4, тъй като вече е уредил санкцията за неговото нарушаване. Поради това съдът счита, че следва да бъде приложена специалната разпоредба, уреждаща именно тази санкция. Т.е. нищожна е клаузата, уреждаща задължение за плащане на такса „***“. Поради това платената сума по първата вноска от погасителния план, която ищецът е отнесъл към задължението за тази такса 180 лв., не е погасила това задължение, тъй като не е възникнало за длъжника. Платеното може да погаси действително задължение като това за главница. Т.е. дължимата месечна вноска 250 лв. е погасена частично –до размера на 180 лв. Дължим е само остатъкът от 70 лв., както и неплатените вноски до крайния падеж. Общо се дължат 2820 лв. главница.