Решение № 334 от 11.05.2022, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Сливен, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230100449 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.216, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 135, ал. 1 ЗЗД от ТД на НАП Бургас чрез публичен изпълнител Г А Р срещу Г. Б. Д. и СТ. В. ИВ. за обявяване на относително недействителна по отношение на държавата възмездна сделка сключена между двете ответници обективирана в нотариален акт № ****

В исковата си молба ищецът и молител ТД на НАП-Бургас посочва следните обстоятелства: Срещу ответницата Г. Б. Д. в териториална дирекция Бургас, офис Сливен под №**** било образувано изпълнително дело за неплатените публични вземания, които към 07.02.2022 г.били в размер на 42848.11 лв., в т.ч. главница 19521.84лв. и лихва 23326.27лв. Дългът произтичал от Разпореждане на НОИ ТП - Сливен № 13822/26.09.2014 г., влязло в сила на 16.02.2016 г. До задълженото лице било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С160020- ***/13.06.2016 г. на адрес: гр. ****, връчено на 24.06.2016 г. Били предприети следните действия за събиране и обезпечаване на просрочените публични задължения: с ПНОМ изх. № С160020-022-0028766/19.10.2016 г. на основание чл.202, ал.1 във връзка с чл.195, ал. 1-3 от ДОПК бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на задълженото лице, открити в ТБ Общинска Банка АД. Издадено било разпореждане за изпълнение на ЗС изх. № С170020-029-0006887/22.03.2017 г. Нямало постъпили суми в изпълнение на наложения запор. с ПНОМ С200020-022-0011013/25.02.2020 г. на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2; във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК бил наложен запор върху пенсията на ЗЛ. Съгласно отговор вх. № С200020-000-0104578/02.03.2020 г. запорът не можел да бъде 1 изпълнен, т. к. пенсията на лицето била под секвестируемия минимум. с ПНОМ изх. № С210020-022-0090884/02.12.2021 г. бил наложен запор върху всички безналични ценни книжа притежавани от длъжника, които били вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на Централния депозитар. Съгласно отговор вх.№С210020-000-0568443/06.12.2021 г. ЗЛ не притежавало безналични ценни книжа.

По изпълнителното дело нямало постъпили сума, направено било пълно проучване на имущественото състояние на ЗЛ, при което било установено, че лицето не притежавало имущество, годно да послужи за обезпечаване на просрочените публични задължения.

След безспорното установяване на публични задължения ищецът твърди, че с цел да осуети възможността същите да бъдат събрани принудително по реда на ДОПК, Г. Б. Д. чрез публична продажба на свои активи, увреждала хирографарния кредитор НАП. При извършена проверка в Имотен регистър при АВ било установено, че на 24.04.2018 г. било налице вписване ****, на покупко-продажба на следните имоти: - поземлен имот с идентификатор № *** с площ 797.00 кв. м., находящ се в гр. ****, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ведно построените в имота:

-сграда с идентификатор №***, предназначение - жилищна, еднофамилна е площ по док. 80.000 кв. м.,

-сграда с идентификатор № ***, предназначение - селскостопанска, площ по док. 39.000 кв. м.,

-сграда с идентификатор № ***, предназначение селскостопанска, площ по док. 36.000 кв. м.,

-сграда с идентификатор №***, предназначение - селскостопанска, площ по док. 21.000 кв. м.

Продавачи били Г. Б. Д. с ЕГН ********** и съпруга й В И Д е ЕГН **********, купувач била дъщеря им СТ. В. ИВ. с ЕГН ********** /налице била свързаност на страните по сделката/. Съгласно приложения нотариален акт № **** Г. Б. Д. и съпруга и В И Д продавали собствените си недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност за продажна цена от 8000.00 лв. и запазвали за себе си, заедно и поотделно пожизненото и безвъзмездно вещно право на ползване върху продавания имот. Данъчната оценка на недвижимите имот, определена от Община Твърдица била в размер на 13822.70 лв. Сумата в размер на 8000,00 лв. е била платена напълно и в брой на продавачите преди подписването на договора. Получената от продажбата сума не бил послужила за погасяването на публичните задължения на ЗЛ и същата не разполагала с друго ликвидно имущество, от което държавата би могла да се удовлетвори.

Безспорно първият ответник бил знаел, че има безспорно установени публични задължения в особено големи размери, поради факта, дългът произтичал от Разпореждане на НОИ ТП - Сливен № 13822/26.09.2014 г., влязло в сила на 16.02.2016 г., предадено за събиране от Националната агенция за приходите. Задълженото лице било надлежно 2 уведомено за предприетите действия по изпълнително дело №**** от страна на НАП, за принудително събиране на просрочени публични задължения със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С 160020-048-0007366/13.06.2016 г. връчено на 24.06.2016 г.

Сключването на договор за покупко-продажба на 5/пет/ броя недвижими имота, сочило на съзнателно предприети действия от нейна страна да увреди интересите на кредитора-ищец Националната агенция за приходите. Продажната цена от разпоредителната сделка не била послужила за погасяване на публичните задължения на първия ответник. Задълженото лице не било погасило установените публични задължения, който към настоящия момент били в големи размери. Не било предложен начин за удовлетворяване на публичните взискатели, нито било предложено годно обезпечение съответстващо на размера на установеното публичното задължение. Извършеното от него разпореждане със собствените активи, при които се освобождава от собственост, сочило на съзнателно предприети действия от негова страна да увреди интересите на кредитора-ищец НАП.

Посочва, че когато един длъжник има значително по размер парично задължение към свой кредитор, той бил знаел, че с отчуждаване на свои активи, уврежда интересите на кредитора, тъй като се освобождава от своето имущество, което в своята цялост служи за общо обезпечение на неговите кредитори./чл.133 от ЗЗД/

Само по себе си тези действия на длъжника представлявали намаляване на имуществото му и поради това застрашавали интересите на кредитора. В този смисъл била и установената непротиворечива практика на ВКС, с която се било приемало, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащото кредитора действие било всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха затруднили осъществяването на правата на кредитора. Независимо от цената на извършената между ответниците покупко-продажба и дали същата била заплатена изцяло или отчасти, с факта на извършване на сделката първия ответник бил намалил своето имущество.

При изповядване на сделката Г. Б. Д. била подала декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК пред съответния нотариус със съдържание, че „няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“. Същите били от датата на атакуваната сделка, а именно 24.04.2018 г. Към датата на разпоредителната сделка Г. Б. Д. била имала установени и изискуеми публични задължения в големи размери подлежащи на принудително изпълнение, за които била надлежно уведомена със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С160020-048-0007366/13.06.2016 г. било връчено на 24.06.2016 г. по изпълнително дело №**** в ТД на НАП Бургас. От изложеното следвало, че данъчнозадълженото лице било потвърдило неистина в писмена декларация, която се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства и това деяние било извършено с цел да се избегне плащането на дължими публични задължения, с което е нарушил разпоредбата на чл.313 от НК.

Ищецът твърди, че лицето, с което длъжника бил договарял също да било знаело за 3 увреждането.

Свързаност на страните по сделката - връзката в случая била между двамата ответници, а именно, че са роднини по права линия/майка и дъщеря/ и закона ги определял като свързани лица по смисъла на § 1, т.З, б. “а“, от допълнителните разпоредби на ДОПК.

Закона също така презюмирал, че след като страните по една сделка са свързани лица, то те знаели за увреждащото й действие по отношение на кредитора./чл,216, ал.З, изречение последно от ДОПК/.

Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 216, ал. 3 ДОПК и чл.

135, ал. 1 ЗЗД да обяви за относително недействителна по отношение на държавата възмездна сделка сключена между двете ответници обективирана в нотариален акт № **** В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран от ответницата СТ. В.

ИВ. чрез адв. Д.И., като заявява, че предявеният иск е допустим, но не е основателен.

Признава, че е издадено Разпореждане № **** год. от НОИ, териториално поделение гр.Сливен за възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия на Г. Б. Д..

Разпореждането било влязло в сила на 16.02.2016 год. Искът обаче бил неоснователен.

Изискванията на разпоредбата на чл.135 от ЗЗД предвиждали следните условия:

- действия, с които длъжникът уврежда кредитора;

- знание за увреждане от страна на длъжника;

- лицето, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането.

Законът въвеждал оборима презумпция при свързани лица - знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Признава, че на 24.04.2018 год. нейната майка й била продала заедно с баща й описания в исковата молба недвижим имот на своята дъщеря СТ. В. ИВ..

Действително сделката била извършена между свързани лица по смисъла на параграф 1, т.З, б.“а“ от допълнителните разпоредби на ДОПК - роднини по права линия - родители и дъщеря.

Твърди, че не била знаела, че със сделката се увреждат интересите на кредитора.

Посочва, че била живяла от м.юни 2017 год. до м. септември 2018 год. в Австрия, а от август 2019 год. до август 2021 год, в Германия. Върнала се била за една седмица с цел изповядване на сделката, след което отново била заминала за чужбина. На практика тя била живяла далеч от родителите си и не била знаела за публичните задължения на майка си.

Сделката била осъществена с цел след придобиване на недвижимите имоти, при необходимост дъщерята да полага грижи за възрастните си родители. Доказателство в тази насока било и обстоятелството, че двамата продавачи са запазили за себе си правото на ползване върху имота, предмет на продажбата пожизнено. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран от ответницата Г. Б.

4

Д. чрез адв. Д.И., като заявява, че предявеният иск е допустим, но не е основателен.

Признава, че е издадено Разпореждане № **** год. от НОИ, териториално поделение гр.Сливен за възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия на Г. Б. Д..

Разпореждането било влязло в сила на 16.02.2016 год. Искът обаче бил неоснователен.

Изискванията на разпоредбата на чл.135 от ЗЗД предвиждали следните условия:

- действия, с които длъжникът уврежда кредитора;

- знание за увреждане от страна на длъжника;

- лицето, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането.

Законът въвеждал оборима презумпция при свързани лица - знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Признава, че на 24.04,2018 год. била продала заедно със съпруга си описания в исковата молба недвижим имот на своята дъщеря СТ. В. ИВ..

Действително сделката била извършена между свързани лица по смисъла на параграф 1, т.З, б.“а“ от допълнителните разпоредби на ДОПК - роднини по права линия - родители и дъщеря.

Дъщерята СТ. В. ИВ. не била знаела, че със сделката се увреждат интересите на кредитора. Същата била живяла от м.юни 2017 год. до м. септември 2018 год. в Австрия, а от август 2019 год. до август 2021 год, в Германия. Върнала се била за една седмица с цел изповядване на сделката, след което отново била заминала за чужбина. На практика тя е живяла далеч от родителите си и не била знаела за публичните задължения на майка си.