Определение № 15861 от 22.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15861 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д.

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508441 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С Определение № 14855/28.03.2025 г. по ч.гр.дело № 50920/2024 г. на СРС, 123 с-в е оставено без уважение молбата на И. И. Д. за спиране на допуснатото незабавно изпълнение. Съдът е приел, че длъжникът не е приложил документи, от които да се направи извод, че присъдените суми не се дължат. Не се установява и длъжникът да е учредил в полза на кредитора обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД след задължението. Не се установяват и твърдения за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит към постановяване на определението и подлежат на изследване в исковия процес чрез събиране на доказателства, надлежно ангажирани от страните по делото.

Срещу определението е подадена частна жалба от И. И. Д.. Жалбоподателят посочва, че основанията за спиране са свързани с неправилно изчисляване на претенцията за размера на вземането поради неправни клаузи, както и изчисляване на размера на вземането с действително дължимото поради неравноправни клаузи. Конкретизира, че сборът на дължимата главница за периода 16.12.2018 г. – 15.03.2023 г. е в 1194,61 лв., претендираните лихви: 878,05 лв. – лихва по чл. 4.1, 930,09 лв. – лихвена надбавка по чл. 9.1., която сума надвишава с 603,53 лева сумата за лихви по погасителния план. Евентуално сумата от 878,05 лв. е дължима въз основа на неравноправни клаузи при промяна на договорения лихвен процент едностранно от банката. Посочва, че претенциите не съвпадат с лихвите по погасителния план нито като общ сбор от наказателна надбавка и договорна лихва, нито като договорна лихва. С „наказателните надбавки“ се предвиждало начисляване на лихва върху лихва с 6 пункта над номиналния лихвен процент. Претендирана е и сума от 3092,17 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената в срок главница за периода 16.03.2023 г. – 22.08.2024 г., но при използване на калкулатора на НАП същата би била в размер на 1220 лв., а не на 3092,17 лева, както се претендира от заявителя. По посочените съображения частния жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да спре изпълнението въз основа на издадената заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

В отговор „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата. Посочва, че възнаградителната лихва се формира от номинален лихвен процент в размер на 9,1% за целия срок, като условията за промяна са свързани с отпадането на основанията за прилагане на преференциалната лихва.

Към заявлението по чл. 417 ГПК е приложен погасителен план, съответен на договорения с 1 кредитополучателят. Лихвата за забава е 6 процентни пункта и е по-ниска от дължимата по ЗЗД, а твърдяния антоцизъм не е налице.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

„Банка ДСК“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги. Заявителят сочи, че с наследодателя на длъжника по заявлението на 16.03.2016 г. е сключен договор за кредит „Експресо – смарт карта“ № 424004377500 за сумата от 10000 лв. за срок до 16.03.2023 г.

Твърди наследодателят Р.М. да е починала, като единствен наследник е И. Д.. Твърди се дължимост на главница от 6961,11 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 23.08.2024 г. до окончателното изплащане, договорна лихва за периода 16.12.2018 г. – 15.03.2023 г. в размер на 878,05 лв., лихвена надбавка за забава в размер на 920,09 лв. за периода 16.03.2023 г. – 22.08.2024 г. в размер на 3092,17 лв.

Договорено е връщане на предоставената сума на 84 погасителни вноски в размер на 164,57 лева. Договорната лихва е посочена да е в размер на 9,1% лихвен процент, лихвен процент на ден в размер на 0,0253% в предварителния период по чл. 4, ал. 4 от част ІІ – 25278 лв, в случаите на чл. 8, ал. 5 от част ІІ – увеличение с 0,5 процентни пункта, при прекратяване на смарт пакет – увеличение с 0,25 процентни пункта, при прекратяване на договора – според вида кредитна карта с 0,4 или 0,6 процентни пункта. Отразена е дължимост на наказателна надбавка от 6 процентни пункта над номиналния лихвен процент като общо лихвеният процент върху просрочените вноски е в размер на 15,1%, а върху цялата главница след настъпване на предсрочната изискуемост – 6 процентни пункта над номиналния лихвен процент по т. 8, определяща дължимата договорна лихва. Отразен е общо дължим ГПР 10,96% към момента на сключване на договора при общо дължима сума от 14050,77 лева за предварителния период. Допълнително е отбелязана дължима такса за одобрение от 227,77 лева, както и разходи за застраховка живот 0,62% годишно върху остатъка на дължимата главница с посочена сума за предварителния период по чл. 4, ал. 4 Посочените договорености за определяне размера на дължимите наказателни надбавки и лихва за забава поставят въпроса за наличие на неравноправни клаузи, свързани както с включване на всички дължими разходи по кредита в определяне на дължимия ГПР (правилно посочване), така и на дължимостта на обезщетение за забава, наред с наказателна надбавка, в размер над установения в чл. 86, ал. 2 ЗЗД . Длъжникът реферира и към несъответствие в изчислението на заявителя чрез публично достъпна информация за определянето й (калкулатор на НАП).

Така наведените възражения за несъответствие на претенцията по заявлението за съответствие с правилата на Закона за потребителския кредит изискват преценка от съда за евентуална неравноправност на клаузите на първоначален етап – при издаване на заповедта за изпълнение, но и на последващ – при наведени възражения за нарушена потребителска защита с искане за спиране на производството по допуснатото принудително изпълнение (дело дело С-415/11). По отношение на твърдяната неравноправност писмените доказателства се съдържат в самия договор, приложен от заявителя, а в останалата част, свързана с липсата на коректно определяне на дължимите суми реферирането е към публично достъпна информация и не може да се счете за произволно.

По изложените съображения съдът приема за основателна частната жалба, като обжалваното определение следва да бъде отменено и допуснато спиране на изпълнението.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 14855/28.03.2025 г. по ч.гр.дело № 50920/2024 г. на СРС, 123 с-в и вместо това постановява:

СПИРА на основание чл. 420 ГПК по искане на И. И. Д., ЕГН ********** обективирано във възражение вх. № 47643/11.02.2025 г. изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 34609/01.11.2024 г. по ч.гр.дело № 50920/2024 г. на СРС, 123 с-в и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист от 04.11.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3