Решение № 7597 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7597 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100502991 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 17042 от 20.09.2024 г. по гр.д. № 44368/2022 г. по описа на СРС, 46 с-в /към което е било присъединено и гр.д.№ гр.д. №8542/2023 г. на СРС/ са отхвърлени, като неоснователни, предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 срещу Н. Б. Б., ЕГН ********** и Р. Б. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, за признаване за установено, че Н. Б. Б., ЕГН ********** и Р. Б. Б., ЕГН ******** дължат разделно на Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 сумите: 4 796.59 лв. - главница по Договор за кредит Euroline, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 13.04.2017 г. и Споразумение от 28.11.2019 г., за периода от 07.05.2021 г. до 09.08.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2022 г.; 1 181.49 лв. - мораторна лихва за периода от 07.05.2021 г. до 09.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 44544/2022 г. на СРС, 85 състав.

С постановеното решение, съдът е признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 10, 11 и 12 ЗЗП, че Н. Б.

Б., ЕГН ********** и Р.-М. Б. Б., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на В.К.Н., ЕГН **********, не дължат на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, сумата от 4688.59 лева- главница по Договор за кредит BG MC CASH, 1 кредитна сделка 5002306, и на допълнителни споразумения към него, както и сумата от 989.77 лева- договорна лихва.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Юробанк България“ АД, като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Неправилно, според ищеца, съдът се е произнесъл, че клаузи от договора за кредитна карта са неравноправни и поради това нищожни без да обяви на страните това и без надлежно посочване от правоприемниците на длъжника, конкретните клаузи по договора, които считат за нищожни на съответното основание. Съответно, изводите на съда, че клаузите в договора досежно догорните лихви са недействителни, намира за неправилни. Идентичен довод заявява и по отношение извода на съда, че клаузите на ОУ по договора за недействителни, поради това че са представени по делото в нечетим вариант. Заявява, че към датата на сключване на договора за кредитна карта – 16.02.2005 г.23.04.2021 г., не са били действащи разпоредбите на ЗПК, които опредят като нищожни договорите, чийто текст е на посочените размери и шрифт, неравноправни по своя характер.

По отношение на размера на дължимата договорна лихва по договора за кредитна карта, заявява, че същата е дължима и не се основава на неравноправни клаузи, противно на изложените от СРС доводи. Заявява, че нейният размер следва да бъде определен на 18.5% от датата на сключване на договора и на 19.9% от 13.04.2017 г., когато е било сключено допълнителното споразумение до 23.07.2022 г. /дата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита/.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от Юробанк България“ АД искове.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ответник в производството Н. Б. Б. и Р. Б. Б., са подали писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения.

Молят за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Срещу постановеното от първата инстанция определение № 45605/08.11.2024 г. по реда на чл.248 ГПК е подадена в срок частна жалба от ответниците Н. Б. Б. и Р. Б.

Б., с молба да бъде отменено като неправилно.

В срок е подаден писмен отговор на подадената частна жалба от страна на ищеца Юробанк България“ АД с изразяване на становище, че частната жалба следва да 2 бъде оставена без уважение като неоснователна.

В срок е подадена и частна жалба срещу определение № 45605/08.11.2024 г. постановено от първата инстанция по реда на чл.248 ГПК от страна на ищеца Юробанк България“ АД, с изразяване на становище, че същото е неправилно и следва да бъде отменено.

В срок е подаден писмен отговор на подадената частна жалба от страна на ответниците Н. Б. Б. и Р. Б. Б., с изразяване на становище, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в частта на произнасяне по предявените от Н. Б. Б., ЕГН ********** и Р. Б. Б., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на В.К.Н., ЕГН **********, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, отрицателни установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължат солидарно сумата от 4688.59 лева- главница по Договор за кредит BG MC CASH, кредитна сделка 5002306, и на допълнителни споразумения към него, както и сумата от 989.77 лева- договорна лихва, а в условията на евентуалност- да се прогласи нищожността на Договор за кредит BG MC CASH, кредитна сделка 5002306, и на допълнителни споразумения към него на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 10, 11 и 12 ЗЗП, по която част е било образувано производството по гр.д.№ 44368/2022 г. на СРС.

В частта на произнасяне по предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 срещу Н. Б. Б., ЕГН **********, и Р. Б. Б., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл.422 и чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. Б. Б., ЕГН **********, и Р. Б. Б., ЕГН ******** дължат разделно на Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 суми: 4 796.59 лв. - главница по Договор за 3 кредит Euroline, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 13.04.2017 г. и Споразумение от 28.11.2019 г., за периода от 07.05.2021 г. до 09.08.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2022 г.; 1 181.49 лв. - мораторна лихва за периода от 07.05.2021 г. до 09.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 44544/2022 г. на СРС, 85 състав, в която част е било образувано гр.д. №8542/2023 г. на СРС, производството по делото като недопустимо следва да бъде прекратено, като бъде обезсилено постановеното от първата инстанция в посочената част.

Съображения:

Установява се от доказателствата по делото, че гр.д. № 44368/2022 г. по описа на СРС, по което е постановено обжалваното решение, е било образувано по предявени с искова молба от 16.08.2022 г. от Б.Р.Б., Н. Б. Б. и Р. Б. Б. срещу „Юробанк България“ АД отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на суми по Договор за кредит BG MC CASH, кредитна сделка 5002306, сключен с наследодателката на Н. Б. Б. и Р. Б. Б. - тяхната майка В.К.Н.. С влязло в законна сила Определение № 848/09.01.2023 г. по гр.д. № 44368/2022 г. по описа на СРС, 46 състав, производството по делото е било прекратено по отношение на ищеца Б.Р.Б., като недопустимо.

При подаване на исковата молба ищците са обосновали допълнително правния си интерес от оспорване съществуване на вземането по посочения договор за кредитна карта с подадени към тях покани за доброволно изпълнение от банката чрез ЧСИ С.Я..

Така, в исковата молба се твърди, че ищцата Н. Б. Б. е получила от ответника „Юробанк България“ АД покана за изпълнение вх. № 3535/18.07.2022 г. на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с която е поканена, в качеството и на наследник на починалата си майка В.К.Н. да заплати сума в общ размер на 5 678.38 лв., представляваща сбор от сумата от 4 688.59 лв. главница и 989.77 лв. лихва, дължими по Договор за кредит BG MC CASH, кредитна сделка 5002306. След получаване на поканата тя, заедно с баща си Б.Р.Б. посетили клон на банката, където и отказали копие от договора и искана информация за него. Твърди се, че тримата ищци не знаят В.К.Н. да е сключвала договор с „Юробанк България“ АД. Поради това се твърди, че първата ищца има интерес да се установи със съдебно решение несъществуването на такъв договор.

Такъв интерес имали и другите двама ищци поради това, че очаквали също да получат покани за плащане от ответната страна. Поддържат твърдения, че клаузите на договора за кредит, ако такъв съществува, както и допълнителните споразумения към него са нищожни, оспорват автентичността на подписите на В.К.Н., твърдят, че договорът и допълнителните споразумения към него са нищожни по смисъла на ЗЗП.

С исковата молба е представена и Покана за изпълнение от 18.07.2022 г., връчена чрез ЧСИ С.Я., адресирана до ищцата Н. Б. Б., в качеството и на наследник на 4

В.К.Н., с която банката я уведомява, че поради забава в плащанията по Договор за кредит BG MC CASH, кредитна сделка 5002306 вземанията по него в общ размер на 5 678.38 лв., представляваща сбор от сумата от 4 688.59 лв. главница и 989.77 лв. лихва са обявени за изцяло предсрочно изискуеми. С исковата молба е представено и Удостоверение за наследници № 25/07.01.2019 г., видно от което В.К.Н. е починала на 02.01.2019 г. и оставила законни наследници двете си деца - Н. Б. Б. и Р. Б. Б..

След подаване на исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 44368/2022 г. на СРС, кредиторът „Юробанк България“ АД е подал на 17.08.2022 г. заявление по чл.417 ГПК за издаване заповед за изпълнение за дължимите суми по Договор за кредит BG MC CASH против Н. Б. Б. и Р. Б. Б. и по заявлението е било образувано ч.гр.д. № 44544/2022 г. по описа на СРС. Т.е., преди кредиторът „Юробанк България“ АД да подаде против Н. Б. Б. и Р. Б. Б. заявление за издаване заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 44544/2022 г. по описа на СРС, длъжниците са предявили против банката установителни искове за недължимост на същите вземания.

С оглед така посоченото, настоящия състав намира за недопустим не отрицателният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК на Н. Б. Б. и Р. Б. Б., а заповедното производство, образувано след като длъжниците са оспорили вземанията с предявяване на самостоятелен иск за установяване несъществуването им. Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането. Когато е иницииран исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането, то, несъмнено вземането е спорно, поради което предявеният по-късно иск (заявление) за същото вземане е недопустим и подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал.1 ГПК. В този смисъл е и изразеното становище по Решение № 76/07.05.2013 г. по гр. д. № 391/2012 г. на ВКС-ІV ГО, постановено по чл. 290 ГПК, което се възприема от настоящия състав.