Решение № 175 от 21.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001001006 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261207 от 02.08.2021г., постановено по т.д.№ 2425/2020г. по описа на СГС Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД на основание чл.79,ал.1 от ,предл. първо и чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 43 584,17лв., представляваща неплатената разлика за индексирана цена на извършената транспортна дейност по градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23 , 24/24А , 25, 26, 28, 29, 31, 81 ,86, 117, 118 и 119 от общинската схема на Столична община през месец декември 2017г. по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016г., сключен между Столична община като възложител и МТК Гроуп“ ООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху сумата от 43 584,17лв.,считано от 07.12.2020г. до окончателното й плащане, и сумата от 12 808,90лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 43 584,17лв. за периода от 15.01.2018г. до 07.12.2020г. като е отхвърлен искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за разликата над 12 808,90лв. до предявеният размер от 12808,91лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Столична община с искане същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят счита,че при тълкуване на клаузите на сключения между страните договор съдът не е взел под внимание целта, за която е сключен договора – извършване на обществени услуги за пътнически превоз и целите, които възложителя си е поставил чрез възлагането на превоза и сключване на договора. Водещ при сключване на 1 такъв тип договори бил общественият интерес и възложителят имал за цел постигането на максимално най-добрите условия за извършване на дейността. Поддържа,че клаузата на чл.5,ал.4 от договора дава възможност да бъде направено мотивирано предложение от страна на превозвача за промяна в цената на превоза, но счита че е необходимо да бъде подписано писмено споразумение за това. Клаузата предвиждала две основания за изменение на договора- при наличие на предпоставките на т.1 на ал.4 или на предпоставките на т.2 от ал.4 на посочения текст на договора. Изпълнителят не можел да се позовава едновременно и на двете хипотези по чл.5,ал.4 (съответно т.1 и т.2) като позоваването на едната точка автоматично изключвало възможностите за позоваване на друга хипотеза.

Приемането на противното щяло да доведе до прекомерност на цената на услугата.

Неправилни били изводите на съда,че за м. декември 2017г. били налице предпоставките на чл. 5,ал.4,т.2 от договора. При извършване на законосъобразна преценка относно наличието на предпоставките по чл.5,ал.4,т.2 от процесния договор било необходимо да се вземе предвид процентът на увеличение/намаление на средната цена за смазочни материали през съответния процесен месец, като процентното увеличение/намаление на цената на природния газ се изчислявала въз основа на решенията КЕВР, а процентното увеличение/намаление на цената на ГСМ се изчислявала въз основа на официални данни, предоставени от НСИ. Страната поддържа, че от заключението на приетата по делото експертиза на вещото лице Р. С. се установявало, че не са налице предпоставките на чл.5, ал.4, т.2 от договора между страните,тъй като процентното увеличение на цената на природния газ към 01.12.2017г. спрямо 02.12.2016г. било 19,756%, а цената на ГСМ била намалена с 2,719% . Предвид на това не било изпълнено условието да е налице увеличение на цената на ГСМ с повече от 20%. Неприложими били статистическите данни на НСИ за цените на природния газ, тъй като те се изчислявали като средни претеглени цени за шестмесечие, но тези данни обхващали петмесечен период през 2016г., през който договорът въобще не бил сключен и шестмесечен период, в който обществената услуга изобщо не била изпълнявана. Неправилни били изводите на съда, че промяната в цената била свързана с датата на сключване на договора, а не с датата, на която е започнало изпълнението му.

Въззиваемата страна „МТК Гроуп“ ООД е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Във връзка с искането на жалбоподателя тълкуването на договора да бъде извършено при съобразяване с обществения интерес се акцентира върху съдържанието на чл.20 от ЗЗД съгласно който требва да бъде търсена общата воля на страните, а не само на едната от тях и че правоотношението е такова,при което има равнопоставеност между страните, а не положение на власт и подчинение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:

Предявените искове са правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

С подадената искова молба МТК Гроуп“ ООД е заявила претенция за осъждане на 2

Столична община да заплати сумата от 43 584,17лв., представляваща неплатената разлика за индексирана цена на извършената транспортна дейност по градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23 , 24/24А , 25, 26, 28, 29, 31, 81 ,86, 117, 118 и 119 от общинската схема на Столична община през месец декември 2017г. по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ561196/ 02.12.2016г., сключен между страните по делото.

Ищецът твърди, че е с този договор е поел задължението да осъществява автобусни превози по посочените линии на градския транспорт,а ответникът- да заплаща възнаграждение съобразно изминатия пробег. Съгласно чл.5,ал.1 Столична община се е задължила да заплаща цена в размер на 3лв. за километър пробег. Плащането следвала да бъде извършвано ежемесечно като 30% от същото се дължало авансово – до 15 число на текущия месец, а останалата част – до 14 число на следващия месец. В чл.5,ал.4 били договорени възможности за промяна на цената на извършвания превоз за при определени условия. В т.2 е предвидено, че това може да стане при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цента на към датата на подписване на договора.

Тъй като автобусите,с който се извършва превоза използват като гориво метан, то следвало да бъде взета предвид цената на природния газ съгласно решенията на КЕВР. Към датата на подписване на договора същата била 286,60лв. за 1000 куб.м., а с решение № Ц22/29.09.2017г. същата била променена на 343,22лв. Същата действала за исковия период. С оглед на това обстоятелство ищецът счита, че е осъществена хипотезата на чл.5,ал.4,т.2 от договора и цената за километър пробег автоматично се е увеличила с 2,5% и е станала 3,075лв. без ДДС и 3,69 лв. с ДДС. Ответникът заплатил възнаграждение за м.декември 2017г. ,базирано на първоначалната цена. Оставала дължима разликата от 43 584,17лв.

Ищецът твърди, че е поискал от ответната страна актуализиране на цената по договора през процесния период, но било отказано провеждането на преговори по този въпрос. При това положение тази страна счита, че цената се е увеличила автоматично с посочения по-горе процент, а клаузата, която предвиждала задължително подписване на споразумение визирала случаите, при които процентът трябва да бъде различен - съответно по-висок или по-нисък.

Ответната страна Столична община е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че процесният договор е влязъл в сила, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия и това е 26.07.2017г. Освен това в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора била допусната техническа грешка при определяне на началната дата, от която се следи за промяна на цената на гориво-смазочните материали, като това следвало да не е датата на подписване на договора- 02.12.2016 г., а тази на влизането му в сила- след представяне от изпълнителя на оригинал на влязло в сила определение за прекратяване на водено между страните административно дело, или най-рано - датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия, която беше посочена по- горе.

Счита, че страните всъщност са придали значение именно на дата на влизане в сила на договора между страните предвид съдържанието на чл.3 от същия и именно тя била релевантният момент, от който се брояли всички срокове, включително и този по чл.5,ал.4.

3

Изтъква, че договорът е сключен чрез конкурс съгласно редакцията на чл.19,ал.1 от Закона за автомобилните превози към онзи момент като условията за провеждането му носели най-общите характеристики на обществените поръчки и най- важният критерий бил този за най-ниската предложена цена. Предвидените възможности за промяната й били само при настъпване и доказването на обективните обстоятелства, които обуславят такава промяна. Възнаграждението на изпълнителя по договора можело да бъде актуализирано само след провеждането на преговори. Моли се съдът да приеме,че определената в чл.5,ал.1 от договора цена можело да бъде променяна само веднъж при настъпване на предпоставките на чл.5,ал.4,т.2 от договора ,а не при всяка промяна на цената на ГСМ с повече от 20%.

Развити са съображения,че изпълнителят не може да се позовава едновременно на клаузите на чл.5,ал.4 ,т .1 от договора и на чл.5, ал.4, т.2 от същия, а позоваването на едната хипотеза автоматично изключвало приложението на другата.

Ако все пак съдът приеме, че са налице предпоставките за промяна в цената по договора, то се поддържа,че това трябва да стане,считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия- 26.07.2017г. Освен това икономическата логика предпоставяла увеличението, при наличието на изискуемите предпоставки, да намери израз в цената за следващия период и поради това, ако има изменение на стойностите през месец декември, то трябвало да се отрази на цената през месец януари.

При условията на алтернативност се моли, ако съдът приеме за обосновано, че базовият период за изменение на цената е от сключване на договора –м.12.2016г. ,то при определяне на реалния и справедлив процент, с който следва да се повиши определената по договора базова цена, да се използват данните на НСИ. Ако пък съдът приеме,че цената на ГСМ е обвързана с решението на КЕВР за промяна на цената на природния газ, а не на НСИ, то съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора, следвало да се съобрази дали ищецът е закупувал природния газ (метан) по цената за природен газ (метан) за клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, определена от КЕВР, или по друга цена. Ако се закупува природен газ (метан) по цена на КЕВР, преценката за изменението следвало да се прави според съответните решения на КЕВР, като се съобрази, че КЕВР определя цената по два начина - за 1000 nm3 и MWh, така че за да има съпоставимост и следвало да се изхожда от тази от двете цени, по която доставеният природен газ е фактуриран и заплащан от превозвача

Оспорен е и искът за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Моли се съдът да отхвърли същия и освен това заявява, че лихва не се дължи върху частта от възнаграждението, формирана от стойността на дължимия ДДС.

С допълнителната искова молба предявените искове се поддържат. Оспорват се възраженията, направени от ответника. Заявява се, че конкурсът, въз основа на който е сключен процесния договор, е проведен през 2008 г., а самият договор е подписан едва през месец декември 2016 г. Предложената от ищеца офертна цена е била 3,56 лева без ДДС за километър пробег, но цената е намалена на 3 лева в резултат на административен натиск от 4 ответника. Сочи, че дори индексираната цена от 3,07 лева е с 0,50 лева по-ниска от тази, с която е спечелен конкурсът.

Във връзка с възражението на ответника, че договорът не предвижда автоматична актуализация на цената съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от същия, се изтъква, че обективно настъпилата промяна в цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване на договора е основание за актуализация на възнаграждението. На грешка в договора се дължало обвързването на тази клауза с данните от НСИ, тъй като този институт не разполагал с такава статистика. Оспорва се начинът на изчисляване на цената от ответника, включително посочения начален период – м. юли 2017 г. и включения период на преговори.