Решение № 125 от 09.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.ов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000502137 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 260751 от 25.5.2023 г. по гр.д. 3952/2020 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) е отхвърлен предявен от Е. Д. А. с ЕГН: ********** (конституирана на мястото на починалия първоначален ищец З. И. А. като негов правоприемник) против „Агенция за събиране на вземания” АД (АСВ) с ЕИК: 203670940 иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че Е. А. (като правоприемник на починалия З. А.) не дължи на АСВ сумата 35 806,72 евро, представляваща сбор от следните суми: 28 944,72 евро главница, 4 637,40 евро лихвавърху просрочена главница за периода 25.07.2009 г. 21.06.2011 г., 1 593,48 евро наказателна лихва за просрочие за периода 25.07.2009 г. 21.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2011 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане и 2 555,96 лв., по издадения на 27.06.2011 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 504/2011 г. на Районен съд, гр.

Левски, ведно със законната лихва от датата на издаване на изпълнителния лист до плащането, поради изтекла погасителна давност. Поради това, ищцата е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. (чл. 78, ал. 8 ГПК).

Първоинстанционното решение е обжалвано с редовна и допустима жалба от Е. А. (чрез адв.

К. Т. от ВАК) с оплаквания за неговата неправилност, които, в обобщение, се свеждат до това, че давност за вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист е изтекла, при което исковата претенция неправилно е отхвърлена, а е следвало да се уважи. Иска от съда 1 да отмени акта на СГС и да постанови друг, с който орицателният установителен иск да се уважи изцяло. Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор и счита, че първоинстанционното решение следва да се потвърди. Търси юрисконсултско възнаграждение.

По делото в САС не са искани и не са приемани нови доказателства поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.

След като се запозна с материалите по делото, САС в настоящия си състав установи следното:

Ищцата Е. Д. А., конституирана по реда на чл.227 ГПК като наследник по закон на първоначалния ищец З. И. А., не дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата 35 806,72 евро, представляваща сбор от следните суми: 28 944,72 евро главница, 4 637,40 евро лихва върху просрочена главница за периода 25.07.2009 г. 21.06.2011 г., 1 593,48 евро наказателна лихва за просрочие за периода 25.07.2009 г. 21.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2011 г./датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане, и 2 555,96 лв., по издадения на 27.06.2011 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 504/2011 г. на Районен съд, гр. Левски, ведно със законната лихва от датата на издаване на изпълнителния лист до плащането, поради изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 27.06.2011 г. на Районен съд, гр.

Левски, издаден по ч.гр.д. № 504/2011 г. ищецът бил осъден да заплати на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД сумата 35 806,72 евро, от които 28 944,72 евро главница, 4 637,40 евро лихва върху просрочена главница за периода 25.07.2009 г. - 21.06.2011 г., 1 593,48 евро наказателна лихва за просрочие за периода 25.07.2009 г. - 21.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2011 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, до окончателното изплащане, както и сумата 2 555,96 лв. разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" ЕАД на 26.09.2011 г. е образувано изпълнително дело № 20118150401940 по описа за 2011 г. на ЧСИ Т. К. с район на действие Плевенски окръжен съд, рeг. № *** на КЧСИ.

Ищецът заявява, че ответното дружество „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобило вземането по описаните по – горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на сключен на 15.10.2018 г. с кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" ЕАД договор за цесия, представен по изпълнителното дело с молба от 12.02.2019 г.

Счита, че възможността на взискателя да събира вземането си по отношение на него по принудителен ред е погасена по давност, тъй като, след образуването на изпълнителното дело на 26.09.2011 г., по отношение на длъжника и настоящ ищец не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което счита, че същото е прекратено по силата на закона при наличие на хипотезата на чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК.

2

В тази връзка, ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че тя не дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите по изпълнителен лист от 27.06.2011 г. издаден по ч.гр.д. № 504/2011 г. от Районен съд – гр. Левски, поради погасяването им по давност. Претендира сторените разноски.

Ответникът оспорва исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Заявява, че исковата молба е недопустима, тъй като не е налице висящо изпълнително производство.

Счита, че задължението по изпълнителния лист не е преремирано, нито вземането е погасено по давност.

Заявява, че кредиторът не може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни.

Също моли съда да се изиска и приложи делото образуваното изпълнително дело.

Предвид изявленията на страните пред въззивния съд и липсата на новосъбрани доказателства пред САС следва да се приеме, че фактите и обстоятелствата са безспорни, а страните спорят само по правото. Ето защо, следва да се изложат накратко тези факти и обстоятелства:

Със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 27.06.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 504/2011 г. на Районен съд, гр. Левски по реда на чл. 417 ГПК, ищецът е осъден да заплати на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, сумата 35 806,72 евро, дължима по договор за кредит № 72229886 от 17.06.2008 г., представляваща сбор от следните суми: 28 944,72 евро главница, 4 637,40 евро лихва върху просрочена главница за периода 25.07.2009 г. 21.06.2011 г., 1 593,48 евро наказателна лихва за просрочие за периода 25.07.2009 г. 21.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2011 г./датата на подаване на заявлението в съда/, до окончателното изплащане, както и 2 555,96 лв. разноски.

Установява се, че, въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20118150401940 по описа за 2011 г. на ЧСИ Т. К., рeг. № *** на КЧСИ.

От приложеното копие от същото установително дело се установява, че, при образуването му, взискателят е посочил като способ за изпълнение възбрана, опис и публична продан на собствен на длъжницата недвижим имот.

От момента на образуване на изпълнителното производство през 2011 г. до момента на подаване на писмена молба на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД за конституиране като взискател, поради извършена цесия – 12.02.2019 г., както и след това, 06.04.2017 г. по делото пса извършвани различни изпълнителни действия, в т.ч. плащания и по-конкретно:

3

На 24.11.2011 г. е изпратено писмо до СВ при РС-Плевен за налагане на възбрана върху имота, собственост на длъжницата и настоящатищца и нейния съпруг. На 16.01.2012 г. е приета изготвената оценка на имота. До 2015 г. включително са насрочени няколко публични продани, които са обявявани за нестанали поради неявяване на купувачи. През 2016 г. е проведена отново публична продан на 16.08.2016 г. е изготвено обявление за получените наддавателни предложения и е обявен купувач на имота. С постановление от 23.06.2016 г. ЧСИ е изготвил Постановление за възлагане на имота. До края на 2018 г. са извършвани плащания на взискателя.

На 12.02.2019 г. настоящият ответник „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е подал молба по изпълнителното дело за конституиране като взискател по договор за цесия от 15.10.2018 г. Приложено е и уведомление до длъжницата и нейния съпруг – солидарния длъжник З. А., получено от тях на 20.11.2018 г. В молбата си новият взискател е посочил способ за изпълнение – запор върху банковите сметки на длъжниците.

От момента на конституиране на новия взискател до настоящия момент по делото са извършвани изпълнителни действия, като взискателят и настоящ ответник е изисквал запори на банкови сметки, на лек автомобил и др. и такива са били извършвани от ЧСИ – в ОББ АД, Уникредит Булбанк, АД, ЦКБ АД.

От представеното удостоверение от ЧСИ, вх. № 272438/04.03.2022 г. е видно, че с молба от 15.05.2020 г. солидарният длъжник З. А. е поискал прекратяване на делото поради настъпила перемпция, на основание чл. 435, ал. 1, т. 8 ГПК, като ЧСИ е уважил искането и е издал в тази връзка Постановление от 05.06.2020 г. за прекратяване на делото на това основание.

Не е спорно и това, че З. А. е починал на 31.07.2020 г.

В исковата молба се заявява, че на 26.09.2013 г. по процесното изпълнителното дело е настъпила перемпция по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, а погасителната давност за вземането била изтекла на 26.09.2015 г.

Съгласно ППВС №3/1980 г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не тече.

С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изоставено предходното тълкуване с ППВС № 3/1980 г., според което докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече, като постановлението е обявено за изгубило сила. Прието е, че в изпълнителното производство давността не се спира, а на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва многократно с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност - чл.117, ал.1 ЗЗД.

В Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО се прие, че отмяната на ППВС 4

№ 3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху вземания - предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече. Ето защо, няма как да е изтекла погасителната давност за вземанията до 26.09.2015 г. – така, както се твърди в исковата молба.

Но макар, че не е заявено в исковата молба, съдът установи, че и в давностния срок след 26.06.2015 г. (датата на постановяване на цитираното ТР на ОСГТК), са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ спрямо длъжника З. А., които - като правна последица - са прекъсвали давността, т.е. и при друг времеви период, посочен в исковата молба, то исковата претенция пак би била неоснователна (за времето до 15.05.2020 г., когато е била подадена исковата молба на А. в СГС против АСВ). Така например, на л. 529 от том втори на изпълнителното дело е приложено запорно съобщение от ЧСИ К. до „ЦКБ” АД, изпратено на 27.08.2019 г. за налагане запор на вземанията на З. А. по сметки в тази банка.

На л. 561 е налично и писмото-отговор от „ЦКБ” АД, че запорът е наложен по сметка на длъжника с наличен авоар. В същия том от изпълнителното дело са налични и други писмени доказателства за изпълнителни действия на съдебния изпълнител, прекъсващи течението на давността относно длъжника З. А., като напр. възбрана и насочване на изпълнението върху недвижим имот (апартамент) в гр. Белене, собственост на Е. А. и З. А.

– така на л. 538 и др.

По изложените съображения, решението на СГС ще следва да се потвърди изцяло като валидно, допустимо и правилно (с оглед неоснователността на въззивната жалба). При това положение, право на разноски има само въззиваемото лице – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.