Решение № 757 от 08.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10045/2023
- Вид
- Решение № 757
- Подписан
- 08.02.2024
- В сила
- 08.02.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2 предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2,т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 757 гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 3219/31.07.2023г. по входящия регистър на ЧСИ Г. Н., рег. № 923 на КЧСИ, депозирана от Столична община срещу Постановление от 17.07.2023г. по изпълнително дело № 20239230400198 по описа на ЧСИ Г. Н., рег. № 923 на КЧСИ , с което е оставено без уважение възражението на Столична община срещу начислените като дължими разноски по изпълнителното дело за горницата над 200лв. до 350лв. възнаграждение за адвокат на взискателя и намаляване съответно на таксата по т. 26 от тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ. Посочило е, че адвокатския хонорар бил неоснователно висок, липсвало основание за присъждане на такъв, процесуалния представител на взискателя бил подал само молба за образуване на изпълнителното дело, не се изисквали усилия за събиране на сумата от длъжника, доколкото СО била сигурен платец, платено било в срока за доброволно изпълнение. Претендирал е разноски.
Ответникът по жалбата - ЗЕАД“Б.В.И.Г.“, ЕИК ******* - взискател по изпълнителното дело, в предоставения срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че претендираното възнаграждение е в размер на минималното такова по Наредбата , подал молба за образуване на делото, сочейки и изпълнителен способ, уговореното възнаграждение било платено. СО имала възможност да плати без да се образува изпълнително дело, но това не било направено. Оспорил е претенцията на жалбоподателя за разноски, сочейки че в производства по чл. 248 от ГПК такива не се присъждат..
По делото са депозирани мотиви на ЧСИ, сочещи че постановлението е 1 законосъобразно, начислени били възнаграждение за адвокат съобразно минимални размери за водене и образуване на изпълнително дело .
Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 23.06.2023г. на ЗАД“Б.В.И.Г. срещу СО за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 12.11.2019г. от СРС, 64-ти състав по дело № 47817/2019г. за сума от 280,39лв. ведно с лихва от 16.08.2019г. до изплащането й, както и сумата от 385лв. разноски. С молбата е посочен изпълнителен способ – вземания по банкови сметки на длъжника, ЧСИ е оправомощен да определя начин на изпълнение, като са претендирани разноски по представените с молбата документи - фактура от 22.06.2023г. за начислено възнаграждение за адвокат, което за процесното дело е 350лв. за образуване и водене на делото , платежно нареждане за плащане на сумата .
С покана за доброволно изпълнение изх. № 4444/26.06.2023г. ЧСИ е посочил на длъжника вземанията, които се събират по изпълнителното дело сред които са 350лв. разноски по изпълнителното дело , както и отделно такси по Тарифата.
С възражение от 14.07.2023г. длъжникът е посочил, че не дължи възнаграждение за адвокат на взискателя за водене на делото и такса по т. 26 от Тарифата за него, защото действията на адвоката били само по образуване на делото,
С молба от 17.07.2023г. взискателят е оспорил възражението.
Представено е платежно нареждане съгласно което длъжникът е платил сумата то поканата на 21.07.2023г.
С постановление от 17.07.2023г. ЧСИ е отказал на намали разноските поставени в тежест на длъжника.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и като такава е допустима.
Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органа, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е съдия-изпълнителя. Актът на съдия-изпълнителя по повод на възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски подлежи на съдебен контрол.
Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал.2 предл. последно от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с 2 процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело , което се оспорва в случая.
Съдът приема, че по делото е установено, че начислените в тежест на длъжника по изпълнителното дело суми, като възнаграждение за адвокат на взискателя за образуване на изпълнителното дело в размер на 350лв. са в минималния размер за образуване и за водене на изпълнителното дело по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, наричана по-долу за краткост Наредбата . Установено е плащането на тези суми.
Спорен въпрос по делото е и дали на адвокат на взискателя се дължи възнаграждение за водене на изпълнителното дело. Договорът за поръчка е възмезден договор, двустранен договор с насрещни престации на страните по него. Възнаграждението, което взискателят би дължал на ангажирания адвокат е насрещна престация за изпълнената от адвоката поръчка. Без да има изпълнение на поръчката не възниква основание за плащане на възнаграждение, а платеното авансово такова би следвало да се върне. В конкретния случай по делото е установено, че още с образуване на изпълнителното дело е посочен изпълнителен способ, който е бил достатъчен с оглед личността на длъжника –Столична община, да предпостави успешно удовлетворяване на вземането, като същевременно преди да се предприемат изпълнителни действия длъжникът е внесъл цялата сума. Действие по водене на изпълнителното дело не е извършено от адвоката на взискателя след образуване на изпълнителното дело и преди плащане на сумата от длъжника, поради което и възнаграждение за адвокат на взискателя за водене на изпълнителното дело не следва да се поставя в тежест на длъжника.
С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна и следва да се уважи в частта за разноските за адвокат на взискателя за водене на изпълнителното дело в размер на 150лв.
Съдът приема, че начислените от ЧСИ пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се определи на база сумата от 987,40лв. (главница по изпълнителния лист от 280,39лв; лихва за забава от 113,01лв. и посочените в изпълнителния лист съдебни разноски от 385лв., отделно + 200лв. , представляващи направени разноски за адвокат в хода на изпълнителното дело), тоест съобразно т. 26, буква „б“ от Тарифата - размер на тази такса е 117,41 лв. с ДДС . При определяне размера на таксата по т. 26 от Тарифата следва да се включва възнаграждението за адвокат на взискателя, платено за образуване и водене на изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на длъжника с постановление на ЧСИ. Това постановление е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането им. Вземането за разноски за адвокат, направени в принудителното изпълнение, се реализира в 3 производството по изпълнение въз основа на това постановление на ЧСИ , тоест въпреки, че то не е посочено в изпълнителния лист. Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила.
То е вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. При така възприето, съдът приема, че за събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно проличава в хипотеза, в която притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя Постановление и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по Постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично вземане.
Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по Постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на извода на съда е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са изключени при определяне пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата определени разноски на взискателя по изпълнението, но не са изключени направените от него разноски за адвокат. С оглед гореизложеното съдът приема, че дължимата такса по т. 26 от Тарифата е 117,71лв. с ДДС .
По отговорността за разноски: Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал.2,т. 7 от ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и 4 съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020г. по ч.т.д. № 810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение № 278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.; Определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./. При така възприето искането на ответника по жалбата за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 17.07.2023г. по изпълнително дело № 20239230400198 по описа на ЧСИ Г. Н., рег. № 923 на КЧСИ в частта с която е оставено без уважение възражението на Столична община срещу начислените като дължими разноски по изпълнителното дело и вместо него постановява:
Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4a72379-3048-41f0-b421-76f7f5b47997