Решение № 1432 от 03.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1432

***, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430101438 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. П. К., ЕГН: **********, от ***, срещу ***, ***. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен *** за сумата от 500 лв., при следните условия – връщане на сумата от 527.50 лева, ГПР в размер на 54.38 %, ГЛП в размер на 44% , при срок на кредита - 1 вноска. Твърди се, че в чл.3.10 от договора е предвидено и заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 260.50 лв. Твърди се, че договорът е недействителен, като ищеца счита, че в него не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, посоченият ГПР не включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, налице е неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там - и на действителния размер на ГПР, уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.

Твърди, в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 3.10 от Договора, предвиждаща заплащането на такса експресно разглеждане, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, излага аргументи. Отправено е искане за обявяване 1 нищожността на ***, в условията на евентуалност – за обявяване на нищожността на клаузата на чл.3.10 от Договора. Претендира разноски.

Ответникът ***, оспорва предявения иск. Излагат се доводи, че договорът е валиден и че е сключен при преференциални условия, като е даден гратисен период за погасяване без лихва. Твърди се че ищецът е бил наясно с условията по договора и че сам е избрал допълнителната услуга за преференциално разглеждане, която е незадължителна. Оспорва се, че ищецът е можел да направи отказ от договора, че е нарушен принципа за спазване на добрите нрави и неравноправност на договора. Заявено е, че при формиране на ГПР са спазени условията на ЗПК, и че възнаграждението за експресно разглеждане не следва да се включва в ГПР. Оспорва и твърденията за неравноправност и че потребителят е бил наясно с икономическите последици от сключване на договора за кредит. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноски. Направено е искане за неприсъждане на разноски на ищеца, евентуално - и възражение за прекомерност на размера на адв. възнаграждение на представителя на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че същите са обвързани от *** за сумата от 500.00 лв., платим на една вноска в размер на 527.50 лв., с падеж 14.02.2024г.

ГПР по кредита е в размер на 54.38 %, а фиксирания ГЛП в размер на 44 %.

Видно от угворката в чл. 3 ал. 2 т. 10 от договора е, че страните по делото са уговорили кредигополучателят да заплати и такса експресно разглеждане в размер на 260 лв., като крайната вноска за погасяване е в размер на 788.00лв.

Видно от посочването в чл. 3 ал. 3 от Договора, в ГПР е включена само възнаградителната лихва. Тези условия са налице и в представения от кредитора СЕФ.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: За сключения между страните договор за потребителски кредит *** са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, т.к. независимо, че той е сключен за период, по-малък от 3 месеца, съдът намира, че за него не важи изключението по чл. 4 ал. 1 т. 6 от ЗПК, т.к. в него липсва 2 кумулативната предпоставка - договор за кредит, при които се дължат незначителни разходи – предвиден е разход за експресно разглеждане, надвишаващ половината от заетата сума. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.

10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид, с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали договорът не противоречи на закона и добрите нрави и дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая се установява нарушение на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 3 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 54.38 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.

Предвидената в Договора за кредит сума за такса експресно разглеждане, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. Явно е, че таксата не е включена при изчисляването на ГПР /това изрично е посочено в договора/, въпреки че в него е посочена крайна сума за плащане, която е сбор от главница, договорна лихва и тази такса. Това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Това не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.

Невключването в ГПР на сумата за такса експресно разглеждане, известна изначално на кредитора и оформена по начин, по който задължително ще бъде заплатена от кредитополучателя, оскъпява кредита. Съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22, когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, този договор следва да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от потребителя на предоставената главница. Поради горното, дори и при липса на точно изчисляване какъв е действителния размер на ГПР и надвишава ли той нормативно определения, е явно, че ГПР, посочен в процесния договор не е действителния такъв и договорът следва да бъде 4 прогласен за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. На основание изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е изцяло основателен, по изложените съображения и констатирани противоречия и заобикаляне на нормите на ЗПК и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, съдът не дължи произнасяне по предявеният евентуален иск.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на 25.56 евро - държавна такса. Претендира се заплащане на *** за предоставената безплатна адвокатска защита и съдействие на близък, като е представен и съответния договор между ищеца и неговия процесуален представител адв.

М., както и доказателства за регистрация по ЗДДС, поради което адв. възнаграждение му се дължи при начисляване на този данък. В случая претенцията за възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в размер на 245 евро /479.20 лв., което е съобразено с предвижданията на Наредба 1/2004г. ВАдвС за възнагражденията за адвокатска работа, но доколкото съдът отчита ниската правна сложност на делото, липсата на събиране на всякакви други доказателства – гласни, съдебни експертизи, протичането на процеса в едно открито съдебно заседание без явяване на страните – намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 184.06 евро с ДДС.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1. т. 10 ЗПК, *** сключен между П. П. К., ЕГН **********, и ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. К., ЕГН: **********, сумата от 25.56 евро - направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на ***, адрес ***, сумата от 184.06 евро с ДДС, представляваща дължимо *** по чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ 5 на П. П. К. по гр.д. 1438/2026г. на ПлРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6