Решение № 5 от 08.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Велико Търново, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110201553 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „С.“ АД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Г.В.Д. и по пълномощие от адв. Р. Т. от САК, против Електронен фиш № 8505389042, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който за допуснато нарушение по чл. 102, ал.

2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „С.“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/. В жалбата се излагат доводи, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и изтекла погасителна давност, като се моли пълната му отмяна. Чрез жалбата не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател редовно призовано – не се явява, не се представлява. Депозирано е писмено становище от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, в която отново се излагат доводи относно незаконосъобразността на атакувания ЕФ.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Депозирана е писмена защита от юрисконсулт И.И., редовно упълномощена, в която се излагат доводи, че електронния фиш е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Претендира заплащане на разноски.

1

От въззиваемата страна е представено писмено становище с приложена към него разпечатка от история на нарушение № 8505389042.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административно наказателно производство е започнало чрез издаване на процесния електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с № 8505389042 за следното:

На 27.05.2022 год., в 12:00 часа, е установено нарушение № E0C63AF9BA7A7F07E053021F160A6698, с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ, регистрационен номер ****. с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000. в община Велико Търново, за движение по път І-4, км 133+194, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40292. представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4, км. 133+194.

Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател: „С И Д“ АД, със законен представител Г.В.Д., със седалище и адрес на управление: област Велико Търново ****, ЕИК: ****.

В електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, н а „С.“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/.

Посочено е също така, че независимо от налагането на това административно наказание, „С.“ АД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от „С.“ АД пътно превозно средство в размер на 119.00 лева /сто и деветнадесет лева/.

В електронния фиш е посочено, че „С.“ АД може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия електронен фиш, бъде заплатена КОМПЕНСАТОРНА ТАКСА по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750.00 лв. при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.

В електронния фиш е описано, че с плащането на компенсаторната такса в срок електронния фиш ще бъде анулиран (не се дължи имуществена санкция), а задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

В електронния фиш е описано и че същия подлежи на обжалване в 142 дневен срок от получаването му пред Районен съд - гр. Велико Търново, като жалбата се подава чрез Агенция „Пътна инфраструктура“.

Процесния електронен фиш е връчен на 20.06.2025 год. на дружеството, което в законоустановения срок го е обжалвало по реда на чл. 59 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата срещу процесния електронен фиш е допустима – подадена е от активно легитимирано лице по установения в закона ред и срок. По същество същата се явява основателна.

При осъществяване на контрола за законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно наказателното производство административното обвинение е останало недоказано. В рамките на административно наказателното производство задължение на наказващия орган е да докаже изцяло и безспорно наличието на твърдяното административно нарушение и обстоятелствата при които то е извършено. Следва наказващия орган да ангажира безспорни доказателства относно всички елементи от обективната и субективна страна на деянието.

С процесния електронен фиш е ангажирана административнонаказателната отговорност на „С.“ АД с ЕИК: ****, затова, че на 27.05.2022 год., в

12:00 часа, е установено нарушение

№

E0C63AF9BA7A7F07E053021F160A6698, с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ, регистрационен номер ****. с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000. в община Велико Търново, за движение по път І-4, км 133+194, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40292. представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4, км. 133+194. По делото са представени и снимки от устройството установило нарушението.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за посоченото нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.

3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се 3 прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10. Освен това друг текст, който имплицитно сочи относно възможността на органите на АПИ да издават електронни фишове, е този на чл. 167а, ал. 2, т. 8, според който при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. От това следва изводът, че законодателят е предвидил правната възможност да бъде издаван електронен фиш не само за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но и за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Освен това е налице и изрична правна уредба относно връчването и анулирането на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, както и изрична правна уредба относно влизането в сила на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В този смисъл е константната съдебна практика, както и изложените в писмената защита на въззиваемата страна доводи, които съдът напълно споделя.

В депозираната от въззиваемата страна писмена защита се излагат доводи, че след установяване респ. заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общия срок за административно-наказателно преследване предвиден в чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от същия. По отношение на сроковете по чл. 34 от ЗАНН въззиваемата страна ги счита за неприложими.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал 3. от ЗАНН, образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Доколкото самото заснемане на извършеното нарушение има функция на акт за установяване на административно наказание, а електронния фиш на наказателното постановление, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната фаза със съставяне на електронен фиш започва да тече от датата на заснемането с техническо средство. Тежест на издателя на електронния фиш е да установи спазването на този срок. В конкретния случай, от снимковия материал, който е основание за издаване на електронен фиш, е видно, че нарушението е станало известно на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 05.05.2022 година.

От приложените справки от история на обработка на нарушение № 8505389042 е видно, че едва на 14.02.2023 год. е издаден процесния електронен фиш и е подписан с квалифициран електронен подпис от съответното длъжностно лице. От приложеното по делото известие за доставяне, е видно, че същият е връчен на жалбоподателя на 20.06.2025 г., следователно в случая електронния фиш като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения 6-месецен срок след заснемане на нарушението (имащо функцията на АУАН), който срок е изтекъл н а 27.11.2022 година. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна 4 на обжалвания акт като незаконосъобразен. Поради това настоящия съдебен състав намира, че не следва да се произнася по същество относно извършването на нарушението.

Предвид горното съдът счита, че процесния електронен фиш е незаконосъбразен и като такъв следва да се отмени изцяло.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 (седемстотин) лева. В депозираната писмена защита на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.

Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, както и че процесуалния представител на жалбоподателя не се е явявал в съдебно заседание, поради което посочения размер на разноски се явява прекомерен и следва да бъде намален към минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесния ЕФ, съдът намира, че следва да се присъдят на дружеството-жалбоподател направени от него разноски в размер на 650.00 (шестстотин и петдесет) лева.