Протоколно определение № 338 от 03.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 306/2026
- Вид
- Протоколно определение № 338
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- Светла Василева Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.211 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 · Наказателен кодекс
- чл. 43а, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл.94, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 338 гр. Варна, 03.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Даскалова
Съдебни
Йордан Т. Йорданов заседатели: Татяна К. Златева при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова и прокурора Д. К. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело № 20263100200306 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ К. А. К., редовно призован, води се лично от органите на РД“Охрана“- Варна.
В залата се явява адв. К. Д., определен от ВАК за служебен защитник на лицето по искане на съда.
За ОС „ИН“, сектор „Пробация“ се явява инсп. Джемиле Дервиш, редовно упълномощена от председателя на Пробационна служба.
ОСЪД. ЛИЦЕ К.: Съгласен съм адв. Д. да ме представлява.
Съдът, с оглед естеството на производството и констатирайки, че осъденото лице е задържано, а неговата защита е задължителна, но защитник не е упълномощен, намира, че следва да бъде назначен служебен такъв и на основание чл.94, т.6 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на ************ лице, упражняващо адвокатска професия - адв. Д. от ВАК.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСП. ДЕРВИШ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО
ДОКЛАДВА ИНС.ДЕРВИШ:Поддържам предложението, като моля да го уважите на изложените в него основания. Няма да соча други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се уважи предложението, основателно и допустимо е. Нямам искания на този етап.
АДВ. Д.: Считам, че подзащитният ми следва да даде обяснения, защо не спазва пробационните си мерки.
ОСЪД. ЛИЦЕ К.: Имам дете на 13 години и го гледам сам. Понякога така се получават нещата, че когато трябва да ходя на труд, ми излиза друга работа. От десет години детето си го гледам самичък, а майка й не се знае къде е, аз съм единствения близък човек.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ИНСП. ДЕРВИШ: Поддържам предложението и моля да го уважите, като вземете предвид следното: К. К., изтърпява наказание пробация по НОХД №553/2024 г. на РС-Добрич при следните пробационни мерки:
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца, „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, която се изпълнява два пъти седмично за срок от 8 месеца и полагане на „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 320 часа годишно за срок от 1 година.
За допуснатите от осъденото лице нарушения са му наложени дисциплинарни наказания, които са регламентирани в ЗИНЗС. След 2 налагането на наказанията, осъд. лице К., допуска нарушения в изпълнението на наложените му пробационни мерки.
Многократно са му разяснявани всички последици от неизпълнението на наложените му мерки. Запознат е своевременно с всички книжа, които са постъпвали и които касаят изпълнението на мерките. Обяснено му е, че има осъждане на лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено в срок от 3 години и в рамките на този изпитателен срок, той реализира престъпление. Давани са му шансове и са му правени компромиси, но не можем да накараме насила някого, да изтърпява наложеното му наказание „Пробация“.
Предвид горното, нямаме друга възможност, освен да поискаме остатъка на неизтърпяната част от наложеното наказание „Пробация“, като тук става въпрос за остатъка от мярката, която е за най-дълъг срок - полагане на „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, остатъка на който е в размер на 3 месеца и 20 дни, като молим този остатък да се замени наказание „Лишаване от свобода“, като се спази правилото, два дни пробация да бъдат заменени с един ден лишаване от свобода.
Предвид поведението на осъд. лице К., нашето искане е да бъде извършена замяна на наказанието „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 месец и 25 дни, като наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно при общ режим.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното предложение. Предвид изложеното в него считам, че са налице основанията на чл. 43а, т. 2 от НК за замяна на пробационната мярка „Пробация“ с „Лишаване от свобода“.
АДВ. Д.: От глед точка на закона, са налице предпоставките за замяна, но от човешка гледна точка, тъй като подзащитният ми се грижи, както той сам каза, за непълнолетно дете и му е трудно да изпълнява наказанията, а в крайна сметка му остава да изтърпи само полагане на „Безвъзмезден труд в полза на обществото“.
Моля да не бъде заменена пробационната му мярка, а същият да продължи да си търпи обществено полезния труд. В случай, че приемете, че са налице основанията, то следва да бъде заменено наказанието му с „Лишаване от свобода“ за срок от 1 месец и 25 дни.
3
ОСЪД. ЛИЦЕ К.: Моля да ми дадете шанс да отработя тези часове, аз ще ги отработя.
СЪДЪТ, след тайно съвещание и като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, изразени в днешно съдебно заседание, за да се произнесе установи следното:
Постъпило е предложение от Председателя на Пробационния съвет – Варна за замяна на наложеното наказание „Пробация“ по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК с наказание „Лишаване от свобода“ по отношение на осъдения К. А.
К. ЕГН **********, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
С определение по ЧНД № 329/2025 г. на РС, гр.Добрич са били групирани наказанията, наложени на К. по НОХД № 553/2024 г. на РС, гр.Добрич и НОХД № 533/2025 г. на ВРС, като му е било наложено найтежкото от тях, а именно „Пробация“ със следните мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 320 часа годишно за срок от една година. Към това наказание е било присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 1000 лева.
Наложеното наказание е започнало да се изпълнява на 09.06.2025 г.
Осъденият К. не изпълнявал редовно наложените пробационни мерки.
Нарушенията в изпълнението на пробационннте мерки били обективирани в 26 констативни протокола.
За малка част от неизпълненията на пробационните мерки, К. е представил болнични листи, установяващи наличието на уважителни причини за неявяването му свързани със заболяване.
При така установените факти, по делото са налице всички елементи от фактическия състав на чл.43а, т.2, пр. второ от НК – на К. е наложено наказание „Пробация“, чието изпълнение той е преустановил без да са налице доказателства неизпълнението да се дължи на уважителни причини в преобладаващата част от случаите.
Очевидно, наложеното наказание „Пробация“ от гледна точка на конкретното му съдържание, обем и продължителност, не оказва върху 4 осъдения необходимия превантивен и корекционен ефект, което прави невъзможно постигането на посочените в чл. 36 от НК цели.
По отношение на множеството пропуски при изпълнение на първите две пробационни мерки, а и неизпълнението изцяло на третата пробационна мярка съдът отбелязва, че в чл.211 от ЗИНЗС е налице изрично предвидена процедура, даваща възможност осъдения да бъде освободен за определен срок от полагане на подписи при наличието на причини от личен и здравословен характер. Тези възможности са изрично вписани и в протокола по чл.208, ал.3 от ЗИНЗС, предявен и подписан от осъдения, където изрично са упоменати правата и задълженията му във връзка с изпълнение на пробационните мерки.
Липсват твърдения и доказателства осъденият К. да е поискал спиране на изпълнението на наказанието на някое от основанията, предвидени от закона, нито да е инициирал промяна в графика при изпълнение на мерки, поради основателни причини. В този смисъл съдът намира, че причината за неизпълнение на наказанието се корени единствено в личността на осъдения, и по-конкретно в липсата на мотивация да изпълнява мерките и свързаните с тях ограниченията, незачитане на установения от закона ред, нежелание за промяна на ценностната система и приоритетите му в насока към спазване на закона. С окончателното преустановяване изпълнението на пробационните мерки, осъденият К. е демонстрирал незаинтересованост и стремеж към отклонение от изпълнение на наказанието, и така е създал непреодолими пречки за неговото пълно изтърпяване.
Неизтърпяната част от наказанието към 20.02.2026 г.- датата на вземане на решение от пробационния съвет- Варна, възлиза на 159 часа за пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Срокът на другите две мерки е изтекъл.
Изложеното обосновава извода, че с поведението си осъденият К. съзнателно възпрепятства изпълнението на наказанието, което не следва да бъде толерирано. В този контекст, предлаганата замяна на неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“ съдът приема за правно обоснована необходима реакция на поведението на осъдения.
Замяната на наказанието „Пробация“ с „Лишаване от свобода“ би способствала за по-интензивна промяна в нагласите и поведението на осъдения, чрез значително по-концентрираното корекционно въздействие в 5 местата за лишаване от свобода.
С такива съображения съдът счита, че за постигане в пълнота целите на наказанието, първоначално наложеното на К. наказание „Пробация“ следва да бъде заменено с наказание „Лишаване от свобода“ при посоченото в чл.43а, т.2 от НК съотношение - два дни „Пробация“ за един ден „Лишаване от свобода“.
Неизтърпяната част от наказанието „Пробация“, в конкретния случай възлиза на 159 часа или 20 дни /при максимална продължителност от осем часа за един ден/, и този остатък следва да бъде заменен с „Лишаване от свобода“ за срок от 10 дни.
Наказанието лишаване от свобода за срок 10 дни следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Неоснователно според състава на съда е искането на председателя на пробационния съвет за замяна на три месеца и 20 дни, тъй като това е част от времевата рамка, в която е трябвало осъдения К. да положи 320 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. И тъй като той е отработил половината от часовете, то за остатък следва да бъде отчетено не времето след решението на пробационния съвет /което пък е поставено изцяло във волята на пробационния инспектор, сезиращ съвета и би могло да е ситуирано както в началото така и в самия край на едногодишния срок/, а обективния критерий – не отработения остатък от определените от съда брой часове.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Разпечатката съдържа 60 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4a655e9-d271-43a7-9225-2fd965a379af