Решение № 749 от 31.05.2021, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 823/2021
- Вид
- Решение № 749
- Подписан
- 31.05.2021
- Състав
- КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА, БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ МИЛАЧКОВ, МАРИЯ ДИМИТРОВА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 162, ал.1 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 23 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 23, ал.1 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш
Е Н И Е
№…………… гр. Варна................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ касационен състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
Мария Даскалова при секретаря
Галина Георгиева и с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 823/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано заедно и поотделно от управителите М.Г.и П.С.срещу Решение № 260520/07.12.2020 г. допълнено с Определение № 260547/22.03.2021 г. по н.а.х.д. №2375/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е изменено НП № 01332-14/28.05.2020 г. на директора на РИОСВ - Варна, с което на „Инжстройинженеринг“ ЕООД на основание чл. 162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда му е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 162, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, като размерът на административното наказания „Имуществена санкция“ е намален от 7 000 на 5 000 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Излагат се твърдения, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, тъй като не са събрани доказателства по делото, че дружеството замърсява околната среда. Твърди се, че от цитираните от РС – Варна писмени доказателства се установява, че проверката е 22 дни след аварията, пробите за анализ са взети от различно място, на около километър, от мястото на аварията, на мястото на извършване на проверката не са работили служители на дружеството, а такива на „ВиК – Варна“ ООД, които са изпуснали аварийно във Варненското езеро непречистените отпадъчни води. Касаторът твърди, че неправилен и незаконосъобразен е извода на съда, че е осъществен състава на чл. 23 от Закона за опазване на околната среда, тъй като според него не е налице втората от кумулативно изискуемите предпоставки. Твърди се, че от мястото на аварията – кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски“ с ул. „Девня“ не са установени изтекли непречистени битово – фекални води във Варненското езеро, което е установено от показанията на разпитаните свидетели. С оглед на което, счита че не „Инжстройинженеринг“ ЕООД е осъществило състава на нарушената разпоредба на чл. 23 от ЗООС, а „ВиК – Варна“ ООД е извършило изпускането на непречистените битово – фекални води и съответно е следвало да уведоми РИОСВ – Варна за настъпилата авария. Счита, че неправилно съдът е приел, че случаят не е маловажен, като излага подробни съображения за това. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на НП. В с.з. процесуалният представител на касатора поддържа жалбата на посочените в нея основания и твърди, че решението на РС – Варна е постановено в противоречие със събраните доказателства. Излага твърдения, че административнонаказващия орган не е успял да докаже по безспорен начин, че именно от аварията станала на кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски“ са изтекли отпадъчните води във Варненското езеро.
Ответникът – Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна, чрез процесуален представител – юрисконсулт оспорва жалбата.
Сочи, че в оспореното решение са изложени подробни мотиви, които доказват, че твърденията на касатора са неоснователни. В административнонаказателната преписка са приложени безспорни доказателства, които доказват самото нарушение, вината на нарушителя и нормативните основания, въз основа на които е наказано дружеството. Моли на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на РС – Варна.
Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. По подадената касационна жалба е било образувано КНАХД № 134/2021 г. по описа на Адм. съд – Варна, което е прекратено с определение от публично съдебно заседание на 25.02.2021 г. и делото е върнато на РС – Варна за произнасяне по жалбата на „Инжстройинженеринг“ ЕООД в частта на разноските. С Определение № 260547/22.03.2021 г. е допълнено Решение № 260520/07.12.2020 г. по НАХД № 2375/2020 г. на РС – Варна като е осъдена РИОСВ да заплати на „Инжстройинженеринг“ ЕООД сумата от 228,57 лева. Определението е съобщено на 25.03.2021 г. на двете страни по спора, не е оспорено, поради което е влязло в сила на 09.04.2021 г. От РС – Варна е изпратено НАХД № 2375/2020 г. по описа на РС – Варна за разглеждане на касационната жалба, по която е образувано настоящото дело.
Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10.04.2020 г. Нина Петрова – главен експерт „КОС“ при РИОСВ - Варна съставила Акт 01332/10.04.2020 г. на касатора за това, че на 19.02.2020 г. в гр. Варна при строителството на кръгово кръстовище на бул.“Васил Левски“ с ул.“Девня“ дружеството не е уведомило РИОСВ – Варна за авария на дюкер, представляващ гравитационно работещ канал за битово-фекални отпадъчни води, преминаващ под „Франга дере“, с начало от ревизионна шахта на ул.“Тодор Влайков“ пред № 22 и завършващ на кръстовището на ул.“Орлово гнездо“ с ул.“Здравец“ в ревизионна шахта. Аварията е възникнала при извършване на изкопни работи от служители на „Инжстройинженеринг“ ЕООД при строителството на строеж: „Изграждане на бул.“Васил Левски“ в участъка от ул.“Подвис“ до ул.“Девня“, район „Приморски“, район „Одесос“, район „Младост“, гр. Варна.
Подобект от км.2+924 до км. 3+000 – кръгово кръстовище на бул. “Васил Левски“ с ул. “Девня“, в резултат на което се допуска изпускане във Варненското езеро на непречистени отпадъчни води и превишаващи нормите, регламентирани в Приложение № 3, към чл.11, ал.3 от Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти по показатели БПК5, ХПК, неразтворени вещества, общ фосфор и общ азот.
Съгласно протокол за изпитване № 04-0226/20.03.2020 г. на акредитирана Регионална лаборатория – Варна 04, при ИАОС при норма на БПК5 – 25 mg/dm3 е констатирано 60.1 mg/dm3, при норма 125 mg/dm3 за ХПК е установено 178 mg/dm3, при норма за неразтворени вещества 35 mg/dm3 е установено 172 mg/dm3, при норма на общ фосфор 1 mg/dm3 е установено 2.284 mg/dm3 и при норма на общ азот 10 mg/dm3 е установено 33.3 mg/dm3.
Нарушението е установено с Констативен протокол № 011890/12.03.2020 г. и с протокол от изпитване № 04-0226/20.03.2020 год. на РЛ – Варна – 04 при ИАОС.
Актосъставителят квалифицирал гореописаните деяние като нарушение на разпоредбите на чл.162 , ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. АУАН на 10.04.2020 г. е връчен лично и е подписан от управителя, и от двама свидетели. В него нарушителят не е вписал възражения. В законоустановения срок са депозирани писмени възражения, вх. №12-00-2325/13.04.2020 г. Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал Наказателно постановление № 01332-14/28.05.2020 г. на Директор РИОСВ - Варна, в което е възприел констатациите от АУАН № 01332/10.04.2020 г.
Районният съд е приел, че
АУАН и НП са съставени в изискуемите срокове и съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН. За да измени издаденото Наказателно постановление №01332-14/28.05.2020 г.
РС – Варна приема, че от събраните и приложени писмени и гласни доказателства, вкл. Констативен протокол № 011890/12.03.2020 г. и с протокол от изпитване № 04-0226/20.03.2020 год. на РЛ – Варна – 04 при ИАОС е видно, че към датата на проверката именно "Инжстройинженеринг" ЕООД не е уведомило РИОСВ – Варна за авария на дюкер при извършване на изкопни работи, вследствие на което е допуснато изпускане във Варненското езеро на непречистени отпадъчни води и превишаващи нормите, регламентирани в Приложение № 3 към чл.11, ал.3 от Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води. Съдът е приел, че административният орган правилно е квалифицирал административното нарушение, но предвид липсата на доказателства кога е възникнала аварийната ситуация и какъв е обема на изтеклата във Варненското езеро отпадна вода, както и предвид липсата на доказателства, че това нарушение не е първо за касатора е намалил наложеното административно наказание от 7 000 лева на 5 000 лева.
Решението е правилно и законосъобразно.
НП е издадено за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗООС вр. чл. 23, ал.1 от ЗООС.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗООС, при аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране.
Легална дефиниция за замърсяване на околната среда по см. на ЗООС е дадена в ДР пар.1, т.1:" "Замърсяване на околната среда" е промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми." От протокол за изпитване №04-0226/20.03.2020 г. на акредитирана Регионална лаборатория – Варна 04 при ИАОС се доказва, че изпуснатите във Варненското езеро непречистени отпадъчни води, превишават нормите, регламентирани в Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3 от Наредба №6 за емисионни норми за допустимо съдържание ма вредни и опасни вещества в отпадъчните води, заустени във водни обекти по показатели БПК5.
Настоящият състав възприема изводите на районния съд. Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, състоящо се в липса на нарушение от негова страна, тъй като не служители на "Инжстройинженеринг" ЕООД, а такива на „ВиК – Варна“ ООД са изпуснали аварийно във Варненското езеро непречистените отпадъчни води. В конкретния случай "Инжстройинженеринг" ЕООД е лицето, допуснало нарушение, състоящо се неуведомяване на РИОСВ – Варна за авария на дюкер при извършване на изкопни работи. В подкрепа на този извод е и представеното в хода на административното производство възражение от "Инжстройинженеринг" ЕООД, в което касаторът сочи, че при извършване на изкопни дейности от негова страна е бил засегнат канал за битови фекални води с диаметър приблизително Ф800.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че от представените писмени доказателства не се установява кой е нарушителят.
Видно от Констативен протокол № 011890/12.03.2020г., неоспорен от касатора, на стр. 3 е записано, че аварията е възникнала при извършване на изкопни дейности от фирма изпълнител на строително – монтажни работи в кв. Максуда. При огледа на място проверяващите са установили, че фирмата извършваща СМР е именно "Инжстройинженеринг" ЕООД. Изложеното се потвърждава и от депозираното в хода на административното производство възражение от касатора. В същото е посочено, че при извършване на изкопни дейности на ул. „Георги Пеячевич“ срещу транжорната е бил засегнат канал за битови фекални води с диаметър, приблизително Ф800, за което са уведомили „ВиК – Варна“ ООД, това обстоятелство се потвърждава от представената работна карта №061072/19.02.2020г. на „ВиК – Варна“ ООД. С оглед установеното, настоящата съдебна инстанция изцяло възприема извода на РС – Варна, че от приложените писмени доказателства безспорно се доказва конкретния нарушител, а именно "Инжстройинженеринг" ЕООД.
Разпечатката съдържа 34 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4a6414d-6c79-41e3-a92f-92233ce72005